Светът върви към нова надпревара в ядрените оръжия, съобщава катарската Al Jazeera. Според автора на статията спирането й ще бъде по-трудно, отколкото по време на Студената война, тъй като сега в нея вече участват три държави - Русия, САЩ и Китай.
През февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин нареди силите за възпиране да преминат на специален режим на бойно дежурство. Година по-късно, тоест през февруари 2023 г., Русия обяви прекратяване на участието си в Договора със САЩ за Стратегически нападателни въоръжения (CHB-III), което отвори вратата за нова и неограничена надпревара в ядрените оръжия. Основните му участници са Москва, Вашингтон и Пекин.
Спиране на ядрените оръжия
Договорът за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), подписан през 1968 г., задължава ядрените сили да „постигнат възможно най-скоро прекратяване на ядрената надпревара и да предприемат ефективни мерки за ядрено разоръжаване“. Според анализаторите ядреният арсенал на 9 страни по света - Китай, Франция, Индия, Израел, Северна Корея, Пакистан, Русия, Великобритания и САЩ - възлиза общо на около 13 хиляди ядрени бойни глави. Тази оценка обаче се основава на публично достъпна информация и може да не е съвсем точна. Още: Шансът, който войната в Украйна даде на САЩ и Русия
Повече от 90% от световния ядрен арсенал принадлежи на две сили: Съединените щати и Русия. В зората на ядрената ера Вашингтон се надяваше да запази монопол върху новите си оръжия, но тайните и технологиите, необходими за създаване на атомната бомба, скоро изтекоха в света. През юли 1945 г. САЩ провеждат първите в историята изпитания на ядрени оръжия, а през август същата година хвърлят две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. И само 4 години по-късно, през 1949 г., Съветският съюз провежда първия си успешен тест на ядрено оръжие.
Великобритания тества ядрено оръжие през 1952 г., Франция - през 1960 г., а Китай - през 1964 г. По това време Съединените щати и други страни, в опит да предотвратят по-нататъшното разпространение на ядрени оръжия, сключват Договора за неразпространение на ядрено оръжие през 1968 г. и Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити през 1996 г. Индия, Пакистан и Израел никога не са подписвали ДНЯО, въпреки че имат ядрени арсенали.
По времето на ДНЯО ядрените запаси както на САЩ, така и на Съветския съюз/Русия наброяваха десетки хиляди. В началото на 1970 г. лидерите на САЩ и СССР/Русия сключиха серия от двустранни споразумения и инициативи за контрол на оръжията, които ограничиха и след това помогнаха за намаляване на размера на техните ядрени арсенали.
След края на Студената война Америка и Русия намалиха значително своите ядрени арсенали. През 1967 г. САЩ разполагаха с 31 225 ядрени оръжия. По време на разпадането на СССР през 1991 г. около 35 000 ядрени оръжия остават на хиляди места в огромната територия на Русия. Още: Байдън е готов да говори с Ким Чен Ун за ядрено разоръжаване на Корейския полуостров
Броят на ядрените бойни глави в Русия днес е 6257, а в САЩ - 5550, сочи доклад, публикуван от Асоциацията за контрол на въоръженията. Сара Меди Джоунс, активист от Кампанията за ядрено разоръжаване, счита, че рязкото намаление се дължи на факта, че и двете страни се отървават от остарели боеприпаси.
Но въпреки обещанията да намалят запасите си от ядрени оръжия, Китай, Индия, Северна Корея, Пакистан и Обединеното кралство, и най-вероятно Русия, изграждат и модернизират своите ядрени арсенали. Това заяви Мат Корда, директор на проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени и старши сътрудник в Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI).
Концепцията за възпиране избледнява
Основната цел на държавите, които трупат ядрени оръжия, е да постигнат така нареченото „ядрено възпиране“, идеята е, че притежаването на ядрени оръжия защитава държавата от потенциални ядрени заплахи от нейните противници. Но руската инвазия в Украйна разкри негативните страни на тази концепция. Путин използва ядрено възпиране не за пряка защита на руската територия, а за да попречи на Запада да се намеси в украинския конфликт. Още: Щатски сенатор към Медведев: Ядрен удар в Украйна ще е атака срещу НАТО
Това не е първият път, когато Путин заплашва да използва ядрено оръжие. Той разглежда възможността да го използва по време на окупирането на Крим през 2014 г. Сега Путин явно иска САЩ и НАТО да осъзнаят, че ако Западът се намеси директно в украинския конфликт, Русия ще използва т. нар. тактически ядрени оръжия.
