Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ще бележи ли апатията евровота?*

20 май 2019, 11:30 часа • 2668 прочитания

Четири дни преди 400-те милиона потенциални европейски избиратели да бъдат призовани пред урните, лидерите на ЕС се надяват да преобърнат обичайната ниска избирателна активност, за да се избегне потенциалният възход на евроскептичните сили.

Европейският парламент, който ще бъде избран в 28 държави между четвъртък и неделя (23 - 26 май), никога не е бил по-важен за формулирането на законите на континента. Но всяко такова гласуване от цял континент след първото през 1979 г. е имало по-ниска избирателна активност от предишното, и голяма част от енергията в тазгодишната надпревара идва от популистите, противопоставящи се на по-дълбоката интеграция. Сред предполагаемите кандидати не се появиха големи личности, които да ръководят Европейската комисия.

Протестен вот

Политици твърдят, че европейските парламентарни избори са 28 паралелни национални вота, често белязани от ниска избирателна активност и силна тенденция към протестен вот. Такъв ще бъде случаят във Великобритания, която започва цикъла на гласуване в четвъртък и където в надпреварата води Найджъл Фараж и неговата подкрепяща Brexit партия.

Но спектакълът на хаотичното напускане на Великобритания може би е концентрирал умовете по други краища на Европа, и проучване на ZDF сочи, че 60 процента от германците може би ще участват във вота, в сравнение с 47 процента през 2014 година.

Участието на гласоподавателите по традиция е било най-ниско сред младите хора, но тази година опасенията за „извънредна ситуация с климата“ изведоха стотици хиляди хора по улиците, за да изискват действия.

Малко известни лидери

Винаги е било трудно да се намерят кандидати за най-висшите постове в ЕС, но предишните лидери бяха поне опитни лидери. Нито един от така наречените "spitzenkandidats" - личности, избрани от паневропейските партии да водят техните кампании и да поемат ръководството на Европейската комисия, не е бивш национален лидер.

Например водещият като ръководител на най-голямата група, дясноцентристката ЕНП, е малко известният германски консерватор Манфред Вебер, ветеран-законодател, който няма управленски опит. Известна част не много ярки политически сили застават зад еврокомисаря Маргрете Вестегер, чиято министерска кариера е вдъхновила датския фантастичен телевизионен сериал „Борген“, но кампанията ѝ като кандидат на АЛДЕ никога не е била мощна.

В действителност, ако Вебер или Вестегер получи поста, това няма да бъде изборът на гласоподавателите, а защото лидерите на държавите-членки решават да номинират един от тях след политически пазарлъци, които следват след гласуването.

Националистическа блокада

Засега само Великобритания е на път да напусне ЕС, но националисти, десни популисти и евроскептични консерватори се надяват да разкъсат уютния консенсус в Брюксел. Анкетите в началото на кампанията показаха, че около 173 членове са избрани от тези групи, въпреки че собствените им различия биха ги затруднили да се обединят като един избирателен блок.

Оттогава обаче, скандал, включващ разговори за руските пари и влиянието на търговията с влияние, доведе до оставката на крайнодесния вицеканцлер на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе и предизвика буквално срутване на коалиционното правителство. Остава да се види дали призракът на възкръсващите крайно десни ще мобилизира левите и либералните избиратели да ги блокират.

Основните партии са по-слаби

Макар че те могат да останат най-големите блокове, основните дясноцентристки и левоцентристки групировки, които през последните години доминираха в паневропейската политика, изглежда ще загубят позиция. Дори и социалистите да запазят линията си, техният силен контингент от евродепутати от Лейбъристката партия ще остане в Европа само докато Великобритания е в съюза, а извън Испания другите им членове губят позиция.

Европейската народна партия, от която е председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, може да остане най-голямата група, но тя къса с унгарските си съюзници на премиера Виктор Орбан от "Фидес".

Според проучванията на общественото мнение, първите две групи губят по около 30 места всяка, което означава, че няма да могат да формират съвместно мнозинство и може да се наложи да търсят подкрепа при АЛДЕ либералите и Зелените. Либералите от АЛДЕ нетърпеливо чакат вливането на свежа кръв от новото движение на френския президент Еманюел Макрон и от испанската партия "Киудиданос".

Последствия

За добре осведомените ветерани в Брюксел голямата вечер няма да е следващата неделя, когато се появят първите резултати от парламентарната надпревара, а два дни по-късно, когато националните лидери се срещат за вечеря в Брюксел.

Първите атаки вече бяха разменени, когато Меркел и Макрон признаха различията си, но помежду си, под председателството на президента на Съвета на ЕС Доналд Туск, лидерите ще обсъдят петте най-високи поста в Европа. Туск се надява, че по време на срещата на върха на 21 юни ще има кандидати, които да ръководят Комисията, Съвета и политиката на ЕС, заедно с парламентарния шеф и директора на Европейската централна банка.

* Анализ, публикуван в АФП. Превод: БГНЕС

Любов Павлова
Любов Павлова Отговорен редактор
Новините днес