Възобновяването на проекта „Южен поток“ е възможно, но проблемът е, че сериозността на България, като партньор, предизвиква големи съмнения, счита директорът на руския Институт за национална енергетика Сергей Правосудов, цитиран от агенция „Рамблер“.
Експертът обяснява, че тук става въпрос за трето разклонение към „Турски поток“.
Както обяснява агенцията, „работата е в това, че „Газпром“ е решил да завърши газопровода от компресорната станция „Починки“, намираща се в Нижегородска област, до компресорна станция „Русская“ в Краснодарския край. Това е голям проект, включващ изграждането на тръба с обща дължина 1 625 км и първоначално проектирана за газопровода „Южен поток“, пише агенция Фокус.
„Южен поток“, според руската гледна точка, беше спрян от България поради украинската криза и посещението на американските сенатори, водени от Джон Маккейн, който в крайна сметка поиска ултимативно от София да се откаже от проекта с Русия. В резултат на това се появи "Турски поток", който на практика представлява полуверсията на „Южен поток“ с единствената разлика, че обемът на газа от втората линия ще влезе в ЕС не директно, а през Турция.
Сегашните нужди на "Турски поток" се покриват от сегашните газопреносни съоръжения на "Газпром" в Русия, така че веднага след това решение се заговори за това дали руската компания планира да се върне към Южен поток“.
„Теоретично, всичко това е възможно, но сега никой не може да каже доколко е реално. При това, всички помним, че политическото ръководство на България се е обръщало многократно към Русия по повод този проект“, заключва Правосудов.
Както отбелязва медията, „с президента на Русия Владимир Путин се срещнаха както президентът на България Румен Радев, така и премиерът на страната Бойко Борисов, т.е. представители на двете главни политически партии, които са в конфликт една с друга, но и двете се застъпват за „Южен поток“.
„В България всички разбират много добре, че за развитието на националната икономика им е необходим транзит на руски газ – като минимум под формата на второто разклонение на „Турски поток“, а в най-добрия случай под формата на директно влизане на руски газ на територията на България. Всички говорят за това, че в рамките на нашия южен експортен газопровод може да бъде построено и трето разклонение, което да получи името „Южен поток“.
Но не е ясно дали „Южен поток“ е необходим в съвременна Европа“. „От друга страна, не бива да забравяме това, че към днешна дата вече са построени мощностите на „Северен поток 2“ и от тук възниква въпросът – а нужно ли е въобще трето разклонение на „Южен поток“ и ще бъде ли тя запълнена изцяло с газ“, констатира Правосудов.
Според експерта стабилният недостиг на газ в Европейския съюз през зимата може да бъде стимул за положително решение, поради което в зимния период обикновено Москва увеличава транзита на руски газ до европейските държави през територията на Украйна.
„Ето защо, ако разполагаме с днешните показатели, не можем да се откажем напълно от украинския транзит, дори ако и двете разклонения на „Турски поток“ и магистралния газопровод „Северен поток 2“ бъдат реализирани“, обобщава Правосудов.
„Рамблер“ отбелязва, че „не трябва да се забравя, че украинската газотранспортна мрежа трябва да се модернизира, което изисква огромни пари, с които Украйна просто не разполага. Нещо повече, новите газотранспортни проекти на Русия означават качествено снижаване на транзита през територията на Украйна, а това ще доведе и до бърза деградация на газотранспортните мощности в тази страна. В резултат след 5-10 години Украйна може просто да е неспособна да транспортира големи обеми руски газ през своята територия, а това вече е голям риск и затова може да се получи ситуация, в която търсенето на руски газ в ЕС да се увеличи“.
„От друга страна, с българите има много проблеми – например, те трябва да построят газотранспортния участък до границата със Сърбия, но те първо намериха една строителна фирма, след това друга, започнаха дела, а реализацията на проекта стои на място. По този начин се повтаря историята с „Южен поток“, където те първо не правеха нищо, след това оттеглиха разрешението си за проекта. Затова в този въпрос България е специфичен партньор и трябва да изчакаме пълната реализация на „Турски поток“, заключва Правосудов.
„И когато те направят интерконектор до Сърбия и свършат всички останали работи, които са необходими за доставката на руски газ от Турция, а не от Украйна, тогава действително може да започне разговор за перспективите пред „Южен поток“. Също така трябва да припомним изявленията на ръководството на "Газпром" и на Министерството на енергетиката на Руската федерация, че изграждането на "Южен поток" е възможно само ако руската страна получи твърди гаранции от европейските власти", коментира руската агенция.
Важен фактор е и обстоятелството, че четирите тръби на „Южен поток“ бяха планирани в съвсем друга епоха, когато „Газпром“ и повечето енергийни експерти на Стария континент разчитаха на ръста на потреблението в европейската икономика, отбелязва още „Рамблер“.
„Европейците водят противоречива политика. От една страна те казват, че въглеводородите не им харесват и че им трябва колкото може повече възобновяема енергия, а от друга твъррдят, че трябва да закрият ТЕЦ и АЕЦ. И в резултат се получава така, че просто ще бъде невъзможно да оцелеят само с възобновяемата енергия“, констатира Правосудов.
