Те самите се наричат "студенти" - това е буквалният превод на думата "талибани"“ от езика пущу. Днес името на войнственото ислямистко движение обаче не извиква в съзнанието ни образа на мъже и жени, залегнали над книги, а по-скоро на терор и разрушение.
Кадрите от летището в Кабул, където стотици хора се опитваха отчаяно да се качат на няколко военни самолета, за да избягат от страната, която отново е под контрола на талибаните, повдигат въпроса коя е тази ултраконсервативна групировка, която всява толкова голям страх у хората в Афганистан, а и извън него? Нека да уточним, че когато тук говорим за „талибани“, имаме предвид афганистанските талибани, а не техните пакистански събратя.
Строга йерархия
При талибаните съществува ясна йерархия. Молла Хайбатула Ахундзада е върховният лидер на групировката от 2016 година насам. Религиозният учен е най-висшият авторитет по всички политически, религиозни и военни въпроси. Той има трима заместници и е подпомаган от редица министри, които наблюдават ключови области като военното дело, разузнаването и икономиката. „Рахбари Шура“, известна още като „Кета Шура“, е най-висшият консултативен орган на групировката и се състои от 26 членове.
Политическото крило на талибаните, което представлява групировката в международен план, е базирано в Доха, Катар. То се ръководи от съоснователя на талибаните Молла Абдул Гани Барадар.
Откъде са парите на талибаните?
Военизираната групировка печели парите си от търговия с опиум и хероин. По данни на ООН, само през 2018 и 2019 г. талибаните са спечелили над 400 милиона долара (340 милиона евро) от наркотици, което представлява до 60% от всички приходи на групировката, смятат американски официални представители.
Допълнителните източници на доходи, изброени в доклад на икономическия анализатор от Центъра за афганистански изследвания Ханиф Суфизада, включват още минодобива, данъци и различни дарения. Смята се също, че някои държави изпращат пари директно на талибаните.
Според Гидо Щайнберг от берлинската Фондация „Наука и политика“, талибаните имат двама съюзници: Иран, чиято Революционна гвардия подкрепяше талибаните през последните години срещу американците. Но още по-важен е Пакистан, който всъщност се сражава с талибаните.
След съветското нахлуване
Талибаните се оформиха като движение по времето на гражданската война в Афганистан, последвала изтеглянето на съветските войски от страната. Макар че групировката е официално създадена през 1994 г., много от нейните бойци преди това са се сражавали срещу съветските окупационни сили - борба, която е била тайно подкрепяна от ЦРУ.
Смята се, че произходът на името „талибани“ е свързан с това, че много техни членове са били ученици в афганистанските и пакистански медресета и религиозни училища, в които се проповядва радикална форма на сунитския ислям.
Бившият лидер на талибаните Молла Мохамед Омар, например, е бил разочарован от това, че след края на съветската окупация в страната не е било въведено ислямското право. Той събира 50 свои ученици и обещава да избави Афганистан от военно-племенни вождове и престъпници и да възстанови реда, мира и сигурността в разрушената от войната страна. С подкрепата на Пакистан групата бързо се разраства и започва да превзема градове и провинции. Отначало талибаните са били харесвани, защото са се опитвали да изкоренят корупцията.
През 1996 година те превземат Кабул и свалят тогавашното правителство, а две години по-късно те вече контролират 90 на сто от територията на Афганистан.
Салафизмът - радикална форма на исляма
Режимът на талибаните обаче следва идеологията на салафизма, радикалната форма на исляма. След като дойдоха на власт, талибаните наложиха строгото право на шериата, което ограничава правата на човека и е особено строго към момичетата и жените.
Според неговите разпоредби, момичетата над 10-годишна възраст нямат право да ходят на училище, а жените трябва да носят бурки, покриващи тялото от главата до петите. Те нямат право да шофират и не могат да се появяват на публично място без придружител от мъжки пол, като съпруг или брат. Гледането на телевизия, слушането на музика или ходенето на кино също са забранени за всички при талибаните, убийците и прелюбодейците се екзекутират публично, а кражбите се наказва с ампутиране на крайници.
Международната общност третираше управлявания от талибаните Афганистан като парий, но дълго време не предприемаше нищо. Чак след атентатите на 11 септември 2001 година в САЩ, при които загинаха около 3 000 души, и след като талибаните отказаха да предадат лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен, САЩ атакуваха военно Афганистан, което в крайна сметка доведе до свалянето на ислямисткото правителство.
Прибързано изтегляне?
През 2018 г. САЩ започнаха директни преговори за мир с талибаните, които обаче не включваха представители на законно избраното афганистанско правителство. Вътрешните мирни преговори между правителството и талибаните започнаха през септември 2020 г., но бързо бяха прекратени.
Когато през април тази година президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че войските на САЩ и НАТО ще бъдат изтеглени до 11 септември 2021, критиците бяха обезпокоени от бързите темпове, с които чуждите войски трябваше да напуснат страната. Те се опасяваха, че Афганистан ще изпадне в хаос и демократично избраното афганистанско правителство няма да съумее да опази властта си. По всичко личи, че са били прави.
Автор: Карла Брайкер, Дойче веле
