Когато френският президент Еманюел Макрон се завърна от Пекин през април, той предизвика реакции, като заяви, че Европа и Съединените щати имат различни интереси, особено в подхода им към Азия. "Когато Европа успее да изясни стратегическата си позиция, тя ще бъде в капана на световно унищожение и кризи, които не са наши", каза той.
Вашингтон прие тези коментари с ужас. Администрацията на Байдън се бори да създаде образ на западно единство под стабилно ръководство на САЩ. А забележките на френския президент засилиха тлеещия дебат за това дали САЩ трябва да въвлекат европейските страни в конкуренция с Китай или да премахнат акцента върху европейската отбрана, за да дадат приоритет на нуждите за сигурност в Азия.
За много анализатори във Вашингтон последната стъпка би била скъпа грешка. Както пише политологът Майкъл Мазар в "Защо Америка се нуждае от Европа" на 17 април, значителното намаляване на ангажиментите за отбрана на САЩ в Европа "ще потвърди мрачната картина, която Китай и Русия рисуват на безмилостния личен интерес и силата на САЩ да преговаря", сериозно подкопавайки усилията на Съединените щати да изградят репутация на велика сила, която предлага на света повече от собствените си амбиции. Този рефрен е често срещан сред онези, които вярват, че всяко значително намаляване на военните сили на САЩ в Европа - най-вероятно с участието на други държави, които ще поемат преобладаващата част от тежестта на отбраната - ще скъса връзките на Вашингтон с континента и с целия свят. Според тях това е изпълнено с прекомерни рискове, спестява малко пари и може да разруши по-широкото сътрудничество между Щатите и Европа.
Такива опасения са преувеличени. Те се основават на прекомерен оптимизъм относно способността на Съединените щати да сдържат както Китай, така и Русия за неопределено време и неоснователен песимизъм относно пътя към по-функционална Европа. Всъщност държавите от двете страни на Атлантическия океан биха спечелили от прехвърлянето на голяма част от отговорността за защита на Европа на самите европейци, оставяйки Америка да играе не повече от поддържаща роля. Резултатът вероятно ще бъде балансирано и устойчиво трансатлантическо партньорство, а не разединение. Алтернативата е да се запази несигурното статукво, което задушава военния капацитет на Европа и изисква все повече и повече от Вашингтон.
Не поемайте всичко наведнъж
Аргументите за намаляване на ангажимента на Съединените щати към Европа не са нови. През 1959 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер се оплака, че като отказват да заменят американските сили със свои собствени, европейските членове на НАТО са близо до това да "заблудят чичо Сам". Подобни опасения бяха изразени от политици в последователни администрации, както на републиканците, така и на демократите.
Съвсем наскоро обаче характерът на дебата се промени, тъй като проазиатските ястреби се сближиха с външнополитическите реалисти, които защитават стратегическата сдържаност. Притеснени от възхода на Китай, ястребите се опасяват, че ангажиментите на САЩ в Европа могат да подкопаят приоритетите в Азия. Реалистите, от друга страна, отдавна се застъпват за намаляване на присъствието си в Европа по геополитически и бюджетни причини.
Аргументите за европейската отбрана са недвусмислени: с възхода на Китай и засилването на китайско-американското съперничество, САЩ нямат какво да спечелят и много да пожертват, действайки като основен "доставчик на сигурност" за европейските страни, които сами могат да финансират собствената си защита пред лицето на руската заплаха. Ако не друго, ситуацията в Украйна предполага, че намаляването на американските войски може да е по-постижимо, отколкото се смяташе.
Политологът Майкъл Мазар оспорва тази оценка, като твърди, че ангажиментите на САЩ към Европа и Азия включват малко практически компромиси и намаляването на присъствието на САЩ в Европа няма да спести много пари. Той аргументира изводите си с факта, че основната точка е стабилността на американското военно присъствие в мирно време. Неговият анализ почти не взема предвид перспективата за провал на възпирането в Европа или Азия.
