Разузнавателните служби на САЩ и съюзниците им увеличават усилията си за откриване на всякакви руски военни действия или комуникации, които биха могли да сигнализират, че Владимир Путин е наредил използването на ядрени оръжия в Украйна. Това заявиха петима настоящи и бивши американски служители пред Politico.
Но дори да бъдат получени индикации, че руският диктатор е решил да отприщи немислимото в отчаян опит да възстанови инициативата във войната или да изнуди международната общност да изпълни исканията му, вече може да е твърде късно.
Припомняме, че на 21 септември Путин бе категоричен в обръщението си към нацията, че Руската федерация ще използва ядрено оръжие в случай на заплаха за нейната териториална цялост. Лидерът на Кремъл се обърна директно към НАТО и заяви, че страната му ще използва "всички налични средства". "Това не е блъф", каза президентът на Русия.
Повечето руски самолети, както и конвенционалните ракетни установки, могат да доставят и по-малки тактически ядрени оръжия. Те са предназначени за по-целенасочено използване на бойното поле, отколкото стратегическите оръжия, като например междуконтиненталните балистични ракети, даващи предупредителни знаци, когато техните единици са приведени в бойна готовност или са събрани за тренировъчни учения. Това означава, че ако Путин или неговите командири не искат светът да знае предварително, САЩ може никога да не разберат кога руските сили са сменили конвенционалните боеприпаси с атомни бомби.
Всички гледат към Путин през последната седмица, след като обяви частична мобилизация за 300 хил. резервисти, но тя се оказа почти пълна и десетки хиляди руснаци вече напуснаха страната.
"Наблюдаваме го по-внимателно", заяви пред Politico американски правителствен служител с достъп до разузнавателна информация за ядрените сили и стратегията на Москва, който не е упълномощен да говори публично (както и другите интервюирани).
Последните действия на западните служби включват ангажиране на допълнителни разузнавателни средства на САЩ и съюзниците - във въздуха, Kосмоса и киберпространството. В по-голяма степен се разчита на търговските сателити, заснемащи Земята, за да се анализират руските части на терен, които биха могли да получат ядрена заповед.
Във фокуса на западното разузнаване попада и руският ексклав Калининград, намиращ се между Полша и Литва, отделен от останалата част на Руската федерация. Там Кремъл разположи оръжейни системи с двойна употреба и хиперзвукови ракети. През изминалата седмица уебсайтовете за проследяване на полети показаха множество разузнавателни самолети RC-135 Rivet Joint на ВВС на САЩ, които кръжат над района и събират данни. През последните няколко години Русия модернизира своите ракетни складове в Калининград, което подклажда опасенията за потенциално натрупване на ядрени оръжия на територията на ексклава.
Американците вече отвърнаха на ядрените заплахи на Путин с думите, че ще има „катастрофални последици“ за него и Русия. Съветникът на Джо Байдън по националната сигурност Джейк Съливан обаче не уточни какво точно има предвид.
Кремъл вече заяви, че е провел "спорадични" разговори със САЩ по ядрени въпроси, което се разглежда като потенциално усилие за облекчаване на напрегнатата ситуация. Само че зам.-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев отново засили напрежението с думите: "Нека си представим, че Русия е принудена да използва най-страшното оръжие срещу украинския режим, който е извършил мащабен акт на агресия, опасен за самото съществуване на нашата държава. Вярвам, че НАТО няма да се намеси пряко в конфликта дори при този сценарий. Демагозите отвъд Океана и в Европа няма да умрат в ядрен апокалипсис".
Говорител на Стратегическото командване на САЩ заяви, че звеното е "винаги нащрек и е готово да реагира при необходимост". "Засега не сме видели никакви доказателства, че Русия ще използва ядрени оръжия. Приемаме тези заплахи много сериозно, но засега не сме видели причина да коригираме собствената си ядрена позиция", каза лейтенант Джошуа Келси.
И все пак придобиването на предварителна информация за предстояща руска атака би било трудна задача. Около две дузини руски оръжейни системи могат да доставят както конвенционални експлозиви, така и ядрени бойни глави с ниска мощност, казва пред Politico американски служител. Според публични оценки Русия разполага с повече от 1900 тактически ядрени бойни глави, наричани още нестратегически ядрени оръжия.
