Вероятно това беше най-крайната илюстрация на безсилието на ООН: извънредно заседание на Съвета за сигурност, целящо да избегне война, което се оказа излишно поради нахлуването на Русия в Украйна само няколко минути след началото на самото нощно заседание. Това пишат в коментар за АФП Филип Ратер и Питър Хътчинсън, предава БГНЕС.
Докато Антонио Гутериш и държава-членка след държава-членка на съвета от 15 държави призоваваха Владимир Путин да се отдръпне от ръба на пропастта, руският лидер вече изпращаше войските си през границата. Посланиците на Съединените щати, Великобритания, Франция и други страни, които четяха предварително подготвени речи, в които призоваваха Путин да продължи с дипломацията, сякаш не знаеха това, което журналистите, наблюдаващи заседанието, вече знаеха: руският президент беше обявил по държавната телевизия, че военната му операция е започнала.
Когато новината стигна до залата в централата на ООН в Ню Йорк, настроението се промени към гняв, отчаяние и безнадеждност. Сюрреалистична атмосфера придаде и фактът, че страната, която председателстваше срещата беше именно Русия, в качеството си на временен председател на Съвета. "Призовавам всеки един от вас да направи всичко възможно, за да спрем войната", помоли емоционално украинският посланик Сергей Кислица.
Но както и при нахлуването на Съединените щати и Великобритания в Ирак през 2003 г., Организацията на обединените нации отново се оказа неспособна да предотврати конфликта. При положение че Путин възнамеряваше да започне своята инвазия, а Русия беше постоянен член на Съвета с право на вето върху резолюциите, какво, ако изобщо нещо можеше да направи органът?
"Съветът за сигурност никога нямаше да реши тази криза", заяви пред АФП Ричард Гоуън, експерт по ООН в мозъчния тръст International Crisis Group. "Това е така заради правото на вето на Русия, плюс простия факт, че на президента Путин явно не му пука за международното мнение или дипломацията."
От създаването си през 1945 г. досега ООН не е успяла да спре нито един конфликт, започнат от един от петте ѝ постоянни членове: Великобритания, Китай, Франция, Русия и Съединените щати. Същите пет сили, които излязоха победители от Втората световна война, разполагат с цялата власт днес, като принизяват организацията до роля, съсредоточена предимно върху предоставянето на хуманитарна помощ при природни бедствия и войни, като само в някои случаи успяват да ограничат разрастването на конфликтите.
Форматът на Съвета за сигурност не се е променил от 77 години насам, като други държави се редуват на ротационен принцип с 10-те непостоянни членове на органа, които нямат право на вето. Експертите и правителствата отдавна настояват за реформа, която да вземе предвид международния ред, който сега е многополюсен, като страни като Индия, Япония и Германия твърдят, че трябва да имат постоянно място с право на вето.
Усилията за реформа обаче от години са в задънена улица, което пречи на доверието в Съвета, който твърде често е раздиран от разделение и борби, водещи до бездействие. "По същество лисиците пазят кокошарника. По този начин Съветът за сигурност се връща към парализата си от времето на Студената война", каза пред АФП Памела Часек, ръководител на катедрата по политически науки в Манхатън Колидж в Ню Йорк. Русия не се поколеба да наложи вето, като го направи повече от 15 пъти във връзка с конфликта в Сирия.
Според високопоставен служител на ООН в петък Москва отново ще се възползва от правото си, за да блокира предложената от западните сили резолюция, която "осъжда по най-категоричен начин руската инвазия в Украйна". След това подобен текст ще бъде изпратен на Общото събрание, което обединява всички 193 членки на ООН. Експертите ще следят внимателно гласуването, за да видят доколко Русия е изолирана, но в крайна сметка то няма задължителен характер.
Подобен сценарий се случи през 2014 г., когато Русия анексира Крим. Осем години по-късно Русия все още контролира този регион. На заседанието в сряда вечерта, когато посланиците научиха за руската инвазия чрез мобилните си телефони, много от тях произнесоха втори речи, като насочиха голяма част от гнева си към пратеника на Москва Василий Небензя. "Няма чистилище за военнопрестъпници. Те отиват направо в ада, господин посланик", каза му украинският представител Кислица. Посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд беше видяна да утешава Кислица, а след това покрусеният Гутериш заяви, че военното нападение на Русия срещу Украйна бележи "най-тъжния ден" в мандата му като ръководител на ООН.
За някои наблюдатели на ООН инвазията е не само личен провал на Гутериш, но и още едно доказателство за упадъка на авторитета на световната организация. "Усилията на генералния секретар за посредничество щяха да бъдат възприети сериозно преди 20 години", заяви пред АФП Трита Парси от мозъчния тръст Quincy Institute. "Днес никой дори не забелязва отсъствието му, защото никой няма дори очакване, че ООН или генералният секретар ще играят такава роля".
И така, какво можем да очакваме Съвета за сигурност на ООН да постигне в украинската криза? "Засега Съветът за сигурност на ООН е театър, в който Западът и Русия могат да си крещят един на друг. Той няма да направи много, за да приключи тази война", категоричен е Гоуън.
