Европа е изправена пред безпрецедентни предизвикателства. През последните две години на прага ѝ бушува конфликт, а от октомври 2023 г. в непосредствена близост се разгаря друг. Европейският съюз е изправен пред силна и нелоялна конкуренция от всички страни. Той плаща за инфлацията, за да излезе от вероятна рецесия. Има сериозен енергиен проблем и все повече изостава технологично. В същото време неравенството в доходите се увеличава, а социалното сближаване ерозира.
Именно на този фон европейските лидери ускориха процеса за присъединяване на Украйна към ЕС, като добавиха към плановете си Молдова и Грузия. Заедно със страните от Западните Балкани (Албания, Босна, Северна Македония, Черна гора и Сърбия), списъкът на кандидатите вече включва осем държави с общо население над 60 милиона души. „Ще завършим обединението на континента“, заявяват евролидерите в един глас... Наистина, звучи добре.
Нека обърнем внимание на мотото на Европа: „Единство в многообразието“. Ще възникне ли по-голямо единство от това сложно разнообразие? Има всички основания да се счита, че разширяването ще има само обратен ефект. Нека не забравяме, че предишната експанзия в страните от Централна и Източна Европа силно промени европейската архитектура, която първоначално беше предназначена само за Западна Европа.
Демографската ситуация в Източна Европа
Центърът на тежестта на Евросъюза се измести на изток в полза на Германия и в ущърб на Франция и Южна Европа. Наред с обезцененото евро за Германия и надцененото евро за Франция и Италия (т.е. германската икономика произвежда, изнася и се развива, другите - потребяват), присъединяването на 11 страни предизвика безпрецедентна миграционна вълна и французите платиха за това. Германският им съсед буквално превзе икономиките на нови държави, превръщайки ги в подизпълнители на своя мощен индустриален апарат.
В източноевропейските страни резултатите са смесени. Икономическият успех е неоспорим. БВП на тези страни нараства в съответствие с растежа на германския износ, но заплатите и социалните условия остават на жалки нива. Явно се живее по-добре от 90-те, но минималната заплата в Унгария и Чехия едва надхвърля 600 евро, а в България е 400 евро. В Румъния средният доход е с 67% по-нисък от този във Франция. Социалният дъмпинг в Европа продължава. Още: Фицо с друго лице в Украйна: Подкрепя 50 млрд., оръжия и териториалната цялост
Демографската ситуация в страните от Източна Европа е голяма пречка пред експанзията. Тенденцията към намаляване на населението в този регион продължава след обединението на Западна и Източна Германия. Има много причини за това, но една от тях е масовата емиграция към богатите страни, която беше значително улеснена от разширяването на ЕС. И накрая, трябва да се помни, че разширяването беше придружено от огромни бюджетни трансфери.
Вътрешноевропейски социален дъмпинг
Франция инвестира 10 милиарда евро годишно в бюджета на ЕС. В същото време Полша получава 13 млрд. евро повече от вноската си, а Румъния и Унгария – по 5 млрд. евро. Тъй като фондовете на Съюза са ограничени, те са в полза на по-бедните региони на Източна Европа и в ущърб на по-бедните региони на Запада. Що се отнася до предназначението им, последните корупционни скандали опетниха репутацията на Унгария, Словакия и Хърватия.
Само си представете какво може да се случи, ако Украйна (която също е известна с доста високи нива на корупция), Молдова (където олигарси откраднаха средства, равняващи се на 15% от БВП на страната през 2018 г.) или Грузия (чиито лидери почти всички са затънали в пищни скандали) ще имат достъп до европейско финансиране.
Следващият етап на експанзия, този път на фона на упадъка на Запада като цяло и на Европейския съюз в частност, крие риск да доведе до много по-лоши резултати. Икономическите и социални показатели на Украйна, Молдова и Албания са по-ниски от тези на Полша и Чехия преди присъединяването им към ЕС. Какво да кажем за сравнение със западноевропейските страни? Ако разширяването продължи, вътрешноевропейският социален дъмпинг ще стане още по-разпространен, а бюджетните разходи ще бъдат просто зашеметяващи. Още: Германско предупреждение за Украйна в ЕС: Ще има голяма промяна с парите
Контролен изстрел
Що се отнася до Общата селскостопанска политика (ОСП), нейните субсидии ще бъдат усвоени от Украйна, другият селскостопански гигант на континента, който обаче не може да допринесе нищо на европейския бюджет. Така нашите (френските) фермери ще понесат двойно наказание. През 2022 и 2023 г. вносът от Украйна дестабилизира цели сектори (птицевъдство, производство на захар, зърнени култури и др.).
Дори най-близките съюзници на Украйна, предимно Полша, не могат да устоят на натиска. Ако Украйна получи средства (като организация и финансиране) по ОСП, тя просто би довършила селското стопанство в Западна Европа: Foreign Policy: Украйна в ЕС ще е трагедия за еврофондовете за Източна Европа
Да накараш 27 европейски държави да работят според сегашните правила вече е трудно. С 36 ще бъде просто невъзможно. Някои вече са намерили решение: централизиране на вземането на решения в Брюксел; с други думи, отнемане на суверенитета на държавите-членки и преминаване към гласуване по всички въпроси, включително външна политика и отбрана - т.е. федерализация, пише френското издание Le Monde.
САЩ ще спечелят
Кой доминира във външната и отбранителната политика на повечето държави-членки? Съединени щати. Супер разширената Европа, към която се стреми Урсула фон дер Лайен, няма да бъде нито по-обединена, нито по-мощна: нейната политика ще бъде още по-малко свободна с включването на повече съюзници. Не е изненадващо, че европейските граждани са скептични относно идеята за бързо приемане на толкова много нови държави и население. Още: ЕС отложи преговорите за членство на Украйна
Ако проектът за обединена Европа трябва да бъде изпълнен в максимална степен, установяването на някакво подобие на икономически, социален и политически баланс между държавите-членки трябва да бъде приоритет. Това обаче не е в дневния ред на ЕК. Така че разширяването ще сложи край на тази перспектива.
Не бързайте с неверни обвинения. Никой не поставя под въпрос необходимостта от мащабна подкрепа за Украйна - погълнала повече от 150 милиарда евро до днес. Но това не означава, че членството в ЕС е автоматично: иначе отдавна щяхме да сме анексирали Босна. Във всеки случай мнението на французите за целесъобразността на подобни сериозни промени трябва да се изясни на референдум.
Автор: Еманюел Маурел
Превод: Ганчо Каменарски
