Екологичната криза поставя под съмнение съдържанието на нашите чинии. Трябва ли да намалим употребата на месо, мляко или риба, за да спасим планетата, както е посочено в доклада на междуправителствената група експерти по климатични промени? Засилва ли се натискът върху животновъдството, заради неговото тежко въздействие върху екологията, като в същото време все повече се чува и възмущението от жестокото отношение към животните. Тези въпроси разисква журналистът от Le Temps Олга Юркина.
Няколко научни изследвания потвърждават ползата от вегетарианската или веганската (само растителна) храна за здравето на хората и околната среда. Анализ на Оксфордския университет и швейцарската агрокомпания Agroscope показва, че за производството на храна за животните са необходими 83% от пасищните земи и при това се генерират 58% от емисиите на парникови газове в селскостопанския сектор. Ограничаването на потреблението на месо и млечни продукти като цяло или пълният отказ от тях може да спести до 76% от земята и да съкрати двойно изхвърляните емисии парникови газове в селскостопанския сектор.
И така - всички ще станем вегани, но това не е толкова лесно. Храненето без продукти от животински произход ще понижи влиянието на човека върху околната среда, потвърждава Томас Немечек, изследовател от Agroscope. Но последствията от такава промяна предстои да бъдат проучени, например - използването на освободените земи, замяната на торта, осигурявана от животните, въздействието на биоразнообразието и качеството на почвата, а така също и икономическите последици в различните региони.
Възниква въпросът за страните, които се издържат от животновъдство и зависят от животинските белтъчини заради липсата на растителни алтернативи в достатъчно количество. Но не е само това.
Независимо от големия екологичен отпечатък, селскостопанските животни придават стойност на определени райони, превръщайки в хранителни продукти онези ресурси, които не могат да се потребяват или ползват за понижаване на въздействието на околната среда, смята Патрис Дюма, учен от френския център за международно сътрудничество в областта на агрономически изследвания и развитие (CIRAD) и автор на няколко изследвания за адаптацията на селското стопанство към климатичните промени.
Към тях се отнасят алпийските пасища и засушливите почви, непригодни за отглеждането или засаждането на гори. Отказът от фермерство по тези земи означава да се загуби източникът за храна и да се увеличи натоварването върху други ресурси, необходими за компенсирането на тези действия, пише Le Temps.
Това се отнася за Швейцария, където пасищата и лугата са 2/3 от селскостопанската площ. Ако спрем производството на продукцията от животновъдството, то тези земи ще се изоставят, казва Жан-Марк Шаппюи от Федералното управление на селското стопанство.
В действителност храненето, по-бедно на продукти от животински произход е достатъчно за намаляването на въздействието върху климата и подобряването на състоянието на почвата, тъй като ще се случи замяна на интензивното производство на царевица и житни култури, необходими за храна на животните, с разнообразни култури, необходими за изхранването на човека. В европейски мащаб подобна промяна би позволила да се преразгледа модела на агробизнеса в полза на екологично отговорно селско стопанство, както се посочва в доклада на френския Институт за устойчиво развитие на международните отношения (IDDRI).
Всичко е в баланса, който започва от нашата чиния. Универсална порция за спасяването на планетата няма, казва френският учен Пиер-Мари Обер. Най-важното е да не се принасят в жертва на интензивното животновъдство онези ресурси, които може да се използват при производството на хранителни продукти за хора или за поддържането на екологичния баланс.
Според Патрис Дюма е "необходимо глобално преосмисляне на продоволствените системи, промяна на манталитета на потребителите и амбициозна политика. Режимът на хранене няма да реши проблемите на околната среда, ако продължаваме да се развиваме в логиката на интензивното производство."
Превод: Actualno.com
