Въоръжението на чичо Сам е прекрасен бизнес, но е далеч от това, което беше, пише The Economist. Следващият военен бюджет на САЩ отделя 170 милиарда долара за доставки и 145 милиарда долара за научноизследователска дейност.
По-голямата част от тези средства ще попаднат в сметките на главните производители от военнопромишления комплекс (ВПК), които работят пряко с Министерството на отбраната. Същото може да се каже за част от 44 милиарда долара от американската военна помощ за Украйна и някои от допълнителните разходи за отбрана на европейските съюзници на САЩ, които представляват 5-10% от продажбите на такива топ изпълнители. Тези суми се увеличават по-бавно, отколкото, да речем, разходите на корпорациите, които имат по-малко място в реализиране на впечатляващи печалби. И все пак, производителите на оръжие са надеждно защитени от големи загуби чрез колосални договори за десетилетия напред.
В резултат на голямото сътресение в края на Студената война, индустрията също е много консолидирана. На срещата през 1993 г., известна като „Тайната вечеря“, тогавашният заместник-министър на отбраната Уилям Пери в администрацията на Клинтън каза на лидерите на ВПК, че излишният производствен капацитет вече не е подходящ и консолидацията е необходима. В резултат на това редиците на гигантите на военната индустрия бяха значително разредени. Ако през 50-те години на миналия век те са били повече от 50, сега този брой е намалял до 6. Броят на доставчиците на сателити намаля от 8 на 4, на самолетите е от 8 на 3, а на тактическите ракети от 13 на 3.
Конкуренцията
Гарантираните поръчки и слабата конкуренция означават, че през последния половин век акциите на американските производители на оръжия се представят комфортно по-добре от всички останали участници на пазара на ценни книжа. През април публикуван документ на Министерството на отбраната установи, че между 2000 г. и 2019 г. военните производители са превъзхождали цивилните колеги по показатели като възвръщаемост на акционерите, възвръщаемост на активите и нетна възвръщаемост на капитала, както и други финансови показатели. В нашия все по-нестабилен свят това означава повече пари за въоръжените сили и техните доставчици. Когато Русия предприе своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и когато Хамас нападна Израел на 7 октомври, производители като General Dynamics, Lockheed Martin и Northrop Grumman усетиха нарастване на броя на акционерите. Още: САЩ на тръни заради Украйна: Войната отива на пат, какво да се прави?
Този много удобен олигопол сега е предизвикан на два фронта. Първото предизвикателство е техническо. Както показват танковите боеве в украинската степ и по улиците на Газа, „желязото в земята“ остава важно. Същото може да се каже и за ракетите, артилерията и бойната авиация. Но и двата конфликта показаха, че съвременните боеве все повече използват малки и прости тактически оръжия, както и комуникации, устройства за откриване, софтуер и данни. А вторият проблем е желанието на Пентагона да получи повече пари, от тези, които плаща на ВПК.
Тези проблеми подкопават конкурентните предимства на водещите производители. Първо, те имат способността да произвеждат обемисто и голямо оборудване, и второ, те са добре запознати с умопомрачително сложния процес на доставка. Иновациите за намаляване на разходите, като наскоро обявения проект Replicator от Пентагона, който има за цел незабавно да вдигне във въздуха рояци малки дронове, изискват пъргавина и гъвкавост в процеса на проектиране. А гигантите на ВПК са „априори неспособни“ на това, както деликатно съобщи консултантската агенция Kearney. Ако искат да успеят в новата ера, те ще трябва да си спомнят своите новаторски идеи и методи, които помогнаха за създаването на Силициевата долина след Втората световна война. Но засега им е трудно да направят това.
Напълно разбираемо е защо главните производители от ВПК (и техните инвеститори) харесват сегашното състояние на нещата. Министерството на отбраната възстановява на тези гиганти разходите за научноизследователска и развойна дейност и добавя 10-15% отгоре. Този подход на разходите плюс фиксиран доход не позволява на компаниите да изразходват собствения си (и значителен) капитал за рискови проекти. Това им дава сигурност, но ги лишава от стимули да правят всичко навреме и в рамките на бюджета. Проектът за изтребител F-35, който представлява повече от 1/4 от приходите на Lockheed, започна през 90-те години. Прилага се с 10 години закъснение. И през целия живот на този самолет проектът ще струва на американците два трилиона долара.
Когато нов дизайн бъде пуснат в производство, той се продава на фиксирана цена и това често продължава десетилетия. Стелт бомбардировач B-21, проектиран от Northrop Grumman, ще струва на Пентагона повече от 200 милиарда долара за 30 години. През това време той ще получи 100 от тези самолети. А програмата за създаване на ядрена подводница от клас Columbia, изпълнявана от дъщерно дружество на General Dynamics, ще продължи от началото на 30-те години до поне 2085 г.
