Появата на варианта Омикрон потвърди един съществен въпрос: няма доказателства, че пандемията от COVID-19 ще приключи. Възможно е и да се случи, но възможността вирусът да мутира означава непрекъснато адаптиране или изобретяване на нови ваксини, потенциално възкресяване на социалното дистанциране и затваряне на граници. Това пише в анализ за Geopolitical Futures Джордж Фридман.
На много места в Съединените щати преди пандемията носенето на маски на обществени места беше потенциално престъпно и винаги будеше подозрение. Сега обаче, тези които прикриват лицата си се смятат за добронамерени, а онези, които отказват да го направят, се смятат от закона за подозрителни. Степента, до която битката срещу COVID-19 промени живота ни, икономиката и социалните норми е зашеметяваща. Живеехме в свят, в който пътуването между държавите се смяташе за съществено за глобалното общество. Сега тези, които влизат в чужда държава, се смятат за подозрителни или им се забранява достъп.
Както съм казвал и по-рано, тези мерки спасяват човешки живот. Но също така съм твърдял, че за безопасността трябва да се плати определена цена. Социалното дистанциране и глобалната икономика не са напълно несъвместими, но с течение на времето те създават достатъчно напрежение в системата, така че да забавят или нарушат движението на стоки от една държава към друга. Изтеглянето на работниците от пазара на труда създаде глобален недостиг на работна ръка, а оттам и на продукти. Липсата на продукти като торове и лекарства може да бъде фатална. COVID-19 убива, но потенциално убиват и мерките, необходими за ограничаването му.
Социалните последици също са реални. Съществена част от човешкото общуване се крие в мълчаливото разпознаване на другия човек и подсъзнателното усещане за неговите намерения. С въвеждането на маските обаче, се увеличиха трудностите и значително бе ограничено човешкото общуване. Това налага понякога болезнено предефиниране на всичко, което е социално. По подобен начин научихме, че дистанционното обучение не може да замени създаването на общности сред децата - нещо, което училищата осигуряват. Най-важното нещо, което едно малко дете научава в училище, е как да се държи с други малки деца. Вече близо две години които децата не могат да усвоят тези умения. Резултатите се забелязват във всички възрастови групи. Изолирането на децата нарушава техния модел на живот и поставя под въпрос съзряването им.
Това са въпроси, които съм коментирал и по-рано и моля да ме извините, че се повтарям. Но вариантът Омикрон ни показва, че тези проблеми може да не са странични ефекти от решаването на временен проблем; по-скоро проблемите могат да се предефинират за неопределено време, принуждавайки някои защитни мерки да бъдат възобновени и правейки други мерки по-малко ефективни. Ние не знаем как ще изглежда следващата мутация. Възможно е тя да не е толкова податлива на някои мерки, на които Омикрон е. Чел съм, че има учени, които твърдят, че мутациите ще стават все по-леки с течение на времето. Това може и да е така, но COVID-19 крие постоянни изненади.
Досега основният акцент в битката срещу COVID-19 беше медицински. В някои отношения медицинското съсловие се превърна в управляващо за Съединените щати и на други държави. Лекарите от тази общност не са глупави или корумпирани. Те свършиха изключителна работа. Въпреки това тя не може да постави болестта под достатъчен дългосрочен контрол, който от своя страна да постави под контрол икономическите и социалните последици. Ясно е, че не е тяхна работа да отчитат тези разходи; тяхна работа е да представят медицински решения, независимо от социалната и икономическата цена. Но именно затова не може да им се позволи да представят решения, които се приемат от държавата. Решението на проблема може да има огромна цена, ако доведе до недостиг на основни стоки.
Писах за проблема с експертите и за начина, по който опитът е движил Съединените щати след Втората световна война. Експертът познава прекрасно своята област, която често е ограничена. Но той е обучен етично да не се намесва в области, в които не е експерт. Тези, които са експерти в, да речем, вериги за доставки или образование, приемат заключенията на експертите, които са на първа линия по даден проблем. С течение на времето, обаче, стават известни непредвидените последици от експертното решение. Първият експерт запазва водещата роля – тоест "това е проблемът и ние ще направим така". Експертизата е етичната основа на съвременна Америка и на света.
Надига се съпротива, но тя е хаотична и зле обмислена. Този, който гледа общата картина, може да предвиди иначе непредвидени проблеми, само за да бъде отхвърлен като зле информиран или направо демонизиран като подкопаващ истински героичните усилия на експерта. Но както често се случва, експертът не може да предвиди доколко ще има успех. През последните две години на пандемията медицинският проблем се превърна в редица немедицински проблеми.
COVID-19 е медицински проблем, който се нуждае от медицинско решение, но с мутацията на вируса, медицинското съсловие отново налага същото решение. Делта вариантът доведе до Омикрон и е разумно да се предположи, че Омикрон ще доведе до следващата буква от гръцката азбука. Това от своя страна, ще доведе до институционализиран медицински отговор с ваксини, маски и социално дистанциране, докато социалните и икономически смущения налагат своята собствена цена.
Демонизирането на всеки може да бъде само по себе си болест. Страхът и разочарованието от експертите също могат да бъдат такива. COVID-19 убива, но също така убива и недостигът на лекарства и гладът. Лично аз се моля това да не е реална заплаха, а моя лична слабост, до която никога да не се стигне.
