Редовете, които предстои да прочетете, са публикувани в списанието "The New American". Те са дело на българската журналистка Татяна Кристи и касаят важния въпрос - превръщането на вярата и религията в оръжие за налагане на политически възгледи чрез хибридна война. Actualno.com превежда и препечатва материала с известни съкращения - оригиналът е достъпен ТУК!
От Средновековието до Болшевишката революция, Руската православна църква (РПЦ) е служила на руските царе, играейки активна роля в управлението на Русия. Днес ситуацията е малко по-различна, макар че Русия е светска държава по конституция.
Руската православна църква беше възродена, след като беше унищожена от комунистическия режим. Сега религията отново има място и след падането на комунизма в цяла Европа през 1989 година беше реабилитирана. Религиозната вяра отново започна да има значение и на религиозните институции беше дадена важна роля в посттоталитарните общества.
В Русия, обаче, възраждането на религиозните свободи стана с наследството на КГБ. След 1917 година, цялата Руска църква е брутално репресирана и потискана. Тя е обрисувана като зло – символ на капитализма, империализма и "наркотик за хората". Църквата като институция е почти заличена от болшевиките. Но те е трябвало да водят твърде много битки и не са могли да се съсредоточат изцяло върху църквата и последователите ѝ. Освен това са осъзнавали, че хората не могат да станат заклети атеисти за една нощ – трябвало е да минат поколения, за да се елиминират религиозните вярвания и вярата сама по себе си. Затова и болшевиките предложили на РПЦ избор – да сътрудничи на режима в замяна на оцеляването ѝ, макар официално църквата да не била призната от същия този режим. И така комунистите използвали църквата като инструмент за шпионаж и доносничество в арсенала на КГБ. "След като три-четвърти от свещениците и монасите в Русия са били избити в революцията, на църквата не ѝ трябвало много време да бъде убедена да служи на КГБ – защото е нямало алтернатива", коментира бившият полковник от КГБ Олег Гордиевски. А според бившия старши редактор на Reader's Digest Джон Барон до 1939 година РПЦ е буквално изчезнала в рамките на СССР.
Сталин, обаче, осъзнал, че тя може да помогне да бъдат вдигнати хората в защита на Матушка Русия по време на Втората световна война. На 4 септември, 1943 година, диктаторът се срещнал с трима от ръководителите на РПЦ и сключил с тях сделка. Сделката била проста – РПЦ ще оцелее в замяна на безусловната ѝ подкрепа за режима. По думите на Барон, за да контролира изпълнението на договорката, Сталин създал специални звена – Съветът за делата на РПЦ и Съветът за делата на религиозните секти. През 1966 година тези звена били реорганизирани и поставени под ръководството на Г.Г. Карпов, който бил генерал в НКВД (предшественика на КГБ). "От тогава съветите са доминирани от КГБ – ако държавата иска църквата да направи нещо, то съветите безропотно се подчиняват", категоричен е Барон, който е и бивш разузнавач към ВМС на САЩ.
За над 70 години РПЦ остава в хватката на комунистите, като свещениците получават чинове и в КГБ, особено по-високопоставените. Такива свещеници често били пращани на мисии зад граница – под прикритието на религиозни визити, а всъщност "дядо поп" действал като съветски "Джеймс Бонд". Неизменна част от задълженията било да се пропагандира "гнилото влияние на Запада" и да се громят критиците на съветския режим.
През 1992 година, с отварянето на някои от архивите на КГБ, става ясно, че практически целият руски диоцез е бил подчинен на КГБ. Благодарение на тези архиви, става публично ясно, че сегашният руски патриарх Кирил (бел. ред. - светските имена на патриарх Кирил са Владимир Михайлович Гундяев), е бил агент на КГБ с генералски чин и оперативен псевдоним "Михайлов". Предишният партиарх – покойният Алексей, също бил агент на КГБ съгласно информацията в тези архиви. И макар да няма официални досиета в КГБ за работата на ортодоксалния клир, по номера на съответния агент лесно се стига до истинското му име, биографични детайли и пътувания в чужбина под оперативен псевдоним. В книгата си "Държава в държавата: Хватката на КГБ – минало, настояще и бъдеще", руският разследващ журналист Евгения Албац цитира Константин Харчев, бивш председател на Съвета по религиозните въпроси на СССР: "Нито един кандидат за свещеник или по-висок църковен сан, особено член на Светия синод, не е станал такъв без позволение от Политбюро на КПСС и КГБ".
