Случващото се в САЩ ни засяга пряко. България е във фронтовата зона срещу Русия. Не изключвам даже още това лято да има провокации в Донбас, които да бъдат поне от интензитета в порядъка на тези в Карабах, където Русия беше тествана, доколко е готова да предаде своите геополитически позиции.
Това заяви в интервю за радио "Фокус" журналистът и депутат от БСП Иво Христов по повод събитията в Капитолия и цялостните процеси в САЩ.
Кавказкият военен театър е не по-малко значителен, ако го сравняваме с украинския, който пък е важен за Русия. Там никакви компромиси няма да се правят. Като четем рязко засиленото военно сътрудничество между Украйна и Турция, съчетано с проекта Крайморие, в който ние сме набутани, резултатът ще бъде, че ще влезем в зоната на едно огромно напрежение, не дай Боже, военно, тъй като ще се направи опит да се смени режимът в Русия, да бъде наложен друг политически курс на тази страна, за да бъде тя използвана в една по-сетнешна перспектива срещу Китай. Нещо, което между другото, Хенри Кисинджър даже не е крил в своите книги, ако някой ги е чел", отчете професорът.
От гледна точка на приоритетите Русия е по-опасната, нищо, че тя е икономическо джудже, но тя е военен гигант, поради която причина 2021-2022 година ще бъдат драматични в руско-американските отношения. Цялата клиентела от Талин до Тбилиси ще бъде строена на бойна нога, за да бъде създадена ос на напрежение, включително по турското направление. Това ни засяга директно.
"През 2009 година бях на една специализация в Истанбул и там попитах един много известен турски професор изследовател и световно известен историк, какво е тяхното мнение и тяхното отношение към българите и България. Той ми отговори по следния, забележете, изключително фин, ориенталски и отвличащ, и все пак точен начин: „Като погледна от Истанбул, виждам Виена“.
Процесите в САЩ
Америка влиза в съвършено нова фаза на тежка системна криза на страната, на федерацията, на икономиката, на общественото доверие и всички онези прелести, които сериозни анализатори предвиждаха преди повече от 20-25 години. Един от тях например беше покойният вече бивш президент на Световната социологическа асоциация Имануел Уолърстейн, който предвиди това нещо още в началото на 90-те години.
Страната е дълбоко, дълбоко разделена: тя е и географски разделена, тя е социално разделена, тя е расово разделена, тя е политически разделена, тя е манталитетно разделена, тя е идеологически разделена. И между тези разделени общности не може да има никакъв диалог, не може да има никаква форма на колаборация, нещо повече, ясно беше, че дълбоката държава си взема официално обратно официалната държава.
Има сериозни податки за това, че сме присъствали на добре устроена провокация, капан, която беше устроена за да може тотално да бъде делегитимиран Тръмп, и след това той да влезе в спирала на непрекъснато отбранителна позиция. Тук има и огромен елемент, ако щете на лично отмъщение – американските политически порядки са жестоки. Знаете, в това отношение съдбата да речем на семейство Кенеди е много показателна.
В областта на политическото мракобесие преследването на политическия противник в Америка има огромни традиции още от времето на Линкълн, още от времето на Великата депресия, още от времето на макартизма. Така че тази захаросана картинка, която ни представят за американската демокрация, тя само е за наивните хора, които не познават политическата и социалната история на страната.
Ясно е, че нещата са изключително дълбоки, влезе се в огромно противоречие. Разбира се, тук не бих искал да коментирам какви са всъщност идеите на новия екип около Байдън и Камала Харис. Аз лично не считам, че те въобще са субекти на какъвто и да било политически процес – има дълбоки сили, които стоят зад тях, които ги направиха възможни, и които в рамките на тези 4 години ще има така да се каже „нощ на дългите ножове“ и тотален реваншизъм в икономическата, политическата и всякаква друга област. Недейте забравя, че под покрова на изстъпленията в Капитолия всъщност беше прикрит един друг много по-важен момент, а именно тоталното за първи път от близката история надмощие на една политическа върхушка, тази на Демократическата партия, като и в двете камари, и в Камерата на представителите, и в Сената, което съчетано с овладяването, не коментирам по какъв начин, на президентската власт, което е комбинация между изпълнителна и донякъде законодателна, означава, че една политическа върхушка ще се разпорежда в САЩ. От друга страна имайте предвид, че привържениците на Тръмп, въпреки че те са много слабо организирани, са да не кажа тежка дума, но мнозинството, болшинството в страната, особено в провинцията – те са въоръжени, те са мотивирани, те са гневни. Така че когато преди 5-6, даже 10-на години прогнозирах, че Америка се движи бързо към гражданска война, имаше ехидни подмятания по мой адрес, но тук ще отговоря с думите на аятолах Хомейни, който казваше любимата сура от Корана: „Нека сега те се смеят, а после ще видят.“
Класовите разделения вече не важат за общество като американското, тъй като то се разпада на мозайка от различни видове идентичност. Това е част от новия проект, това, което Клаус Шваб нарича „The great reset“ – „Новото голямо, великото рестартиране“. Става въпрос за по-скоро различия, базиращи се на социална, на класова, на расова и на всякаква друга основа. Но да го кажа съвършено накратко, макар че всяко огрубяване всяка дефиниция е ограничителна за реалността, да го кажем накратко така: класическата Америка, тази, на белите англосаксонци и европейци, защото Америка не е нищо друго, освен Европа отвъд океана, които я направиха тази страна велика и я направиха това, което тя беше в продължение на 150-200 години, тази Америка си отива. Променя се не просто социално-класовата структура, променя се етническата и цивилизационната матрица на Америка. Това вече не е страна на преобладаващите наследници на най-бунтовната и най-напредничавата част на европейската миграция, която е захранвала Америка, особено през XIX и първата половина на ХХ век, тук става дума за подмяна на цивилизационната същност на САЩ, на тяхната структура етническа, социална и чисто ментална ако щете. Америка е в момента някаква особена мозайка между свръхмодерност и картинки от Третия свят, те буквално са през улицата така да се каже. Такова общество не може да кара дълго по този начин.
