Една от основните цели на Путин и в тактически, и в стратегически план е да се всее раздор сред държавите членки на ЕС и да се възпрепятства предстоящото удължаване на икономическите санкции срещу Кремъл през юни. Това коментира пред Actualno.com Лора Чакърова, политически анализатор в американския мозъчен тръст IHS, относно ситуацията в Русия дни преди честванията за Деня на победата в Москва.
Деветомайският парад по повод 70-тата годишнина от Великата Отечествената война, както е известна в Русия, е лакмус за нагласите на европейските лидери. От друга страна, за момента само около 25 от поканените 68 гости са потвърдили участие, което е удар по егото на Путин, макар и той да не го признава открито, коментира експертът. По думите й Москва все още се вижда близка до Запада, но обратното също е истина.
"Московският политически елит следи отблизо "списъка на гостите" и приема всеки отказ персонално. Това е индикация, че Кремъл все още иска да вижда себе си като част от Запада, и обратното", заявява Чакърова.
Русия вярва, че европейските лидери отказват поканата под американски натиск. Това не е точно така обаче, смята експертът. Чешкият президент Милош Земан трябваше да откаже поканата под публичен натиск в страната си, а ситуацията е сходна в много европейски държави, обяснява тя. Проблемът е, че Путин открито обвързва деветомайския парад със събитията в Украйна, след като миналата година празнува победата над нацизма в Севастопол (Крим), заявявайки, че именно тази победа е инспирирала анексирането на Крим.
Интересно е да се отбележи, че дори близки путинови съюзници, като Лукашенко, Орбан и Ким Чен Ун, за момента са отклонили поканата. В крайна сметка, Путин ще бъде заобиколен основно от лидери на авторитарни или силно еднолични режими от Централна Азия, Северна Корея, Африка, Китай, Латинска Америка, Македония.
"Путин, като лидер, става все по-неизгоден на руския политически елит, което означава, че скорошно договорено излизане от властта в стил „Елцин” е възможно. Тазгодишният парад, коренно различен от някогашните шествия, посещавани от най-влиятелните световни лидери, може да усили тази тенденция", смята Лора Чакърова.
Политолози, интервюирани от "Риа Новости", обаче твърдят, че не е изключено да се случи четвърти мандат на Владимир Путин. Според експертите Путин, който е на половината на третия си мандат като държавен глава, е в добра форма, тъй като кризата и външнополитическия натиск срещу Русия изискват от него колосална съсредоточеност и голяма активност. Неговият рейтинг едва ли ще спадне в близко време, смятат те.
Експертът от IHS коментира и връзката между руската външна политика и влиянието на ортодоксалната църква. Според Чакърова такава съществува в държавите от постсъветсткото пространство. По думите й църквата систематично се изполва от Кремъл като един от най-традиционните инструменти за воденето на асиметрична, хибридна война и своеобразен отговор на „меката сила” на Запада. Да се твърди, че решението на Българската Патриаршия, обаче, е взето под руски натиск, и особено, че това цели наличието на „българска делегация” в Москва тази седмица, би било спекулативно, въпреки че не е изключено.
Делегации от Гърция и Кипър потвърдиха присъствието си. Това, по думите на Чакърова, уронва до степен единството на Европейския съюз. Въпросът е дали Русия толкова силно се нуждае от посещение от страна на „царя на всички българи”, за да провокира подобна намеса? Съмнително, отговаря анализаторът.
"В Брюксел отдавна се шири мнението за България като една от най-слабите брънки на Съюза по отношение на Русия, така че присъствието на номинален български цар не би било нито изненадващо, нито дотам притеснително. Путин вероятно знае това, така че конспиративната теория за намесата на руската църква в скорошните събития губи част от логиката си", завършва коментара си Чакърова.
В навечерието на 70-та годишнина от края на Втората световна и тържествата на 9 май в Москва в българското обществено пространство беше изразено мнението, че решението на Светия синод да споменава името на Симеон Сакскобурггорски по време на литургии е продиктувано от желанието той да бъде поканен на честванията. В отговор на това мнение секретариата на Симеон II излезе с официална позиция, където това предположение беше наречено "конспиративна теория". От там съобщиха още, че Симеон II няма да присъства на парада на 9 май.