След разпадането на СССР, КГБ бива разделено и преименувано – на ФСБ, т.е. вътрешните служби за сигурност на Русия и на СВР т.е. външното разузнаване. А лидерите на днешната РПЦ са хора, обучавани и създадени от КГБ. Като институция, Руската православна църква никога не е имала възможността да се реформира и да служи на хората, а не на властта. Това е много удобно за авторитарни лидери като Владимир Путин, който вижда църквата като още един инструмент на режима.
Всъщност, откакто Путин е на власт в Русия, църквата е интегрирана много повече в управлението, отколкото по времето на СССР. За да си създаде имидж на "истински демократ", Путин превръща РПЦ в силен пропаганден инструмент, за да "рекламира" величието на Русия и да оправдае териториалните ѝ претенции за разширение, както и да пропагандира срещу "гнилото влияние на Запада". РПЦ е използвана да разпространява и агитира за руската гледна точка след чужди дипломатически кръгове, като извива ръце по въпроси, които касаят Русия. Путин често използва патриарх Кирил като инструмент за защита на влияние зад граница. Пример е тазгодишната визита на руския патриарх в България, където Гундяев беше открито арогантен пред българския президент Румен Радев и обвини България, че не е достатъчно благодарна на Русия за Освобождението си от турско робство. Избухването на патриарха дойде след традиционна възпоменателна церемония (бел. ред. - пред Народното събрание), където се почитат всички паднали герои за българската свобода. Без изненада, Русия не беше особено благосклонна към изразената благодарност за загиналите украинци. Това показва как режимът на Путин е готов да се върне векове назад, за да намери основания да наложи превъзходство, независимо от сегашната ситуация.
Да си религиозен в съвременна Русия е неизменна част от това да подкрепяш режима. И след като е било ясно, че няма как руснаците за една нощ да станат атеисти през 1917 година, през 1989 година стана друго чудо – политици и новобогаташи, всички свързани с комунистическата номенклатура, станаха религиозни с едно щракване на пръсти. Това бяха същите хора, които проповядваха атеизма, които репресираха вярващите и които забраняваха на младите да ходят на църковни служби. Преди 1989 година беше невъзможно в Русия да имаш истински живот и да си религиозен. След падането на Берлинската стена всичко се обърна на 180 градуса – от същите хора, които заклеймяваха вярата. Те разбраха, че религията им трябва, за да легитимират силата им в контекста на новите "демократични ценности".
"Абсолютно абсурдно е дори да предполагаш, че тези хора имат нещо общо с религията. Тези хора не са чели Библията, не са посещавали църковна служба, не знаят кои са християнските празници извън Коледа и Великден. Дори не знаят как да се прекръстят правилно – докосват първо лявото си рамо, а не дясното", категорична е Ирина Иванова, руски историк и теолог, която живее в САЩ. Дори Путин наскоро се прекръсти отляво-надясно – по време на фотосесия полугол до кръста, докато приема причастие в ледена вода.
Точно това поведение отврати много хора от църквата. За много руснаци тя никога не стана истинско духовно убежище. Тя е считана повече за бизнес корпорация, слепена с правителството, която служи на хората с власт.
Статистическите данни сочат, че откакто Путин взе властта в Русия, процентът на хората, които се считат за религиозни, е скочил драстично. Изследване на мозъчния тръст Pew Research показва, че само 38% от руснаците са казвали, че вярват в Бог през 1991 година. През 2017 година процентът вече е 71 на сто – и то по отношение на православието. Доста обаче спекулират, че това е само поза – заради властта. В подкрепа на това твърдение, Руският център за публична позиция (независим център, с чиито заключения РПЦ не е съгласна) твърди, че не повече от 5% от руснаците ходят редовно на църква.
В съвременна Русия свещениците се радват на голямо медийно внимание и често играят роля в политическия живот. В социалните мрежи има много видеа със свещеници, които заплашват Запада и САЩ конкретно – с война и унищожение. Наскоро в YouTube се появи видео, в което руски официални военни тренират свещеници. В клипа свещениците стрелят дори с противотанкови снаряди. В началото на клипа инструкторите казват: "Днес ще се научим да използваме ...", което подсказва, че това е официална политика, не само показност.
