Русия не се нуждае от военна победа в Украйна, защото това може да предизвика агресивна реакция на Запада, твърди анализаторът Марк Епископос в статия за Responsible Statecraft. Според него е по-добре за Кремъл да използва предимството си на бойното поле като лост в евентуални преговори.
Политиката на администрацията на Байдън към Украйна, макар и непоследователна, се ръководи от поне един ясен принцип: не може да се позволи на Русия да спечели. Това мнение е широко споделяно от съюзниците на САЩ. "Имам ясна стратегическа цел", каза френският президент Еманюел Макрон в скорошно интервю. "Недопустимо е Русия да спечели в Украйна."
Но дори в този привиден консенсус има голяма доза катран в меда: въпросът как би изглеждала евентуална руска победа не се обсъжда сериозно. Вместо това дебатът се върти около тревожни прогнози, които по-скоро объркват картите, отколкото да разкрият истинските намерения и възможности на Русия. "Кой ще се преструва, че Русия ще спре дотук? Кой ще гарантира безопасността на другите ѝ съседи - Молдова, Румъния, Полша, Литва и други?" – попита риторично Макрон, повтаряйки опасението, че крайната цел на Русия е да атакува страните от НАТО. Още: Турски анализ: Какво означава новата военна помощ на САЩ за Украйна?
Победата не е в интерес и на Русия
Въпреки че руска победа в тази война като цяло наистина противоречи на интересите на САЩ, по-внимателен поглед върху възможните сценарии за крайната цел на Москва показва, че пълната победа, дори ако се счита за постижима по принцип, не е в интерес на Русия: руското ръководство не я очаква и е напълно вероятно дори да не направи опит за това.
Според западни служители Москва може да постигне военна победа просто като победи Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) на бойното поле. На пръв поглед тази интерпретация на военните цели на Кремъл изглежда много разумна, но такава опростена формулировка на войната не издържа по-внимателно разглеждане.
Какво всъщност ще се случи, ако украинските граници рухнат (перспективата в никакъв случай не е неизбежна и става все по-близка с всеки ден) и руските войски смажат украинските въоръжени сили?
Дори украинските сили да бъдат напълно разбити на фронтовата линия, обсадата на градове като Харков и Запорожие, да не говорим за Киев и Одеса, ще се окаже изключително трудна. Месеци на продължителни боеве за много по-малко значимите Мариупол и Бахмут могат да се считат за сърцераздирателна прелюдия. Още: "Защо да се връщам да се бия?": Украинците в чужбина са в патова ситуация
Дори една краткосрочна окупация на цяла Украйна би била непосилно скъпа за Русия, да не говорим за дългосрочна или дори за неопределено време. Освен това Запада със сигурност ще направи всичко възможно да увеличи разходите на Москва и ще финансира и координира партизанските действия в цяла Украйна, особено в западната ѝ част. В крайна сметка има исторически прецедент за това в Украинската въстаническа армия (УПА), чиито клетки се съпротивляваха на съветската власт 5 години след края на Втората световна война.
Още преди нахлуването на руските войски в Украйна някои коментатори призоваха западните лидери да превърнат конфликта в „Афганистан на Путин“, поставяйки украинските партизани в ролята на муджахидините от 80-те години на XX век. Тези предложения бяха отложени, тъй като украинското правителство не се срина през първите съдбовни седмици, но остава фактът, че всеки опит на Русия да поеме контрола над цяла Украйна вероятно ще доведе до продължителна бунтовническа кампания с ужасни разходи за режима на Путин.
Разпадането на Украйна също изостря риска от пряк сблъсък между Русия и Запада. Де факто границата между Източна Полша и окупираната от Русия Западна Украйна ще се превърне в опасна гореща зона, където без работещи канали за "охлаждане" може да избухне "гореща" война точно на източния фланг на НАТО.
И не че подобна война непременно би била неуместна за Запада: пълен колапс на Украйна вероятно ще предизвика призиви от балтийските страни и поне няколко големи европейски сили за пряка намеса, било то под формата на мисия на НАТО или "коалиция на желаещите" от отделни членове на Алианса. Макрон открито и многократно е заявявал, че Запада не трябва да изключва пряка военна намеса в Украйна. Макар че идеята му беше решително отхвърлено от САЩ и Германия, може да се очаква, че политическият натиск да се „направи нещо“, за да се спре Русия, само ще се засили в Европа и САЩ, ако поражението на Киев стане неизбежно. Още: Анализ: САЩ не знаят какво значи победа в Украйна
"Русия няма какво да спечели"
Кремъл добре осъзнава, че не може едностранно да постигне военните си цели, независимо от успеха на бойното поле. Неговите цели се простират далеч отвъд Украйна, макар и не по начина, по който си представят Макрон и администрацията на Байдън. Няма индикации, че Москва има някакво намерение да започне завоевателни войни срещу Полша, балтийските страни или други страни от НАТО, но със сигурност ще се опита да изтръгне множество стратегически отстъпки от САЩ и техните съюзници в области като забрана за по-нататъшно разширяване на НАТО на изток и ограничения за разполагане на сили по източния фланг на Алианса.
По този начин битките на Русия в Украйна се вписват в по-широката принудителна стратегия на Кремъл срещу Запада, въпреки че изобщо не е ясно как точно завладяването на Украйна ще доближи Москва до получаването на отстъпките, които иска. Разпадането на украинските въоръжени сили със сигурност ще предизвика вълнение в западните столици. Но е трудно да си представим, че тази паника се превръща в желание на администрацията на Байдън и други западни лидери да преговарят за широкообхватна сделка за сигурност, която Москва търси, пише още авторът за Responsible Statecraft.
Като се има предвид политическият интерес на настоящите западни правителства от военните успехи на Украйна, напротив, има възможност колапсът на Украйна да доведе до обратната реакция и да обезсърчи западните лидери от всяко желание за съществени дискусии с Москва. Още: Руските заплахи за F-16: Бивши американски пилоти коментират (ВИДЕО)
Просто казано, Русия няма какво да спечели и има много да загуби от "победа" в Украйна, ако под това имаме предвид окупацията на цялата страна. Вместо това Русия има стимул да използва нарастващите си предимства като лост в преговорите със Запада. В светлината на всичко казано по-горе, Кремъл вече намекна за създаването на демилитаризирани буферни зони в Украйна.
Каквото и да се случи на бойното поле през следващите седмици и месеци, Москва е започнала нещо, което не може да завърши едностранно. Това дава на Съединените щати огромни лостове за влияние и ще помогне да се определят контурите на прекратяването на военните действия. Вашингтон и неговите съюзници обаче трябва да ги използват сега, за да сложат край на войната при възможно най-добрите условия както за Запада, така и за Украйна.
Автор: Марк Епископос
Превод: Ганчо Каменарски
