„Чернобил“ – минисериалът на HBO, чийто последен пети епизод ще бъде излъчен на 4 юни (у нас) – не е лесен за гледане за онези, които са живели в СССР през 1986 г., особено ако са били в зоната на аварията, пише в американското издание „Блумбърг” руският журналист Леонид Бершидски.
Но за разлика от много свои сънародници, той го гледа – и смята, че сериалът е трябвало да бъде заснет от Русия, Украйна или Беларус, а не от американски развлекателен канал*.
Бершидски посочва две причини. Първата е достоверността – независимо от отчаяните опити да бъде постигната, в сериала тя не достига. Втората, далеч по-важна причина, се заключава в това, че подобна сурова проповед — за необходимостта да се вслушваме в мненията на експертите, за задължението на правителствата да се грижат за нуждите на своите народи, а не за собственото си благополучие — трябва да идва от една от пострадалите страни. Но очевидно тези пострадали страни не са усвоили урока си достатъчно добре, за да заснемат подобен филм.
Бершидски намира за забележителни някои руски реакции към сериала. Той дава за пример текст в прокремълския вестник „Комсомолская правда”, според който филмът е опит да се подкопае позицията на Русия в износа на ядрени реактори, т.е. в областта, в която Русия е уверено пред САЩ и се бори активно на европейските и азиатски пазари. Според Дмитрий Стешин, автор на текста в „Комсомолская правда”, целта на сериала е да настрои европейската общественост срещу руските ядрени проекти. Много подобни коментари има и в руските социални мрежи: там сериалът е обвинен в най-големия грях: русофобия.
Само че на повечето руски зрители им стана ясно, че този сериал на HBO не е част от американската пропаганда. Идеите, отразени във филма, са универсални: става дума за пределите на възможностите – на правителството и човешката психика – в момента на сблъсък с непредвидените ефекти на технологиите. Създателите на „Чернобил” не се опитват да представят руски злодеи. Дори партийният апаратчик Шчербина – който въпреки многобройните възражения, нарежда евакуацията на жителите на град Припят – в изпълнение на Стелан Скарсгард, печели симпатиите на зрителите.
Въпросът, който притеснява Леонид Бершидски, е, че нито една от трите страни, пострадали най-много от катастрофата в Чернобил, не е искала да пресъздаде детайлно събитията от 1986 г. за назидание на целия свят.
Русия, която днес има значително предимство в областта на ядрените технологии, би могла да направи такъв, за да покаже, че си е научила урока – званието „Герой на Русия“, с което бившият президент на Русия Борис Елцин посмъртно награди Легасов, не е достатъчно.
Украйна също би могла да заснеме филм за тази трагедия. Но сега в забранената зона около Чернобил, в развалините и изоставените села, процъфтява незаконната търговия с потенциално замърсен скрап.
И Беларус, силно пострадала в резултат на чернобилската авария, би могла да разкаже много.
Обаче само телевизионната мрежа, която даде на света „Игра на тронове”, намери смелостта и средствата да направи сериала „Чернобил”. Сега целият свят ще научи тази история именно в този ѝ вариант.
Фактът, че постсъветските страни оставиха тази работа на HBO, разбира се, не може да бъде сравнен с това как съветските власти не можеха открито да съобщят навреме за катастрофата.
Това обаче е много печален пропуск: в 33-те години, минали след взрива в четвъртия реактор на атомната електроцентрала в Чернобил, постсъветският свят не можа да създаде нищо толкова убедително като този вълнуващ сериал на HBO.