ПУБЛИКАЦИЯ В NEWS.RU ЗА ВОЕННОТО ОБУЧЕНИЕ НА СВЕЩЕНИЦИ ОТ 2018 ГОДИНА
За Русия особено важни са православните народи в Източна Европа – Украйна, Румъния, Сърбия, Македония, България, Беларус, защото тези народи и държавите им са част от руската сфера на влияние от времето на СССР. Украйна и Балканите са цел на РПЦ що се отнася до разпространението на руската политика под претекст "братска любов" и "общо славянско и религиозно наследство". В Сърбия, РПЦ се съсредоточава върху издигането в култ на сръбския национализъм, визирайки НАТО като "унищожител на православните устои". Друг похват е "разделяй и владей" - с подтикване на напрежение – етническо и религиозно, що се отнася до отдавна тлеещи противоборства, например между албанци и македонци, сърби и албанци и т.н. В скорошната си визита в Македония, Путин преднамерено заяви, че кирилицата е дошла от Македония, макар исторически да е доказано, че идва от България. Това може да изглежда като маловажен въпрос за външни хора, но не и за Балканите. Русия иска да запази тези региони в своята сфера на влияние и играе с картата на Православието.
Специално България е страната-членка на ЕС с най-силно проруско лоби, контролирано директно от Москва чрез бизнес връзки, спонсорирани политически партии и медии и чрез похватите на изнудване. Когато патриарх Кирил дойде в България за честването на 3 март, той нареди на българското правителство (чрез руските служби за сигурност) да наблюдава и тормози граждани, които пишат във Facebook против визитата. Особено тормозени бяха български свещеници, които не са съгласни с гледната точка на РПЦ и пропагандата ѝ.
Други емисари на Путин са мотористите от "Нощните вълци". Те тръгват на поход в Европа всяка година, под претекст, че празнуват "славянската култура, история, религия и победата над Нацистка Германия". Всъщност, "Нощните вълци" не са нищо повече от раздърпана, шумна напаст, облечена в черни дрехи, украсени с кръстове и религиозни символи, развяващи руски знамена. Затова и някои европейски държави им отказват достъп, но други, които са по-уязвими спрямо Русия се примиряват с тях всяка година.
Друг интересен факт за патриарх Кирил е, че макар да призовава руската нация да живее скромно, той самият не е пример за религиозен канон. Кирил води разгулен живот на милиардер, притежава вили, палати, скъпи яхти и коли. Има и дългогодишна държанка – жена, за която не се е оженил. Този бивш агент на КГБ ревностно следва каноните на жизнения стандарт на най-богатите аристократи и не прави опит да го крие. Наскоро имаше скандал относно това, че патриархът носеше часовник марка Breguet за 30 000 долара. Тези швейцарски часовници са символи на европейската аристокрация – носен е от Мария-Антоанета, император Александър I. Патриархът отрече да е знаел цената му и каза, че му бил подарък, но историята се превърна в част от международния информационен поток. Кирил Гундяев е известен и с прозвището си "Краля на тютюна" - той заработва първите си няколко милиона през 90-те години на XX век с контрабанден внос на тютюн от Швейцария. През 1997 година става милиардер – тогава, когато се включва в бизнеса с износ на петрол. Изглежда той е могъщ бизнесмен в Русия, но това нямаше да е възможно без политическа протекция. Официално патриархът не притежава много – само апартамент в Москва, но всяка информация за църковните дела в Русия е класифицирана. Липсата на прозрачност прави трудно установяването какво всъщност има Гундяев като състояние.
Руската църква оказва влияние и в САЩ, но един от начините, по който го прави, рядко се споменава. Бившият агент на КГБ - генерал-лейтенант Константин Преображенски предупреждава за това от над 10 години със специален пост в своя блог: "На 17 май, 2017 година, Русия завоюва историческа победа над САЩ. Русия отвори своя църква на американска земя, която нарича Руска православна църква извън Русия (РПЦР). РПЦР призна РПЦ за църква-майка, но в Русия църквата и държавата са разделени само на хартия. Московската партиаршия винаги е била контролирана от руската неоКГБ власт и винаги е била пионка на руските служби. Макар част от РПЦР да отказва да попадне под властта на Москва, хиляди американци от руски произход попиват духа на лоялност към руския авторитаризъм, който става все по-враждебен към САЩ ден след ден. Подкрепяни от руския режим свещеници заменят местните свещеници. Църквите им стават фронтове за руските държавни интереси, независимо как ще се развият отношенията между САЩ и Русия".
Автор: Татяна Кристи
