Сделката за Иранската ядрена програма, която беше постигната вчера във Виена, е победа за дипломацията на търпението, пише в анализ британският в. "Гардиън".
За последните 13 години нерешеният въпрос между Иран и САЩ, последните подкрепени от европейските си съюзници, заплашваше да прерасне във война. През 2002 г. в обръщението си към нацията Джордж У. Буш сложи Северна Корея и Ирак в един кюп, наричайки ги "оста на злото" и по-късно нагорещи напрежението, увеличавайки военноморските сили в Персийския залив. За повече от десетилетие Израел, със своя необявен ядрен арсенал, периодично предупреждаваше, че е готов да започне превантивна въздушна атака срещу ядрените мощности на Иран.
Обтегнатите отношения между Запада и Техеран не започнаха с революцията в Иран през 1979 г. Но нападението на посолството на САЩ и взимането на американски заложници оставиха белег върху нагласите на американците в следващите десетилетия. Възможността за конфликт нарасна през 1988 г., когато американският крайцер USS Vincennes свали ирански пътнически самолет, при което загинаха 290 души. Напрежението се покачи още веднъж през 2002 г. - генезисът на сегашната криза. Тогава се разбра, че иранците са скрили истината за своята ядрена програма. Бяха открити две преди това неизвестни съоръжения в Натанж и Арак, което предизвика страхове, че Иран е твърдо решен да се сдобие с ядрено оръжие.
Скорошната история подчертава значимостта на това, което се случи във Виена. Вместо настояване за военно решение от страна на политиците, това се превърна в триумф на дипломатите и прагматиците, които работеха час след час по всеки детайл на сделката, постигайки мирен компромис. Споразумението представлява показателен успех за спиране на ядреното разпространение. Заслуга има неуморният държавен секретар на САЩ Джон Кери, но също и американските партньори от Германия, Франция и Великобритания, включително и бившият еврокомисар за външна политика на ЕС Катрин Аштън. Въпреки напрежението около Украйна, заслуга трябва да се даде също и на Русия, и в по-малка степен Китай. За постигане на споразумението се бори и иранският президент Хасан Рухани, който трябва да се справи в подозрителната консервативна опозиция в страната си.
Споразумението дава възможност на Иран да излезе на международната сцена в ново прегрупиране със Запада. Това би било добре както за иранския народ, така и за Запада, давайки възможност за по-голямо взаимодействие, било то в търговията, инвестициите или туризма, както и за решаване на регионални проблеми. Президентът Рухани ще може да подсили битката си с иранските консерватори по въпроса за това, което остава регресионен режим. Сега той трябва да прокара вътрешни реформи, слагайки край на домашните арести на опозиционни лидери и абсурдния процес срещу репортера на Washington Post Джейсън Рецаян.
Сега се създаде възможността Иран да играе по-различна и по-конструктивна роля в политиката на Близкия Изток, както и в отношенията със своите съседи на изток, какъвто е Афганистан. От фаталната си подкрепа за сирийския президент Башар Асад до дистабилизационния ефект върху Лебонан чрез доставките на оръжия за Хизбула, Иран твърде често имаше зловредно влияние в региона. А сега "Ислямската държава" усложни ситуацията. САЩ първоначално имаше критично отношение към намесата на Иран в Ирак и помощта на шиитската общност, но сега двете държави могат да работят в тандем срещу ИД. Техеран, който обича да се хвали със своя конструктивен подход, също така ще трябва да докаже, че може да възприеме по-омекотена позиция срещу Израел.
Вашингтон трябва да хване тази възможност и да работи за бързо облекчаване на санкциите срещу Иран. Конгресът на САЩ може да блокира сделката, но президентът Барак Обама заяви, че ще използва правото си на вето. Сделката във Виена дава надежда, че една от най-велики цивилизации на планетата може отново да присъства на международната сцена с ползи не само за иранците, но и за техните съседи. Възможността не трябва да се пропуска.
