Няколко от последните седмици на войната в Украйна преминаха под знака на ожесточени боеве за Соледар, традиционно и за Бахмут. Соледар премина в ръцете на руските сили, макар че това не доведе до моментален голям руски стратегически пробив, докато сражението за Бахмут продължава вече над половин година. Но се формира нов наратив - да се изпрати възможно най-скоро тежко оръжие за решителна офанзива на Украйна.
Изглежда, че лобистите за неограничени доставки на оръжия най-накрая са спечелили спор, в който няма ясни фаворити - повече военна помощ за Украйна, при това по-бързо, с цел Русия да бъде прекършена на фронта, пише хърватското издание Advance.
Напоследък спирачките на тези, които показаха повече предпазливост, започнаха да отказват. На срещата на върха на Световния икономически форум в Давос изглеждаше, че тези спирачки изобщо не съществуват и че западните съюзници изведнъж се надпреварват да изпратят най-тежките оръжия в Украйна възможно най-бързо. Берлин все още се колебае, но няма да е задълго (бел. ред. - в това отношение анализът се оказа абсолютно точен: "Шпигел": Германия реши, праща танкове "Леопард" на Украйна)
В началото на войната, а и дори с развитието ѝ, мнозина на Запад (някои се прикриваха зад смокинов лист) смятаха, че Украйна, колкото и открито да е подкрепяна, все пак няма да издържи дълго на руското настъпление. Днес, когато руската армия се бие седмици наред за малко градче на стотици мили от Киев, възприятията се променят драматично. Нараства усещането, че сега изпращането на всички налични оръжия си "заслужава" и тогава Руската федерация ще бъде победена. Вече няма страх, че тези оръжия ще "разярят Русия" твърде много. А германският финансов министър твърди, че Германия вече не е енергийно зависима от Руската федерация и може би това е причината за сегашната смелост?
Всъщност Берлин е в епицентъра на този разказ. Известно е, че германските власти се колебаеха много относно увеличаването на военната помощ за Украйна. В действителност фракцията около канцлера Олаф Шолц се разколеба, а Зелените, коалиционен партньор в германското правителство, от самото начало (и дори преди) бяха готови да подкрепят Украйна, колкото е възможно повече.
"Ако успеем да убедим Германия да въоръжава интензивно Украйна, включително с танкове "Леопард", ще бъдем една крачка по-близо до разширяване на войната на европейска територия - германците, не всички, но немалко, вярват, че Руската федерация може да тълкува това като участие на Германия в конфликта и да включи самата Германия в списъка на "легитимните цели". И на тях не им е безразлично. Руската федерация е най-голямата ядрена сила в света и не е трудно да си представим сценарий, при който Москва ще каже, че Германия отново се обучава и настройва срещу Русия, както беше преди Втората световна война. В такава ситуация Русия може да стигне до извода, че има право да се защитава с всички налични средства. И какво означава това, знаем", пише хърватското издание.
Олаф Шолц, ако изобщо беше възможно, поне намали риска от подобно развитие. Но натискът върху него расте, а той вече показа, че не понася добре напрежението.
Ясно беше, че идващият от страна на Варшава, Вилнюс, Рига и Талин натиск не тревожи особено германския канцлер. Но сега натискът идва пряко от Вашингтон. По-точно Вашингтон "отива" към Германия.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин посети Германия, за да се срещне с новия министър на отбраната Борис Писториус, който положи клетва само ден преди това. На следващия ден двамата се срещнаха с десетки съюзници в американската база Рамщайн, за да гарантират доставките на оръжия за Украйна. Тази среща даде възможност да се гарантира доставката на оръжия, способни да променят хода на конфликта в Украйна.
Военновъздушната база Рамщайн е символично място, потвърждаващо американската мощ и влияние в Европа и над Европа, особено Германия, откъдето американските войски всъщност никога не са напускали. Американците разглеждаха срещата в Рамщайн като място, на което трябва да бъде взето окончателно решение и да бъдат утвърдени условията, при които Украйна трябва не само да отблъсне атаката на Руската федерация, но и да ѝ нанесе сериозно военно поражение. При такива обстоятелства германците просто няма начин да кажат "не" дълго време.
Източници в Берлин съобщават, че германците все още се колебаят или по-скоро се опитват по различни начини да заобиколят това, което сега им се представя като свършен факт. Напоследък вървеше германската теза, че Берлин е готов да обещае танкове на Украйна, но само при условие, че САЩ се съгласят да изпратят своите тежки танкове (Abrams) в Украйна. Защо? Може би някога Берлин да може да каже на ядосаната Русия, че "не ние, а американците водеха преговорите".
В следвоенния период Германия никога не е отправяла подобни искания и ултиматуми към Съединените американски щати, няма и да ги има. Затова сравнително бързо от Вашингтон дойде кратък отговор, че засега САЩ няма да изпращат своите танкове Abrams в Украйна, тъй като това е свързано с "логистични проблеми". Така, от политическа гледна точка, на германците се даде да разберат, че няма да бъде както те искат, а както им се каже. И точно това е моментът, когато Олаф Шолц вече няма да може да се защитава, тъй като всичко друго ще го превърне в "приятел на Русия".
САЩ искат да обърнат тенденцията към почти пълно замразяване на фронтовата линия в Украйна чрез промяна на баланса във въоръжение и техника. Главният политически съветник на Пентагона Колин Кал подчерта, че Пентагонът все още не е готов да удовлетвори исканията на Киев, който иска да получи бойни танкове M1 Abrams: Няма смисъл Украйна да получава най-именития американски танк: Обяснение на Пентагона
За хърватското издание обаче това обяснение не е технически вярно - въпреки явните примери, дадени от експерти, а политически натиск. Авторът на анализа е убеден, че САЩ "командва" Германия в геополитически аспект. Само че тази теза - "за германско подчинение", вече е под още по-голям въпрос, защото в The Wall Street Journal се появи статия, че САЩ може да даде M1 Abrams на Украйна, за да бъде убедена Германия "да пусне Леопардите от клетката".
Да предположим, че днес или утре Германия се съгласи с американското искане (това вече е факт). Какво следва? Колко бързо тези танкове ще стигнат до Украйна е голям въпрос (бел. ред. - вече има съобщение от Reihnmetall, че някои от доставките може да се направят чак в края на 2023 година (на 22 Leopard 2A4, цитат на Reuters), което поставя под въпрос възможността за бърза военна подкрепа за Украйна така, че да се справи с Русия). Създава се впечатлението, че най-силната ескалация тепърва предстои: или под формата на настъпление на руските сили, или под формата на настъпление на украинските сили след получаване на сериозни подкрепления. Изглежда, че предстои силен сблъсък, който този път ще започне без забавяне и без отказ на оръжие за Украйна.
Този голям сблъсък ще се състои тази година, вероятно още през пролетта, и мащабът на подготовката предполага ранен възможен край на войната. В крайна сметка целта в този сблъсък е да се нанесе такъв удар на врага, че той да не може да продължи да се бие или да реши, че е безсмислено. Единственият проблем е, че сега явно и двете страни са сигурни, че врагът ще падне на колене, но не и те самите.
ОЩЕ: Украйна обяви кога чака нова руска офанзива, руски провал в Запорожието (ВИДЕО)
Превод: Ганчо Каменарски
