Ако НАТО, САЩ и Европейският съюз, които са заявили подкрепата си за евроатлантическия път на страните от Западните Балкани, са съюзници, тогава защо Китай и Русия, не влязат в сговор за действията си в региона? Отговор на въпроса търси Остин Долер от Центъра за европейски политически анализи в материал за македонската редакция на Радио „Свободна Европа“, цитиран от агенция "Фокус".
В миналото Западните Балкани се характеризираха с конкурентни чужди сили, борещи се за влияние. САЩ и ЕС проявиха нов интерес към региона, а голяма част от Балканите станаха прозападно ориентирани. Според Остин Долер, експерт по балканска европейска интеграция в Центъра за европейски политически анализи, в региона е активна Русия, която исторически е оказала голямо влияние, и Китай, който се очертава като важен играч през последните години.
НАТО и ЕС заявиха, че в съответствие с евроатлантическия ангажимент на Северна Македония, Черна гора, Косово „не се намесват в решенията на държавите, но подпомагат реформите им по избрания от тях път“. Русия и Китай, от друга страна, изглежда, имат взаимни интереси в Западните Балкани, казва Долер, като същевременно поставя въпроса: Защо тогава Пекин и Москва не си сътрудничат за Западните Балкани? Според него има три основни причини за липсата на пряко сътрудничество.
Неравнопоставено партньорство, различни интереси и имидж
„Първата причина, поради която Китай и Русия не работят заедно, е, че Москва не иска да влезе в партньорство, в което би била по-слаб партньор. Ако китайските инвестиции в Западните Балкани продължат да се увеличават, те могат да изтласкат Русия от региона. Москва знае, че има по-слаба икономика от китайската и затова има своя собствена програма".
Втората причина са различните интереси, въпреки че, както се казва в анализа - „общото им желание е да подкопаят либералната демокрация“.
„Най-важният стремеж на Русия е да предотврати присъединяването на повече страни от региона към НАТО. Знаем какво направи тя в Черна гора, за да попречи на членството ѝ в НАТО, и какво направи, за да предотврати разрешаването на спора за името между Северна Македония и Гърция", обяснява Долер и добавя, че китайските интереси в региона са предимно икономически, каето се отразява от факта, че регионът е част от китайската инициативата за „Пояс и път“, което не означава, че Пекин няма геополитически интереси в региона.
Способността на Китай да се популяризира като „неутрален" актьор без исторически „багаж“ е третата причина, поради която Москва и Пекин не си сътрудничат.
„Тъй като Русия и Турция се състезават за Западните Балкани, те разшириха етническите и културните разделения между православните християни в региона и мюсюлманите. Китай не би пожертвал своя имидж на неутрална сила, като си партнира с Русия“, обяснява Долер.
Те не работят заедно, но си помагат взаимно
Според политолога Евгений Колев, който изучава икономически и политически отношения в региона на Източните Балкани, няма сътрудничество между Китай и Русия с крайната цел за съвместни действия на Балканите. Никой обаче не може да гарантира, че това няма да се промени в бъдеще.
„В ситуацията със статуквото в ЕС за интеграция на Балканите, интересите на Москва и Пекин може да съвпадат. Ще подчертая казаното на последната конференция по сигурността в Мюнхен - тяхната стратегия се характеризира с подкрепа на авторитарните режими и подкопаване на върховенството на закона. Може да се използва както за икономически, така и за политически цели“, казва Колев.
Той е съгласен е със заключенията на последната конференция по сигурността в Мюнхен, съгласно които „китайските проекти не се вписват непременно в стандартите на ЕС за прозрачност и че икономическата експанзия на Китай представлява риск за региона, особено поради кредитите, тъй като инвестициите на Пекин в Западните Балкани са под формата на заеми".
Въпреки това, дори без да работят заедно, Китай и Русия засилиха взаимните си интереси. Като пример, Долер казва, че „по-мощният Китай помага да се реализира визията на Русия за многополюсен глобален ред; освен това двете блокират признаването на независимостта на Косово". Същественото китайско-руско сътрудничество, според Долер, би застрашило западните интереси в региона, макар такова сътрудничество е малко вероятно.
