- „Атаката ни е в задънена улица. Ние губим тази война“.
- „Половината от полка ни вече го няма“.
- „Путин е глупак. Иска да превземе Киев, но ние не можем да го направим“.
Това са записи от разговори на трима руски войници, прехванати от украинското правителство и публикувани от „Ню Йорк Таймс“. Изданието пусна няколко подобни дискусии между военнослужещи под командването на Путин и техни близки и приятели в Русия. В тях те споделят покъртителни разкази за неуспехите на бойното поле и екзекуциите на цивилни в Украйна. Също така порицават лидерите си само няколко седмици след началото на кампанията за превземане на украинската столица.
Exclusive: The New York Times obtained intercepted calls made by Russian soldiers in Ukraine, including damning accounts of the execution of civilians. Hear the audio. https://t.co/CtMjVhLLZl pic.twitter.com/yjN0EGSQiu
— The New York Times (@nytimes) September 28, 2022
Войната започна с офанзива срещу Киев и според изчисленията на руския президент градът трябваше да падне за броени дни. Но поради тактически грешки и ожесточена украинска съпротива, разрушителното настъпление на Путин се забави значително и през март силите му затънаха в покрайнините на столицата на Украйна.
Руските войници от окопите, землянките и в окупираните домове в района на Буча не са се подчинили на заповедите на командирите си. Те са провели неразрешени разговори от мобилните си телефони със своите съпруги, приятелки, приятели и родители, намиращи се на стотици километри от фронтовата линия.
В същото време обаче властите в Киев подслушват. "Ню Йорк Таймс" са се сдобили със записи от хиляди такива разговори, проведени през март. Журналистите са проверили автентичността на обажданията, като са сравнили руските телефонни номера с приложенията за съобщения и профилите в социалните мрежи, за да идентифицират войниците и членовете на техните семейства. Екипът, работещ по публикацията, е прекарал почти два месеца в превод на записите, които в крайна сметка са скъсени и редактирани за по-голяма яснота.
Войници от въздушно-десантните части и Националната гвардия на Русия описват моралната криза и липсата на оборудване. Казват, че са били излъгани за мисията, на която са били изпратени. Разговорите включват остри критики към Путин и военните командири - забележки, които могат да бъдат наказани от руското законодателство, ако бъдат публично изразени в страната. Затова "Ню Йорк Таймс" използват само първите имена на войниците и не съобщават имената на членовете на семействата им, за да защити тяхната самоличност.
Войниците се оплакват от стратегически грешки и от остър недостиг на провизии. Те признават, че са пленявали и убивали невоенни лица и че са ограбвали украински домове и предприятия. Много от тях казват, че искат да прекратят военните си договори, а също така опровергават пропагандата, излъчвана от руските новинарски медии в родината си, със суровата реалност на войната около тях.
"Нещата не вървят добре"
В рамките на две седмици след нахлуването войниците осъзнават, че Киев е недостижима цел. След като украинските сили устройват засади и прекъсват ключов път за достъп до столицата на Украйна, руснаците казват на роднините си, че военната стратегия се проваля. Те изразяват изненада от "професионалните" украински сили и често използват термина "хохол" - обида, насочена към врага. Един от войниците - на име Евгений - казва директно: "Ние губим".
Войниците на Путин описват тактически грешки и се оплакват от липсата на оръжие и основно оборудване, като например устройства за нощно виждане и подходящи бронежилетки.
До средата на март - три седмици след инвазията, те съобщават за тежки загуби. Никита, войник от 656-и полк на Националната гвардия, разказва на партньора си, че около него са загинали 90 души, когато са попаднали в засада, докато шофират.
На телефон, споделян от няколко членове на 331-и въздушно-десантен полк, войник на име Семьон изчислява, че една трета от полка му е била убита. Друг описва редици от ковчези с телата на 400 млади парашутисти, които чакат да отпътуват от хангар на летище и да бъдат върнати у дома.
Войниците от същия полк съобщават, че целият втори батальон от 600 войници е унищожен. Войник на име Андрей казва на баща си, че повече от половината от полка му е "изчезнал". Добавя се, че командирът Сергей Сухарев е бил убит в боевете - събитие, потвърдено тогава от редица медии.
Роднините на руските военни също описват мрачните картини на войната, които самите те започват да виждат у дома. Разказват за редици от трупове и ковчези, пристигащи в техните градове, докато войниците предупреждават, че скоро ще има още повече тела. Една жена разказва на съпруга си, че в рамките на седмица всеки ден е имало военно погребение. Разтърсени от шок, някои семейства споделят, че са започнали да посещават психолози.
"Навсякъде има тела на цивилни"
Докато телата на загиналите руски войници се връщат у дома, по улиците на Буча и в горите около киевското предградие се увеличава броят на телата на украинските цивилни. Когато в началото на април снимките на тези трупове предизвикаха остра световна реакция срещу Москва, Путин и други високопоставени руски лидери многократно отричаха да са извършили нещо нередно и определяха зверствата като "провокация и фалшификат". Но по време на окупацията на тези райони през март силите на руския президент разказват с ужас на какво са станали свидетели.
