През месец април енергийното министерство (Department of Energy – DOE) на САЩ излезе със стратегия, която очертава приоритетите за възстановяването на американската ядрена индустрия. Документът е със заглавие “Restoring America’s Competitive Nuclear Advantage: A strategy to assure U.S. National Security” и е с обем 31 страници, а в него са отбелязани основните направления, по които САЩ трябва да работи, за да възстанови позициите на ядрената си индустрия не само на глобалната сцена, но и на вътрешните енергийни пазари.
Как ще се развие бъдещето на сектора, коментар по темата прави икономистът Борислав Боев в специален анализ за Actualno.com.
Реформа по всички направления
Ключовият момент, който е застъпен в тази концепция е, че ядрената енергетика е свързана с националната сигурност. На тази основа лежат всички следващи стъпки, нужни за възстановяването на американската ядрена индустрия.
Важна стъпка за възстановяването на американската ядрена индустрия е нейното реформиране на местна почва. Един от основните приоритети в това направление е създаването на максимално независима верига на горивните доставки чрез създаването на национален уранов резерв.
Около 90% от горивото в американските ядрени централи идва от външни източници, а добивът в страната е на най-ниските си нива от 70 г. насам. Ето защо именно възстановяването на местния уранодобив е заложено в стратегията като важна стъпка за осигуряването на по-висока степен на енергийна независимост.
Друг аспект, върху който се набляга, са иновациите в ядрената индустрия. В тази посока Американското енергийно министерство правилно е усетило посоката на развитие и тенденциите в глобален мащаб, а те са свързани с развитието на малките модулни реактори (в това число и микрореакторите), паралелно с навлизането на реакторите от 3+ и 4 поколение. И докато при малките модулни реактори (ММР) САЩ могат да се похвалят, защото от компанията NuScale са на път да получат лицензия за експлоатация на своя проект, то при технологиите от четвърто поколение нещата не стоят така. САЩ все още нямат реактор на бързи неутрони - основния им конкурент в това отношение Русия има два такива в промишлена експлоатация и активно разработва нови концепции на тази основа.
Финансирането и насърчаването на научноизследователската и развойна дейност при създаването на нов тип ядрено гориво с висока устойчивост на инциденти е друга стъпка, която цели да подобри сигурността и ефективността на американските ядрени централи.
Проблемът със строителството на нови ядрени мощности на собствена територия също трябва да бъде своевременно адресиран, защото забавянето на проекти като „Вогъл“ или пропадането на такива даде лош пазарен сигнал. В тази връзка Облекчаването на регулаторно-административната рамка е много важно условие за развитието както на съществуващите мощности, така и за разкриването на нови. За съжаление, понастоящем ядрената енергетика в Щатите споделя европейската проблематика в сектора - тежките бюрократични бариери и загубата на „ядрени знания“ увеличават капиталовите разходи, създават условия за тяхната ескалация и тн.
Конкуренцията на петрола и природния газ
Ядрената индустрия в САЩ се сблъсква с свирепата конкуренция на природния газ, нефта и ВЕИ. Шистовата революция в страната направи така, че през последните години САЩ се превърна в нетен износител на енергия, а ниската цена на природния газ предопредели водещата му роля на вътрешните енергийни пазари. В условията на пазарна конкуренция когато един производител не успее да издържи ценово, той трябва или да преструктурира и оптимизира производството, за да снижи разходите, или да фалира. Трябва да се отбележи, че през последното десетилетие американските ядрени централи значително са понижили оперативните си разходи, което им помага да останат конкурентни на повечето пазари. По данни на NEI през 2019 г. американската ядрена индустрия е записала няколко три важни рекорда като достигането на най-високия процент на използване на мощностите за всички времена – 93,4%, производството на 809,4 млрд. квт.Ч електроенергия и постигането на най-ниска себестойност на произвеждана енергия от 2002 г. насам – 30,42 долара за мегаватчас.
