Тръбопроводът "Северен поток 2" очевидно няма да бъде готов тази година. Такива оценки изразиха руски медии след нов обрат в спора между компанията-оператор и датското правителство.
Операторът потвърди, че е било изпратено запитване към местните регулиращи органи за издаване на разрешение за прокарване на тръбата по новия маршрут. Той вече не минава успоредно с първите две вече пуснати в експлоатация тръби на "Северен поток" югоизточно от датския остров Борнхолм, а заобикаля острова от северозапад, близо до шведското крайбрежие.
Основното различие между двата маршрута е правният статут на засегнатите води. Югоизточно от Борнхолм маршрутът минава през датски териториални води. За преминаването оттам Дания може да откаже да даде разрешение. На север и на запад от острова си намира само "изключителната икономическа зона" на Дания. Там държавата, която трябва да издава разрешение, не може да откаже да го направи. По-нататък на югоизток, на няколко мили, минава границата с икономическата зона на Полша. Там разрешение не си струва да бъде чакано, коментират в Русия.
Дания забави издаването на разрешение още при случая с разглеждането на първия маршрут. Заявлението за издаване на разрешение беше подадено още през 2017 година, но досега отговор няма. Не е тайна, че зад това стоят политически мотиви. САЩ и настроените против "Северен поток 2" източноевропейски страни от ЕС се изказаха против "Северен поток 2" в Копенхаген. В резултат датският парламент прие специален закон, позволяващ на министерството на външните работи, което по принцип няма нищо общо с издаването на разрешения, от съображения за сигурност да излезе с възражения против разрешения, които по международното морско право не могат да бъдат отказвани.
Що се отнася до маршрута през "изключителната икономическа зона", датското МВнР може да забави проекта с помощта на "задълбочена проверка". Законът предвижда следните срокове: до 6 месеца за проверка във връзка с екологичната сигурност, още 6 месеца за проверка на всички предложени варианти. В резулат на това строителните работи за известно време ще бъдат замразени, ако не се наложи да се изваждат части от вече монтираните тръби и да се полагат наново. Това ще е свързано с допълнителни разходи. Официално операторът назова разходите по строителството в размер на около 9 млрд. евро. Критиците отдавна наричат "реалистично" числото от порядъка на 15 млрд. евро. Това ще повлияе и на рентабилността на газопровода. За руската страна и нейните партньори в Западна Европа това неизбежно ще повиши и стойността на транспортирания по тръбите газ. По този начин ще се намали разликата в цените с по-скъпия втечнен газ, който САЩ искат да продават на пазара на ЕС.
В понеделник руски източници изразиха мнението, че Дания рано или късно ще издаде разрешение. Вероятно Копенхаген не иска да допусне новият газопровод да бъде готов преди Русия да съгласува с Украйна обема на бъдещия транзит на газ. Това че Украйна ще остане транзитна страна, на Киев беше обещано и от Германия като "утешение", че "Северен поток 2" все пак ще бъде построен. За отбелязване е, че през последните години не се чу нищо за герлманското влияние върху Дания. Вероятно за Берлин, пред когото стои геополитическата цел за стабилна прозападна Украйна, е много удобно да се крие зад Копенхаген, коментират в Русия.
Без съответните артернативни тръбопроводи на Русия ще се наложи или да съгласува по-голям обем транзитен газ през Украйна, към което се стреми Киев и което ще намали натоварването и рентабилността на газопровода или да се откаже за неопределено време от част от доходите от износ на газ. Дори ако Москва би отишла на този вариант, то това би било крайно рисковано, защото по такъв начин възниква пълна зависимост от решенията на политически мотивираните датски регулаторни органи. И, вероятно, това ще постави под заплаха нейната репутация на пазара на ЕС като надежден доставчик.
Междувременно Европейският съюз окончателно прие нова газдова директива. Тя предоставя на ЕС по-големи възможности за влияние на тръбопроводите от трети страни, включително и Русия. Само че Германия, след дългогодишна борба, постигна следното - държавата от ЕС, където първо влиза газопровода и съответно доставката на енергиен ресурс, носи отговорност за изграждане на отношенията на доставките т.е. тя е водеща в преговорите - например с "Газпром". Но, в съответствие с новата директива, тя също така се задължава да води тези преговори в съответствие с правото на ЕС.
Дълго време Берлин заявяваше, че вече не е актуално да се обсъжда "Северен поток 2", доколкото строителството му вече се извършва, разрешението е издадено и директивата е неприложима към този проект. Само че в началото на годината Берлин все пак се отказа – вероятно за да не им бъде нанесен удар в тила френският президент Еманюел Макрон на гласуването на Европейския съвет през февруари.
Анализ на Райнхард Лаутербах, в. "Юнге Велт". Превод: БГНЕС.