ОЩЕ: Сателитни снимки и видеокадри опровергават Русия за ужаса в Буча
В разговорите, публикувани от "Ню Йорк Таймс", войник на име Сергей признава пред приятелката си, че капитанът му е заповядал да екзекутират трима мъже, които минавали покрай склада им, и че е се е превърнал в "убиец". По-късно същата седмица Сергей споделя пред майка си за "планина от трупове" в гората.
Войник от 331-и въздушно-десантен полк на име Андрей разказва на съпругата си, че е заплашил да убие пиян украинец и да хвърли тялото му в гората, където никой няма да го намери. По-късно Сергей разказва, че един командир им е наредил да направят същото.
Когато руските сили се оттеглиха в края на март, украинските власти откриха над 1100 тела в района на Буча - по улиците и в градините, скрити в кладенци и мазета и заровени в импровизирани гробове. Някои от тях бяха овъглени или с вързани ръце. Около 617 от тези хора са починали в резултат на огнестрелни рани, казва Андрий Небитов - началник на областната полиция в Киев.
"Настроението е изключително негативно"
През целия период на блокиралата офанзива - и преди руските сили да се оттеглят в края на март - телефонните разговори разкриват криза в морала на войниците на Путин. Нетърпението, страхът и умората се проявяват ясно, когато военните говорят за безпорядък в армията. "Честно казано, никой не разбира защо трябва да водим тази война", казва Сергей на приятелката си.
Други войници се оплакват от ниските температури, трудните условия за сън и провалите в логистиката. Казват, че нахлули в кланица и заколили пилета, малки прасета и щраус, за да имат някаква храна.
Много от войниците изразяват презрение към своите командири, като ги смятат за отговорни за смъртоносните тактически решения. А някои критикуват най-високопоставения от своите "висшестоящи" - руския президент, диктатора Владимир Путин.
"Ще се откажа веднага"
Разочаровани от непрекъснатите неуспехи и страхуващи се за живота си, руските войници казват, че им е писнало от армията. Те обмислят да прекратят договорите си или дори да дезертират. Няколко войници обаче изразяват страх от последствията - че могат да бъдат преследвани и лишени от свобода.
Тактиката на сплашване не е имала никакво правно основание по това време, казва руският адвокат по правата на човека Сергей Кривенко пред "Ню Йорк Таймс". Но през този септември, дни преди Путин да обяви мобилизация, руските законодатели одобриха по-строги наказания за дезертьорство, неподчинение, предаване в плен и избягване на военна служба.
Много от тях са мотивирани да останат поради друга причина - нуждаят се от заплащане. В допълнение към месечните си заплати войниците казват, че печелят по 53 долара на ден като бойно възнаграждение. Това е три пъти повече от средната ставка в родните им градове като Псков, откъдето са много от въздушно-десантните войски, изпратени да превземат Киев.
Близките на войниците реагират по различни начини. Някои ги насърчават да си тръгнат, други ги молят да останат силни. Една съпруга казва: "Не ми трябват твоите шибани пари. Искам само да си върна мъжа".
"Какъв телевизор искаш - LG или Samsung?"
По време на кампанията войниците се хвалят с нещо, което може да е равносилно на военно престъпление - мародерство. Те окупират домовете на цивилните, спят в леглата им и вземат дрехите им. Когато открият пари в брой, ги вземат за себе си.
Александър, медик в 237-и въздушно-десантен полк, се възхищава от богатството на украинците, които "се въргалят в пари". Няколко войници обещават да донесат "трофеи" на семействата си. Някои от роднините им са доволни, но други са ужасени от грабежите.
Войниците разграбват всичко - удължители и коледни лампички, миксери и строителни инструменти, риболовни принадлежности и дори четки за зъби. Част от плячката се връща в Русия. Публикувани по-рано кадри от охранителни камери на транспортна компания в Беларус и транспортни документи, получени от "Ню Йорк Таймс", потвърждават, че войниците от 656-и полк на Националната гвардия на Русия - същото подразделение, което е идентифицирано с някои от прехванатите разговори - изпращат пакети у дома в дните след изтеглянето си. От документите става ясно, че поне един войник изпраща дрехи на съпругата си на 4 април.
"Какво казват по новините?"
Откъснати от външния свят и разочаровани от командирите, които ги държат в неведение, военните разчитат на обажданията у дома, за да получат актуална информация за войната, в която се сражават. Но това, което чуват от семействата си - а именно розовата картина, разпространявана от руските държавни медии - сериозно се разминава с реалността.
Семействата им споделят, че усещат последиците от санкциите и че цените на основните продукти се повишават. Оплакват се от затварянето на магазини и ресторанти като McDonald's, H&M и Ikea, както и от затварянето на опозиционни медии.
Скоро след това Путин описа неуспешната кампания като опит не да се превземе Киев, а да се отслабят украинските войски. Също толкова бързо, колкото и дойдоха, руските войници в северната част на Украйна се изтеглиха, прегрупираха се и се насочиха на изток, където подкрепяните от Москва сепаратисти водят война повече от осем години.
На 1 април украинските правоприлагащи органи и журналисти навлязоха в освободените територии на Киевска област за първи път от началото на март. Мрачната реалност на руската окупация, предавана между войниците на Путин и техните семейства, стана видима за света сега.
