Всеки ден средствата за масова информация се опитват да ни убедят в това, че Русия ни заплашва. Така те работят над поставената задача – да разрушат отношенията ни с Русия. Това пише Иван Давид, бивш министър на здравеопазването на Чехия в изданието Prvnizpravy.cz.
Скоро ще бъде поставена поредната, свързана с предишната, задача – да бъдем поставени ние, и цяла Европа, в робски условия. Затова е предназначено Трансатлантическото търговско споразумение (ТТИП). Инструментът - разпалването на „русофобия”, смята Давид.
"Фобия" е термин от психиатрията. Става въпрос за необоснован страх от нещо, което обикновено не предизвиква страх. Страдащите от фобия обикновено знаят, че страховете им са необосновани. Страхът не съответства на реалната заплаха.
Тези, които се страхуват от Русия, смятат, че опасенията им са основателни. По-голямата част от тях са жертви на антируската кампания. Само понякога страхът е основан на собствен опит. Спомням си един бивш предприемач, който се тресеше от страх, когато чуеше руска реч, защото руската мафия запали предприятието му. Той отказа да плати подкуп. Заплашиха го с убийство. Това не е фобия, това е страх от реална опасност, разказва Давид.
Обикновено, обаче, русофобия се нарича не страха, а ненавистта към руснаците. Пояснявам, болезнената ненавист, ако изобщо може да се ненавижда „здравословно”. Подобна ненавист може да бъде наречена и мизанрусия, от гръцкото misein – ненавист (подобно на мизантропията).
Но фобията или болезнената ненавист не задължително са свързани с параноята, т.е. болезнената увереност в това, че има връзка между явленията, които на практика не са свързани. Ако подобно убеждение се е вкоренило и няма своите основания в реалността, то става въпрос за „фикс-идея”.
Подобна, неопровержима убеденост, дори да противоречи на реалност, не се счита за болезнена в психиатрията. Подобна обща „фикс-идея” бих нарекъл социална патология. Този, който няма „връзка с реалността”, не може да взима правилни решения. Живеейки с подобна, широко разпространена идея фикс, обществото застава на погрешен път.
Националните конфликти водят единствено до недоверие, което лесно се трансформира в ненавист. Личната предубеденост към всичко чуждо и неизвестно е широко разпространена и по своята същност е разумна. Но предубедеността на една група хора към друга група се идеализира като дълбоко недоверие на виждащите и слушащите. На местно ниво тази предубеденост се подхранва от ненавистта, защото виждащите и слушащите се познават и за това съзнават, че в крайна сметка всички са хора. Ситуацията се усложнява, ако живеят един до друг в собствените си гета и не се познават. Тогава се поява перспективата от погроми.
Патология на „антирусизма”
Това, което се нарича „русофобия” с намека за това, че има от какво да се страхуваме, по-скоро заслужава името „антирусизъм”. Антирусизмът е особена форма на ксенофобия. Това, което обикновено наричат ксенофобия – не е фобия, т.е. ирационален страх, а ненавист. Ненавистта никога не е рационална, дори когато е „разбираема”. Почти всички съседски държави са воювали помежду си в миналото и населението, заедно със страданията, е преживявало ненавист, особено ако е част от загубилия народ.
Груповата ненавист аз смятам за социална патология. Дори ако обхваща почти целия народ. Печален пример за това са поляците, литовците, латвийците, естонците и украинците. Но не целите им народи. Най-податливи са по-простите или тези, които по природа са подозрителни и склонни към рязко отрицателни емоции.
Формирането и поддържането на групова ненавист като инструмент за манипулиране на тълпата явно е задача на медиите, близки на управлението. Те лъжат, когато твърдят, че само предават новини и се грижат за интересите на обществото.
„Чуждата власт” никога не се е харесвала на местния народ. Днес в качеството на чужда власт, все по-често се възприема Европейският съюз, който все по-очевидно се ръководи от САЩ.
Рационалното отношение към руснаците и Русия
Нашето оцеляване е свързано с възможността за износ на готовата продукция и за това ни е нужен вносител на суровини.
Това съотношение между внос и износ е жизнено важно - без него не може да съществуваме. И същото може да се каже за почти цяла Европа. Русия има суровини и тя може да бъде пазар за продажбите. Русия представлява нейните жизнено важни ресурси. С тях тя ще оцелее и без Европа. Русия не иска териториална експанзия. Тя няма нужда от нея. Но тя не е и заинтересована от военни бази близо до границата ѝ. Тях ги строят САЩ, които искат да провокират военен конфликт с непокорната Русия.
Ако искаме да оцелеем, Русия трябва да остане наш партньор. Ние не сме длъжни да я обичаме. Европа, чиито „елити” се управляват от американската чужда власт, води целия континент на заколение. САЩ не ни предлагат нищо добро. Ние сме длъжни да купуваме тяхното оръжие и да се подчиняваме на диктата им (ТТИП), да пращаме войници в разразените от тях войни и конфликти. Съществува реално опасност за това Европа да се превърне в бойно поле. На европейските „елити” им обещават, че ще им дадат да оцелеят, ако служат в ущърб на народа на собствените си страни.
Ако ние искаме да оцелеем, не може да си позволим да имаме подобни „елити”. Ние сме длъжни да ги заменим, категоричен е Иван Давид.