Вече една година в Австрия на власт е необичайна коалиция - страната се управлява от консервативната Австрийска народна партия и десните популисти от Партията на свободата. Промени ли се страната за тази една година, разсъждава Елизабет Шумахер в коментар за Deutsche Welle.
За Виена нещата изглеждат добре: консервативната Австрийска народна партия (АНП) и дясната Австрийска партия на свободата (АПС) управляват в хармония, до края на годината Австрия е ротационен председател на ЕС и организира европейска среща на върха в Залцбург, наскоро се състоя и австрийският дебют пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Настроението беше малко помрачено единствено от една демонстрация преди около седмица пред канцлерството - около 20 хиляди души излязоха на протест срещу расизма и опасността от подкопаване на демократичните структури. Но по принцип антиправителствените протести от такъв мащаб са по-скоро изключение в Австрия - като цяло австрийците подкрепят канцлера Себастиан Курц от АНП и неговия коалиционен кабинет.
Подобна широка подкрепа за крайнодесни политики е немислима (все още) за Германия. Когато през 2016 година партията "Алтернатива за Германия" (АзГ) влезе в Бундестага, това породи всеобщо възмущение. Публичните прояви на десните популисти по правило водят до още по-масови контрапрояви и протести срещу това, че тази се опитва да трупа политически капитал от човешки трагедии и подклажда настроенията срещу бежанците.
В Австрия, изглежда, хората са безразлични към това, че консервативната Народна партия е сключила съюз с дясната Партията на свободата. За една година във властта тази партия, свързвана с идеологията на националсоциализма, вече успя да произведе няколко големи скандала.
Спиране на "нелегалната миграция"
Полагането на клетва от новото правителство през декември 2017 година беше съпроводено от демонстрации. Също толкова гръмко обаче много австрийци изразиха подкрепата си за новото правителство. И го правят и до днес. Според последните анкети все още 34% от избирателите биха гласували за Народната партия на канцлера Курц, а около 24% е подкрепата за Австрийската народна партия. Да припомним: на изборите миналата година АНП спечели 31%, а АПС взе почти 26 на сто от гласовете.
"Те защитават гражданите на тази страна. А хората, които идват тук, за да се възползват от социално-осигурителната ни система, трябва да бъдат връщани обратно", казва един 38-годишен бизнесмен от Виена относно миграционната политика на правителството.
Но има и съпротива - особено от чужбина валят критики. Правителственият говорител Петер Лаунски-Тифентал отхвърля обвиненията и посочва, че Австрия е изиграла много важна роля по време на пика на бежанската криза: "Ние постъпихме хуманно и приехме около 80 000 бежанци - втората най-голяма квота на глава от населението в целия ЕС". По думите му обаче приоритет на австрийското европредседателство е "сътрудничеството с европейските партньори на страната за спиране на нелегалната миграция".
Опозицията е безпомощна
След изборите опозицията е като парализирана, казва журналистът Паул Доненбауер, който следи скандалите в кабинета на Себастиан Курц и неговата Народна партия. Сред тях са и разкритията, че сред депутатите от Партията на свободата има и бивши членове на неонацистки организации. Доненбауер смята, че изборите са разединили австрийците: "Хората в градовете не искат това правителство, а тези в провинцията - обратното. Оттогава насам противниците на правителството са като парализирани и действат безпомощно", казва той.
Дясната политика среща в Германия значително по-силен отпор отколкото в Австрия. Включително заради това, че след Втората световна война Австрия никога не се е разделяла истински със своето нацистко минало. В страната приемат със задоволство наложеното от силите победители във войната виждане, че австрийците също са жертви на националсоциалистите - след аншлуса на Австрия през 1938 година, а не са били помощници на Хитлер в Холокоста. За разлика от "Алтернатива за Германия", която се появи чак през 2013 година, Австрийската партия на свободата съществува от 1956 година, а през 1990-те години постигна много в местната политика. "Сега вече участва и в централната власт, което ѝ дава възможност да транспонира своите десни възгледи и на национално ниво. Затова не е чудно, че съпротивата срещу проявите на десните формации е незначителна при нас", допълва австрийският журналист.
Преодоляването на националсоциалистическото минало е част от германската идентичност. Съответно голяма е и съпротивата срещу партията "Алтернатива за Германия". В Австрия нещата изглеждат другояче - поддръжниците на Партията на свободата не се притесняват гръмогласно да хвалят постиженията на тяхното правителство в борбата срещу "нелегалната миграция".