Добрите времена приключиха
Търпението на Пентагона с този изпитан във времето бизнес модел се изчерпва. Стратегията за национална отбрана, публикувана миналата година, го формулира кратко, но ясно: „Твърде бавно и прекалено фокусирано върху осигуряването на системи, които не са проектирани да разрешават най-критичните проблеми, пред които сме изправени днес“. Вместо това Министерството на отбраната иска да възнагради „бързите експерименти, доставки и приемане“. Това принуждава лидерите в отбранителната индустрия да мислят как да вградят нова функционалност в съществуващите платформи, как да добавят нов софтуер, модули, полезни товари и т.н. И още – как да създаваме нови производствени и технологични процеси, които да могат да се модифицират, привеждайки ги в съответствие с иновациите. Още: Може ли войната в Украйна да доведе САЩ до оръжеен дефицит?
Изпълнителният директор на Lockheed Martin Джим Тайлет наскоро призна, че военният персонал очаква сензори, оръжия и системи да се интегрират безпроблемно на бойното полет. Това се отнася не на последно място за новата концепция за съвместно командване и контрол във всички области, която предвижда обмен на данни между платформи, видове въоръжени сили и театри на операции. Сключването на договори, изграждането и непрекъснатото надграждане на такива системи ще бъде най-трудно за фирми, които бавно произвеждат най-тежкия хардуер и които, както казва Стив Грундман от Атлантическия съвет, не са „местни жители на цифровата джунгла“.
Гигантите на ВПК и имат друг проблем. Технологиите, за които Пентагонът мисли, не са изначално военни, отбелязва Михаил Гринберг от консултантската фирма Renaissance Strategic Advisors. Повечето водещи военни производители имат граждански клонове. При Boeing, General Dynamics и Raytheon те са много големи. Но Пентагонът все повече се интересува от технологии с двойна употреба, което ще увеличи конкуренцията с гражданските индустрии, които непрекъснато изобретяват и създават ново оборудване, материали, производствени процеси и софтуер, които могат да се използват както за военни, така и за мирни цели.
През 2020 г. General Motors получи договор за доставка на бойни средства за пехотата. Автомобилният производител се обедини с американското подразделение на германския производител на оръжия Rheinmetall в сделка за оборудване на военни камиони. Други конкуренти също се опитват да пробият във ВПК, като и те са привлечени там главно от желанието на Пентагона да получи по-разнообразни системи. Palantir, основана през 2003 г. за предотвратяване на терористични атаки като тези на 11 септември 2001 г., разработва цивилен и военен софтуер, който обработва големи обеми от данни, които съвременният живот и войната ни предоставят. Spacex на Илон Мъск изпраща полезни товари в орбита, включително военни. А Министерството на отбраната плаща да осигурява достъп до интернет на украинските въоръжени сили, които се бият с руската армия, пише The Economist.
В тази дейност се включват и големи ИТ компании. Amazon, Google и Microsoft, които виждат отбраната и сигурността като обещаващи пазари, казва Грандман. Военните доставки са рядък бизнес, но той е доста голям и важен за титаните на информационните технологии. Печалбите там възлизат на стотици милиарди долари. Триото, заедно с по-малкия производител на комерсиален софтуер Oracle, вече са подписали общ договор за 9 милиарда долара с Пентагона за обработка на облачни данни. Microsoft също така доставя на армията очила за добавена реалност, след като подписа споразумение с военното ведомство, което в крайна сметка може да достигне до 22 милиарда долара. Още: The Guardian: Лобиращи за Киев в САЩ получават милиони от оръжейни компании
Новият подход на Пентагона привлича и нови конкуренти. Основана през 2017 г. единствено за нуждите на армията, Anduril разработи софтуерна платформа с общо предназначение, наречена Lattice, която може да бъде незабавно актуализирана и адаптирана към нови предизвикателства. Компанията също така прави дрон с малък обсег, Ghost, който може да се управлява от двойка войници. Признавайки необходимостта от вертикална интеграция за бързо спечелване на договори, Anduril придоби компания за ракетни двигатели и сега проектира подводен автономен кораб за австралийския флот.
Амбициозните компании и техните финансови поддръжници се оплакват от бариерите, създадени за новодошлите. Главният изпълнителен директор на Anduril Брайън Шимпф казва, че "получава удари в лицето всеки ден", докато работи с Министерството на отбраната. SpaceX и Palantir трябваше да се обърнат към съда и да водят съдебни битки, само за да могат да се конкурират за военни договори. През юни Palantir, заедно с 11 други компании, включително Anduril и инвеститори, написаха отворено писмо с молба към Пентагона да премахне пречките за малките изпълнители.
Както показва Стратегията за национална сигурност, Министерството на отбраната се ангажира да се отдалечи от остаряла система за придобиване. Например, то прехвърля повече риск към изпълнителите чрез договори за проектиране с фиксирана цена, а не договорености с разходи плюс фиксирани такси. Тази новина тревожи лидерите на ВПК. Неотдавнашните финансови проблеми на Boeing са отчасти резултат от катастрофално ниската договорна цена за самолета за зареждане с гориво KC-46 и Air Force One, който лети с президента на САЩ.
Anduril се отказа от договорите на цена плюс и сега влага собствен капитал в разработването и производството на това, от което смята, че ще се нуждае Министерството на отбраната. Придържайки се към стария модел, гиганти биха могли да лишат Америка от отбранителната индустрия на 21-ви век, от която тя се нуждае.
Превод: Ганчо Каменарски