"Представете си всичко от крилати ракети до ядрени торпеда, от гравитационни бомби до балистични ракети със среден обсег", уточнява източникът.
Според служителя разузнавателните служби са уверени, че Русия няма да рискува да започне ядрена война, като предприеме масирана атака срещу Украйна или страните от НАТО. "Те никога няма да използват стратегическо ядрено оръжие. Никога няма да изстрелят междуконтинентална балистична ракета или да поставят бомбардировач (Ту-95), натоварен с бойни глави от мегатонен клас. Това, което ще направят, е да използват оръжие с малък обсег на действие. Те разполагат с бойни глави, които наричаме микроядрени, с експлозивен капацитет от десетки до стотици тонове", казва той.
За сравнение, мощността на ядрените бомби, които САЩ пускат над японските градове Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война, е между 15 и 20 килотона - или 15 000-20 000 тона. "Това все пак е голяма бомба", казва американският служител, визирайки микроядрените бомби.
Известно е, че Русия разполага и с атомни оръжия с по-ниска мощност за използване на бойното поле. Те са много по-мощни, включително в килотонния диапазон, който е равен или превъзхожда бомбите, хвърлени над Япония. През последните месеци високопоставени служители на разузнаването засилват предупрежденията си за нарастващата зависимост на Москва от тактическите ядрени оръжия във военната ѝ стратегия. Директорът на американското разузнаване Аврил Хейнс заяви пред Конгреса през февруари, че Русия "разширява и модернизира своя голям, разнообразен и съвременен набор от нестратегически системи, които са способни да носят ядрени или конвенционални бойни глави".
"Администрацията прекара страшно много време, говорейки колко много информация има за плановете на Русия и за това какво ще направи Русия, след като войната започне", казва бивш високопоставен служител на Съвета за национална сигурност, който все още съветва Стратегическото командване на САЩ. Според него, коментарите на администрацията на Байдън показват, че се разчита на комбинация от инструменти за събиране на разузнавателна информация, вариращи от шпиони до техники за подслушване, за да се разбере дали е била дадена ядрена заповед или кои конкретни руски части, за които се смята, че са обучени за използване на ядрени оръжия, биха могли да я изпълнят.
"Това предполага определен достъп - HUMINT (човешко разузнаване), SIGINT (радиоелектронно разузнаване) и изображения - който е доста добър по отношение на проникването в руската система", казва източникът.
Но това, което прави задачата изключително трудна, е, че Русия разполага с 23 различни оръжейни системи с двойна употреба, много от които използва в Украйна. "Ако руснаците имат в арсенала си нещо, описано като конвенционално оръжие, можете да бъдете сигурни, че то върви с ядрена бойна глава. Почти всяко едно оръжие, с което разполагат руснаците, е с ядрен потенциал. Ако това е артилерийска система, ако е система за противовъздушна отбрана, ако е торпедо, ако е крилата ракета, може да има ядрено оръжие с нея", казва източникът.
За пример се дава балистичната ракетна система с малък обсег "Искандер", която може да изстрелва както конвенционални, така и ядрени бойни глави.
Все пак може да има едва доловими признаци, че ядреният вариант е задействан - например определени части, разполагащи със средства за пренасяне на малко ядрено устройство, да се държат необичайно и да изтеглят определени свои сили или оборудване, оставяйки други на същите позиции.
Други смятат, че Путин може би иска да съобщи за намеренията си с надеждата да спечели дипломатически лостове. "Мисля, че ако руснаците се готвят да го направят, ще се опитат да сигнализират за това. Те биха организирали по показен начин изнасянето на ядрените снаряди от специалните складове. Биха ни подсказали, че преместват боеприпаси от централните складове към огневите части. А след това биха ни дали повече време да помислим и да се притесняваме", казва Франклин Милър, бивш ветеран от Пентагона и служител на Съвета за национална сигурност по ядрената политика в администрацията на Джордж Буш-младши.
Друг сценарий е само с няколко минути предизвестие, казва Милър. Но друг от американските служители не разчита на голямо предупреждение от страна на Путин: "За тези по-малки ядрени оръжия вероятно няма и да узнаем".