Тактическото ядрено оръжие, за разлика от стратегическото, не може да унищожи цели градове и е предназначено за нанасяне на целеви удари по вражески позиции. По този начин заплахата от използването му е съвсем реална, тъй като няма да доведе до мащабно унищожение, пише Al Jazeera.
Проблемът е, че ядрената експлозия, независимо от нейния размер, има огромна разрушителна сила. Дори ядрено оръжие с ниска мощност (0,3 килотона) ще причини щети, много по-големи от тези, причинени от конвенционалните експлозиви. Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис, говорейки при изслушване в комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, каза: "Не мисля, че има такова нещо като тактическо ядрено оръжие. Всяко ядрено оръжие, използвано по всяко време, променя стратегическата игра." Западните лидери дадоха да се разбере, че биха гледали на всеки ядрен удар като на начало на пълномащабна ядрена война.
Нова ядрена надпревара
Идеята за взаимно възпиране е в основата на глобалните усилия за намаляване на ядрените оръжия и изоставянето на тази концепция заплашва да провокира нова ядрена надпревара. На 21 февруари 2023 г. Владимир Путин обяви излизането на Русия от Договора за стратегическите настъпателни въоръжения (CHB-III) със САЩ. Страните, съгласно това споразумение, се ангажираха да намалят броя на междуконтиненталните балистични ракети и други балистични ракети до 700 единици. Бойните глави на разположените на позиция междуконтинентални балистични ракети, БРПЛ и тежки танкове трябва да са до 1500 единици. Още: Анализ: Хаос и гражданска война в Русия вещаят тревоги за ядрения арсенал и контрола върху него
През януари 2021 г. ДCHB-III беше удължен за 5 години до 2026 г. Спирането на участието на Русия в договора означава, че Москва повече няма да публикува данни за общия брой бойни глави и няма да позволи на Вашингтон да извършва инспекции в нейните съоръжения. В отговор САЩ също решиха да не предоставят информация на Москва и се отказаха от задължителните проверки. Въпреки това и САЩ, и Русия възнамеряват да спазват ограниченията по ДCHB-III до 2026 г.
Решението на Путин да спре участието на Москва в CHB III показва, че вероятно няма да има споразумение между САЩ и Русия за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия след изтичането на договора през 2026 г. Без възпиращо средство Москва и Вашингтон ще могат да удвоят броя на разположените стратегически ядрени бойни глави до 3 хиляди или повече в рамките на 2 години. За да усложни още повече нещата, Китай също изгражда своя арсенал, което може да доведе до тристранна надпревара в ядрените оръжия, обещаващо само по-голяма нестабилност.
Договорите за контрол на ядрените оръжия значително намалиха риска от ядрени заплахи по време на Студената война, но тези договори сега приключват, заплашвайки да потопят света в неизвестното. Още преди Русия да спре участието си в CHB-III, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви оттеглянето на Америка от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF Treaty) през 2019 г. Съгласно Договора за РСМД, подписан през 1987 г., е забранено изпитанието и разполагането на балистични и крилати ракети с наземно изстрелване с обсег от 500 и 5500 км. Още: Ако Путин ползва ядрено оръжие, това да се счита за атака срещу НАТО - предложение от Сената на САЩ
Преди повече от 20 години, през 2002 г., президентът на САЩ Джордж У. Буш се оттегли от Договора за борба с балистичните ракети (ПРО), позовавайки се на нарастващата заплаха, представлявана от Северна Корея и Иран. В допълнение към оттеглянето на Москва от ДCHB-III, руският министър на отбраната Сергей Шойгу и неговият беларуски колега Виктор Хренин подписаха документи на 25 май 2023 г., определящи процедурата за поддържане на руското тактическо ядрено оръжие на територията на републиката. Това споразумение има за цел да защити държавите от нарастващите заплахи на Запада. От друга страна, САЩ имат около 100 тактически ядрени оръжия в 6 бази в 5 страни от НАТО.
Преди 30 години Беларус се присъедини към ДНЯО, декларирайки намерението си да стане държава без ядрено оръжие. През май 1993 г. Минск прехвърли на Москва тактическото ядрено оръжие, наследено от Съветския съюз. Разполагането сега на ядрени оръжия на територията на Беларус е огромна крачка назад.
Светът върви към нова надпревара в ядрените оръжия. Спирането й вероятно ще бъде по-трудно, отколкото по време на Студената война поради сложността на „тристранното сдържане“ (Китай, Съединените щати и Русия). Навлизаме в напълно различна ядрена ера за човечеството.
Превод: Ганчо Каменарски
