Британският вот, с който Великобритания става първата държава, която напуска Европейския съюз, е разбиващ удар, който заплашва оцеляването на поствоенния европейски проект, смятат длъжностни лица и анализатори.
Загубата на един от най-основните членове, най-малкото, ще доведе до огромни промени в изстрадал блок, който и сега трудно се справя с нарастващ популизъм, миграционна криза и икономически неволи, пише EurActiv.
В дългосрочна перспектива Brexit може да доведе до провеждането на референдуми в други държави, един много по-хлабав съюз и вероятно дори дезинтеграцията на една група, създадена преди 60 години с цел да донесе сигурност и просперитет след Втората световна война.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск предупреди преди референдума във Великобритания, че Brexit може да доведе до "разрушаването не само на ЕС, но и на западната политическа цивилизация".
В един по-обнадеждаващ сценарий председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви миналата седмица, че ЕС "не е заплашена от смърт" в случай на Brexit, но ще трябва да си научи уроците.
Норвежкият модел за членство в ЕС не е подходящ за британците
Крис Бикертон, преподавател в Кеймбриджкия университет и автор на "Европейският съюз: Пътеводител" (The European Union: A Citizen's Guide), заяви, че Brexit е "много сериозен удар", но не фатален, имайки предвид "основната роля" на ЕС и по-голямата част от европейската политика.
Той обаче добави, че ще се тръгне към по-хлабав, ад хок съюз (свикван за специални цели). "Не мисля, че ЕС изведнъж ще изчезне, но в дългосрочен план ние може да видим той бавно да върви надолу и да се превърне в нещо различно", каза Бикертон пред AFP. Следващите стъпки за ЕС ще бъдат трудни, добави той.
По думите на анализатора ние сме в непозната територия. "Не мисля, че някой наистина мислеше, че Brexit е наистина вероятен, със сигурност не и когато те преговаряха с Камерън (нова сделка от февруари за членството на Лондон в ЕС, бел. ред.). В противен случай щеше да има много различна сделка", смята Крис Бикертон.
Непосредствените последици от британския вот показват 7 години на потенциално горчив развод между Брюксел и Лондон. Останалите страни в ЕС най-вероятно ще искат да продължат напред. Франция и Германия, основните подръжници на ЕС, вече са започнали да работят за общ план за бъдещето.
Но с факта, че Берлин и Париж се борят с проблемите на бъдещата имиграция в еврозоната, всякакъв план вероятно ще бъде скромно предложение, което се фокусира върху въпроси като сигурността.
Дори и без Великобритания в групата отдалечаването от един още по-обединен съюз и федерализъм ще се задълбочи с нарасващо говорене за "Европа на две скорости", което ще позволи на държавите да се изключват от основни правила на ЕС.
Една от възможните стъпки е членството в еврозоната да не е задължително, което ще помогне на Полша. Варшава не изглежда да има намерение да се присъедени към единния валутен съюз, но официално каза, че ще го направи.
Основният страх е, че в много европейски държави Brexit ще предизвика ефект на доминото с провеждането на референдуми за членството в Европейския съюз. Въпросът е какво ще замени ЕС, ако Съюзът се разпадне.
