Турската икономика преживява сложен период. Турската лира отслабва последователно от средата на 2017 година и за това допринесоха периодичните конфликти със западните партньори, включително и САЩ, съкращаването на валутните резерви и ръста на дълга, а така също и усложнена обстановка в света, свързана с пандемията от коронавирус.
Високата инфлация и нарастващите разходи за възстановяване от пандемията държаха лирата под повишен натиск. Миналата седмица обаче републиката преживя изключително необичайна валутна криза. Тогава турската национална валута загуби 70% от стойността си спрямо долара от началото на годината и спадна с над 40% спрямо началото на септември. В резултат лирата достигна 13,5 за единица американска валута, преодолявайки "психологическата" бариера от 11 за долар. Инцидентът отбеляза рекорден месечен спад на лирата.
Снимка: Istock
Необикновеността на случилото се, както отбелязват турски експерти, се крие във факта, че сривът на стойността на лирата не е причинен от проблеми с основните икономически показатели на страната, както се е случвало в миналото. Въпреки че Турция дълго време страдаше от дефицит по текущата сметка, тя втори месец демонстрира положително салдо, благодарение на огромния ръст на износа и възстановяването на броя на чуждестранните туристи. Според икономисти проблемите с валутата са пряко свързани с политиката на централната банка, която според опозиционните среди е повлияна от турския лидер Тайип Ердоган.
Падането на лирата през 2021 г. започна през март, когато президентът реши да освободи технократа Наджи Агбал от поста му като ръководител на Централната банка. Между другото, това беше третото за последните две години уволнение на ръководителя на организацията, отговаряща за държавната парична политика. Нарастващите индикатори за волатилност предполагат, че ходът на Ердоган е бил изключително лошо приет от инвеститори, които не вярват в независимостта на Централната банка. След това лирата загуби над 9,6% от стойността си и се търгуваше при 8,6 за щатски долар.
Снимка: Getty images
В средата на ноември Централната банка на Турция понижи лихвения процент по седмичните краткосрочни заеми, обезпечени с ценни книжа със 100 базисни пункта от 16% на 15% и това доведе до срив на турската лира до исторически ниски нива. Турският президент видя във високите лихви сериозен проблем, който пречи на властите да намалят ефективно инфлацията и да спрат падането на лирата. Той многократно критикува Централната банка за отказа да намали ставките, въпреки че банката обясни, че този показател не е основната причина за покачването на потребителските цени и обезценяването на националната валута.
В страната е почти невъзможно да се намерят такива, които биха подкрепили финансовата политика на настоящата власт, дори и сред бившите й привърженици. Например, бившият заместник-председател на Централната банка Семих Тюмен остро разкритикува решението на регулатора през ноември. "Ние сме длъжни да се откажем от този ирационален експеримент, който няма шансове за успех. Трябва да се върнем към качествена политика, която ще защити стойността на турската лира и благосъстоянието на турския народ", каза той.
Рязко влошената икономическа атмосфера в страната накара опозиционните партии, включително Републиканската народна партия, да изразят решимостта си да накарат Ердоган да проведе предсрочни президентски и парламентарни избори. Въпреки това турският лидер очевидно възнамерява да продължи да намалява лихвения процент. Икономистите прогнозират, че поне през декември той ще бъде понижен още веднъж, което може да доведе до нов стръмен пик на турската лира. А самият Ердоган, обвинявайки „външни сили“ за падането на лирата, напълно отхвърли възможността за провеждане на предсрочни избори, уверявайки нацията, че те ще се проведат по план през юни 2022 г.
Ердоган не се уплаши и от протестите, които се проведоха в редица турски градове, включително Анкара, Истанбул и Измир. На някои от тях се чуваха възгласи: "Оставка!".
Снимка: Getty images
Бедните стават по-бедни
Професор Али Хакан Кара, който е бивш главен икономист от Централната банка на Турция изрази мнение, че ако икономическият курс на действащата власт продължи, то финансовата система ще се сблъска с непоправими последици. По думите му инфлацията може да надмине 30% и финансовата система няма да издържи.
Друг турски политолог и икономист, заемал поста на търговски представител на Турция в Русия Айдън Сезер обърна внимание на това, че покупателната способност на турците стремително намалява.
Той констатира, че падането на турската лира се отразява негативно на положението на населението в страната: "Турската икономика и нейният износ фактически зависят от вноса. По този начин ръста на чуждестранната валута по естествен начин увеличава стойността и цените на всички продукти на пазара. Инфлацията расте, бедните стават по-бедни, а богатите - по-богати.", каза той пред ТАСС.
Какво я очаква Турция?
Ако се съди по последните изявления на Ердоган, то Централната банка ще продължи да провежда политика по понижаване на процентните ставки, а това означава, че перспективите за лирата не са радостни. Икономистите са убедени, че при настоящето развитие на събитията турската валута може да падне още повече, а цените неумолимо да продължат да растат. В такъв случай единственият начин за населението да защити спестяванията си ще бъде да се обърнат в чуждестранна валута.
Ако властите решат да започнат да повишават процентната ставка, това еднозначно ще помогне на лирата да се възстанови частично, но експертите се съмняват в това. Някои анализатори предполагат, е че заедно с екстремното повишение на процентните ставки в страната могат да се случат и промени в кабинета, които ще засегнат най-вече финансовия министър.
Експертите са единодушни за едно - рязкото влошаване на турската икономика ще стане причина за предсрочни президентски и парламентарни избори.
