„В България отново си припомниха обидите, нанесени от Москва. По-специално, там е много популярна представата, че Русия принципно пренебрегва ролята на българите в просвещението на славяните, създаването на кирилицата и, като следствие, руската литература.“ Това пише Ирина Алкснис във водещия материал на руската агенция РИА Новости за деня, 27 май. Статията е представена без редакторска намеса от агенция Фокус.
Този път поводът беше изложба по повод Деня на славянската писменост и култура, поставената пред входа на Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София. Писателят и журналист Огнян Стамболиев публикува гневна статия, в която се възмути от факта, че „руснаците, вместо да ни благодарят, все още крият и дори напълно отричат ролята и значението на българите в кръщението и създаването на тяхната литература“.
Като особено ужасен факт авторът посочва „предизвикателството“, което уж е отправил към България Владимир Путин с публичното си твърдение, че „азбуката на братята Кирил и Методий идва от… Македония“.
В този случай използването на частицата „уж“ е фундаментално, тъй като в действителност руският президент просто не е казал подобно нещо.
Точно преди три години наистина се разрази голям скандал около думите на Путин по тази тема, в който почти цялото държавно ръководство на България се отбеляза с остри изказвания, подобни на сегашните думи на Стамболиев. През май 2017 г. руският лидер, срещайки се с колегата си от Македония (тогава не от Северна), отбеляза, наред с други неща, че „писмеността дойде при нас точно от македонската земя“.
Формулировката е абсолютно правилна, както заяви и руското Министерство на външните работи, тъй като „още по времето на Римската империя регионът, където по-късно са родени и са работили Св. Св. Кирил и Методий, се нарича Македония“. И, разбира се, никой в Русия не се опитва да отрече приноса на Първото българско царство за създаването на славянска писменост, тъй като „това би било в противоречие с историческите факти“.
Освен това, точно такава формулировка (с оглед не на държавната принадлежност, а на историческия и географски район, където са се случили събитията) може да се счита за най-политически точна.
Регионът, сега разделен между Гърция, Северна Македония и България, има много бурна история, която трите държави през последните десетилетия успешно превърнаха в минно поле, където разпределят помежду си събития от преди повече от хиляда години. Историята за преименуването на Македония в Северна Македония под натиск от Гърция, недоволна от „узурпацията“ на името на нейната историческа провинция, е в същата линия като желанието на България да „приватизира“ създаването на кирилицата.
Неуморната и безкомпромисна борба на трите държави за тяхното велико минало изглежда особено впечатляваща на фона на тяхното доста потискащо настояще. Гърция се превърна в символ на социално-икономическата деградация на Южна Европа. Северна Македония се отказа от собственото си име с цел присъединяване към НАТО (едва след това Атина спря да блокира процеса). България сред новите членки на ЕС се превърна в може би най-яркият пример за самоунищожение и демонтиране на собствената си икономика в полза на Брюксел.
И да, и трите случая са придружени от засилване на антируската политика с внимателно изчисляване на обидите и травмите, нанесени от Русия. Най-различни скандали, от шпионски до религиозни, вече почти обичайно разклащат отношенията на Москва със страните от „македонската земя“.
Обикновено е прието това да се приписва на вредоносното влияние на Запада и особено на САЩ, които манипулират младшите си партньори, настройвайки ги срещу Кремъл. Срещат се и такива мнения, че Русия и принципно напразно някога е разглеждала тези държави като приятелски и братски, оказвайки им огромна помощ в течение на векове: нали е казано, не прави добро, за да не получиш зло.
Но има и предположения, че в настоящото раздразнение на Източна Европа или Гърция към Русия играе голяма роля и това, че нашата страна служи като доказателство за погрешността на направените избори и то е непряк упрек в предателство – не от Русия, а към самите себе си.
Социално-икономическите и политическите успехи на Западна Европа от миналото породиха в много от нейните източни и югоизточни съседи своего рода комплекс за непълноценност и усещане за втори клас хора. В резултат там се появи на бял свят идеологически урод, в който твърдата прозападна ориентация и съпровождащото я доброволно унизяване за сметка на приобщаването към „райската стълба“ на човечеството се компенсира от хипертрофирала гордост на нацията от великите постижения в миналото – понякога напълно реални, често митични, а понякога и просто изцяло измислени. В последното, например, постигна големи успехи Украйна.
И до определен момент всичко беше добре. Обкръжаващият ни свят потвърждаваше правотата на направения не просто политически, но и буквално цивилизационен избор.
Всичко обаче се промени, когато низвергнатата от геополитическия Олимп и пребиваващата в тотална бедност Русия се върна с нов модел на развитие и държавно влияние – без да се е отрекла от себе си, отказваща да играе по чужди правила и не просто живееща със сладки спомени от миналото си величие, а творяща отново история тук и сега. Това причинява голяма болка на много страни, с които Русия е свързана от векове с културна и историческа близост, защото просто със своето съществуване тя им показва, че от тяхна страна всичко – саморазрушението и самоунищожението, деградацията и вричането във вярност на Запада – е било напразно.
Оттук и тази болезнена и изострено-политическа реакция на съседите на това, което в Русия се смята за актуално, основно сред учените – независимо дали произхода на славянската писменост за България или особеностите на взаимоотношенията между православните църкви за Гърция. Защото на тях не им е останало почти нищо. А останалото изпратиха съзнателно, със собствените си ръце и ентусиазъм, в хаоса на световната политика. Е, тъй като има естествена нужда да обвиняваме някого за всички неприятни преживявания и процеси, в този случай, разбира се, Русия е идеална мишена.
В крайна сметка това е много по-удобно, отколкото да поемете отговорността за собствените си решения и действия.