Мазар вероятно е прав, че в краткосрочен план е възможно значително присъствие в мирно време и на двата театъра. Но въоръженият конфликт в поне един регион е реална и нарастваща перспектива, която не може да бъде отхвърлена. През последните години вероятността от преки конфликти с Китай и Русия се увеличи и има значителна разлика между реториката на американските лидери и военните възможности на страната. Докато политиците говорят за неопределено сдържане както на Китай, така и на Русия, Стратегията за национална отбрана на САЩ от 2018 г. на практика изостави плановете за поддържане на армия, която да се бори с два въоръжени конфликта едновременно - да не говорим за конфронтацията между две големи сили.
Днес армията на Съединените щати не е в състояние да провежда пълномащабни операции срещу Китай и Русия едновременно. Противниците знаят това и може да решат да подложат на изпитание ангажимента на Вашингтон. С други думи, възпирането в мирно и отбраната във военно време са взаимосвързани. Неадекватната защита отслабва възпирането, така че плановете за мир не могат да бъдат отделени от плановете за война. Осъзнавайки нарастващите рискове от началото на руско-украинския конфликт през февруари 2022 г., европейските и азиатските съюзници на САЩ призоваха Вашингтон да разпредели повече ресурси за своите региони.
Ние сме по-малко притеснени от някои азиатци, че Китай възнамерява да нахлуе в Тайван в близко бъдеще, докато не обяви независимост и Щатите го считат за отделен от континента. Въпреки това би било глупаво да се игнорират средносрочните и дългосрочните рискове. Бъдещата криза около Тайван може рязко да отчужди САЩ от Европа. Подобна ситуация би дала на Русия възможност да предизвика или нахлуе във внезапно застрашените си съседи. Да се разчита на факта, че Съединените щати винаги ще могат и ще желаят да отделят значителни допълнителни ресурси за Европа в случай на война, означава да сложите всички яйца в една вече пълна кошница.
За щастие никой не се интересува от подобно приключение. Европейските страни, които са членки на НАТО и ЕС, имат много повече скрита военна мощ, отколкото Русия може да събере. През 2021 г. БВП на ЕС е над 9 пъти по-голям от този на Русия, според Световната банка, а конфликтът в Украйна допълнително е увеличил разликата. Дори незаслужено критикуваните военни разходи и населението на членовете на ЕС вече са почти четири и съответно три пъти по-високи от тези в Русия. Нещо повече, конфликтът в Украйна отслаби Москва, давайки на Европа уникална възможност да трансформира съществуващите ресурси в ефективна и координирана отбранителна система.
При разглеждането на перспективата за започване на война в Европа Мазар омаловажава цената на текущото ниво на ангажимент на Съединените щати към сигурността на региона. Според него дори Вашингтон да отстъпи сега, войната в Европа ще го дръпне назад, обезсмисляйки ползите от намаляването на присъствието на първо място. "Немислимо е президент на САЩ да седи и да не прави нищо, докато Европа се бори за живота си срещу брутален автократ", пише той.
Има огромна разлика между бездействието и разполагането на Първа бронетанкова дивизия. Съединените щати промениха хода на настоящия конфликт в Украйна, като не участваха в преки военни действия, но като предоставиха на Киев оръжие, разузнавателна информация и обучение. Ако Русия нападне член на НАТО, САЩ ще имат редица възможности в отговор. Член 5 от Хартата на Алианса не изисква Съединените щати да влизат в борбата от самото начало, още по-малко да я водят по определен начин. Ако Европа можеше да направи повече, за да се защити, САЩ биха могли да направят по-малко - и потенциално много по-малко през следващите десетилетия.
На първо място, руската заплаха не трябва да бъде раздута, а точно оценена. В обозримо бъдеще на Русия ще ѝ липсват военната мощ и икономическите ресурси, за да превземе Европа и след това да застраши жизненоважните интереси на САЩ. Нейната инвазия в Украйна илюстрира тази реалност, както и ясното желание на съседните държави да обуздаят амбициите на Москва по всякакъв възможен начин. Тъй като Руската федерация не може да стане европейски хегемон, Вашингтон трябва да разработи реалистични политически варианти, съизмерими със заплахата на интересите на САЩ. Америка може да остане конструктивен съюзник на НАТО с преобладаващо разполагане на войски.
"Един от козовете на Путин": Какво могат да предизвикат руските подводници?
Анализ, публикуван във Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