Наред с това обаче някои от тях не могат да издържат ценово въпреки оптимизацията и са заплашени от преждевременно затваряне. В тази рамка обаче класическият правителствен похват за „bail-out“ на губещи индустрии по примера на въглищата, няма да помогне за устойчивото възстановяване на американската ядрена индустрия. В сравнение с фосилните централи обаче, ядрените централи притежават не само технико-икономически достойнства (ниски оперативни разходи, относително висока степен на горивна сигурност и тн.) но и чисто екологични, защото при производството на енергия те не отделят вредни емисии.
Експорт на ядрени технологии
През последните десетилетия САЩ загуби пазарните си позиции на глобалните ядрени пазари, което си пролича по намаляването на експорта на ядрени технологии за други страни. Планът за възстановяването на ядрената индустрия и нейните конкурентни позиции до голяма степен е свързан със създаването на условия за завръщане на американските ядрени компании на световните пазари, чрез доставка на ядрено и/или неядрено оборудване за проекти в различни страни. Като основен проблем при загубата на тези пазарни позиции е посочено заемането им от основните конкуренти на САЩ в гражданската ядрена енергетика – Русия и Китай. Системата на управление на тези две държави съществено се различава от американската, което в случая им помогна да избегнат много от бюрократичните процедури и административни бариери с които традиционно ядрената енергетика се сблъсква в повечето западни страни. Парадоксалното в случая е, че тъкмо водещи западни компании и производители на ядрени технологии като американската „Westinghouse“ и френската „Areva“ пуснаха авангардните си проекти от трето поколение първо в Китай, където административната рамка е значително по-лека в сравнение с тази в западния свят. Така например първият американски реактор от трето поколение AP1000 направи дебют в китайската централа „Санмен“, а френският EPR за първи път бе пуснат в експлоатация на централата в „Тайшан“.
Загубата на пазарни позиции на американските компании през последните десетилетия обаче не бе случайна. Вътрешнофирмените управленски проблеми, съчетани с липсата на устойчива национална стратегия за развитието на сектора и държавническо поведение при формирането на политиките, са в основата на тези неблагоприятни за американската индустрия процеси. Работната група към енергийното министерство правилно е отчела тези истини в доклада си, но за да се случи истинска и качествена промяна е нужно нещо, което липсваше у предшествениците на Тръмп – политическа воля.
Политиката
Възстановяването на американската ядрена индустрия не може да се случи без политическа подкрепа. За административната реорганизация на сектора е важно да има политическа воля, а намерението за създаване на длъжности за ядрени експерти в администрацията показва, че Енергийното министерство на САЩ ясно си дава сметка, че ядрената енергетика е силно политизиран сектор, който се влияе пряко от геополитическата конюнктура. В тази рамка Министерството е изготвило един доста себекритичен доклад, който не само засяга проблематиката на национално и световно равнище, но показва и конкретни стъпки за тяхното разрешаване. Прави впечатление наличието на системен подход, а това бе нещото което липсваше в енергийните стратегии на предшественика Обама. Силен коз в ръцете Тръмп е неговото про-индустриално схващане на развитието на американската икономика. По този начин той ще намери още по-голяма подкрепа сред ключов индустриален сектор, генериращ висококвалифицирани работни места и високи нива на доходи
Все пак използването на политически инструментариум за завръщането на САЩ на световните ядрени пазари е необходимо условие, но само по себе си не е достатъчно. Пред ядрената индустрия в страната стоят големи предизвикателства, които са с техногенен, административен и икономически характер, и те трябва да бъдат разрешени. Но въпреки това администрацията на Доналд Тръмп прави нещо, което неговия предшественик Обама изобщо не успя.
Без изготвянето на стратегически документи за развитието на енергетиката, не е възможно да се реализират каквито и да е устойчиви политики както на национално, така и на международно ниво. Именно тук е ролята на президента и неговата администрация, защото наличието на политическа воля бе нещото, което липсваше на държавническо ниво по отношение визията за развитието на американския ядрен сектор. Не трябва да се забравя обаче, че изпълняването на подобна стратегическа визия е времеемък процес, а ефектите от практическата реализация ще се проявят през следващите няколко десетилетия. В момента най-важното условие за стартирането на този процес е Тръмп да спечели втори мандат. Само по този начин има шанс визията за възстановяването на американската ядрена индустрия да придобие практически измерения.