Амбициозните предложения на френския президент Еманюел Макрон за разширяване на властта и институциите на ЕС предизвика реакции, вариращи от похвала в Брюксел, през предпазливост в Берлин до директна враждебност в Прага.
Реакциите говорят толкова за настоящото състояние на Европа, колкото и призивите на държавния глава за реформата й.
В мащабна реч от Париж Макрон представи в детайли широк обхват от предложения за бъдещите европейски политики, включително и тази по отношение на отбраната и миграцията, както и за нова съвместна служба за инвестиции и индустриална програма за насърчаване на екологичните превозни средства. Говорейки в продължение на почти два часа той заяви, че еврозоната е сърцето на Европейския проект, което предлага на своите членове възможността за икономическа сила, която да се противопостави на конкурентите от Китай и САЩ.
„Европа, която познаваме, е прекалено слаба, прекалено бавна, прекалено неефективна“, каза Макрон и допълни, че „Европа може да гарантира истински суверенитет, нашата възможност да съществуваме в днешния свят“.
Реакциите на речта, било то като цялостен тон или като отделни съставни части, хвърлят светлина върху политическите усложнения при прилагането на каквато и да е било единна политика във все още 28-членния европейски клуб.
„Европа изисква кураж“, написа в туит от Брюксел председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. „Сега се нуждаем от по-тясно свързана, силна и демократична Европа“, допълни той.
Италия също каза топли думи. „Няма местни решения на международни проблеми“, посочи италианският помощник-министър по европейските въпроси Сандро Гози пред агенция АНСА. „Макрон току-що ни напомни това и неговата идея за Европа е и наша“, допълни той.
В Германия, където канцлерът Ангела Меркел трябва да се впусне в трудни преговори за формиране на нова коалиция, която да спомогне за навигирането на най-голямата икономика на Европа, реакцията илюстрира разделения политически подход спрямо Европа, предлагайки на френския президент както окуражаване, така и предупреждение за предизвикателствата, които предстоят.
Външният министър Зигмар Габриел заяви, че речта е „Смел, страстен апел срещу национализма и в подкрепа на Европа“, допълвайки, че „ние трябва да използваме този шанс за германо-френска инициатива, за да направим заедно Европа по-демократична, да ангажираме гражданите й и да се подготвим за бъдещето“. По думите му Макрон „може да разчита на нас“.
Но с обещанието на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) да отиде в опозиция, след като понесе историческа загуба на изборите в неделя, думите на Габриел рискуват да прозвучат някак си неубедително.
Другият край на германския политически спектър беше представен от Ханс Михелбах, член на парламентарната група на сестринската баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС), който не изчака Макрон да завърши изказването си, за да публикува изявление, в което посочва, че предложенията на президента са „неподходящи да придвижат Европа напред“.
„Те не водят до задълбочаване (на ЕС), а по-скоро до задълбаване на разделението“, заяви Михелбах, който е традиционен противник на усилията за предоставяне на финансова помощ за Гърция и други страни от еврозоната.
Предложенията на Макрон също така трябваше да предупредят Германия за исканията на Франция преди лидерите в Берлин да подготвят за обсъждане своите коалиционни споразумения. Осъзнавайки, че неговите виждания ще изискват подкрепата на Меркел, за да се осъществят, Макрон внимаваше да не изпада в прекалено много детайли, преди да му е дошло времето и заяви, че е уверен в това, че потенциалните коалиционни лидери ще гледат непредубедено на неговите предложения.
„Беше визионерска реч и ще ускори процеса“ на европейска интеграция, заяви Гунтрам Волф, директор на аналитичния център „Брюгел“ в Брюксел. „Дали германците или други европейски страни ще приемат казаното? В някои аспекти да“, но по отношение на други това няма да стане незабавно, каза той.
Зелените, които са възможни съюзници в тристранната коалиция, водена от Меркел, приветстваха казаното от Макрон. „Силна реч“, написа в Туитър съпредседателят на Зелените Джем Йоздемир и допълни, че сега трябва да има „тясно сътрудничество с Париж“.
Другият потенциален коалиционен партньор – Свободната демократична партия, беше по-критичен. Александър Граф Ламбсдорф, член на Европейския парламент от редиците на политическата сила, приветства речта като „смела и освежаваща“, но разкритикува Макрон за това, че разчита прекалено много на държавата и новите данъци, и отхвърли единен бюджет за еврозоната.
Групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП, включваща и британските консерватори, както и основателите на „Алтернатива за Германия“, която се разцепи след приемането на антиимиграционен дневен ред, заяви, че речта е „подвеждаща“. Вместо нови реформи, тя означава „повече Европа, продължаваща интеграция и още агенции“.
В Прага милиардерът, който се готви да стане следващия чешки премиер, коментира пренебрежително европейския порив на Макрон, предупреждавайки, че по-дълбоката интеграция може да доведе до това повече държави-членки да се присъединят към Великобритания в напускането на съюза.
„Той наистина трябва да се концентрира върху Франция“, заяви лидерът на чешката партия АНО Андрей Бабиш в интервю. „При всички тези предложения да имаме министър на еврозоната и цялата тази задълбочаваща се интеграция, Юнкер и Макрон трябва да помислят защо се случи Брекзит“, допълни той.
Въпреки това Макрон се опита тонът му да бъде великодушен. Докато на Франция се гледа като на най-категоричната голяма европейска държава, която застава срещу Великобритания докато води преговори за напускане на ЕС, Макрон наблегна на това, че Обединеното кралство, с дългата си история на приятелство и омраза с Париж, ще остане близък съюзник.
„В този преработен и опростен ЕС не мога да си представя, че Великобритания няма да намери своето място“, каза той.
Материалът е на Марк Деен, Грегори Вискуси и Хелен Фуке, публикуван за агенция Bloomberg, цитиран от БГНЕС