Пред очите ни бяха откраднати изборите в Америка и никой не поставя въпроса, кой носи отговорност за това. Демонстрирано беше, че големият бизнес, съчетан с транснационалните корпорации, съчетан с елитите в двете крайбрежия, всъщност за пореден показаха, че демокрацията е празна дума. И те го демонстрираха нагло, арогантно, защото знаят, че са абсолютно недосегаеми. Но от друга страна да ви кажа, тъй като не виждам тези хора, които дойдоха на власт, да имат каквато и да и била представа какво могат да направят освен един гол реванш за загубата, която те претърпяха преди 4 години, тези хора нямат никаква идея за Америка и нямат никаква идея за света, освен да карат по старите коловози на Обама.
Противопоставянето с Китай
Въпросът е, дали ще продължи икономическата война с Китай и дали ще продължи политическата война с Русия, което може да премине във военна фаза. При цялото условност и пак казвам предпазливост на каквато и да било прогноза, особено в тази турбулентна ситуация, бих казал така: противоречията между САЩ и Китай са принципни, фундаментални и те не преминават през личните симпатии и антипатии на Тръмп-Си Дзинпин или на елитите около тях. Просто става дума за това, че старата отиващата си сила се опита да спре една възходяща сила. Въобще има един основен принцип от англосаксонския подход към света и управлението на света, той е още от времето на Елизабет I и разгрома на Великата армада, ако си спомняте. Англосаксонците за разлики от други кандидати за световната слава никога не допускат да решават проблеми. Те всъщност не допускат да възникват проблеми, които да ги застрашават. Това е всъщност смисълът на геополитическото, военното изкуство. В този смисъл те не допускат срещу тях да бъде оформен пълноценен, пълновластен геополитически субект с цялата военна, икономическа и всякаква друга мощ, а удрят още преди той да си е разгърнал цялата мощ. Поради което стават Първа световна война, Втора световна война.
Звучи като учебникарски пример как всъщност беше смазана Япония от САЩ. Всеки, който е запознат с подробностите от 1930 година насам: от Манджурската криза, нефтеното ембарго срещу Япония, за да бъде принудена Япония да премине в активна агресия и да бъде смазана в крайна сметка. Същото важи за Германия, разбира се. А тук сме изправени пред нова ситуация, но в някои отношения и стара, тъй като всъщност Китай продължава да набира скорост, и той е новият кандидат за геополитическа и всяка друга слава, и разбира се, сега съществуващият хегемон по никакъв начин няма да допусне или поне ще се опита да не допусне това да се случи. Така че срещу Китай, въпреки приказките, че екипът на Байдън ще наследи политиката по-скоро на Обама, тоест, на сътрудничество с Китай, истината е, че в Китай в тази една година бяха извършени грамадни политически, най-вече елитарни промени под маската на Ковид-19 истерията, тя беше всъщност отвличащото мероприятие, в резултат на което Си Дзинпин всъщност укрепи своята власт и елиминира проамериканската фракция в управляващата китайска върхушка, т.нар. „американски-китайски комсомолци“, както ги нарича известният руски китаист Николай Вавилов. Тоест, въпросът за властта в Китай поне на този етап се решава в полза на имперския суверенитет в лицето на Си Дзинпин и военното крило в китайския управляващ елит. Това означава прекъсване, наистина обективно прекъсване на досега съществуващите тесни връзки между елитите и на Китай и на части от САЩ, преди всичко концентрирани около и в Демократическата партия.
Това беше една взаимно изгодна симбиоза, в която Китай беше работилницата на света, разбирайте Америка, а Америка ползваше евтин кредит, евтина работна ръка, и разбира се, и Китай играеше ролята на подчинен субект, който захранваше пазара на свръхсилата, говоря за САЩ. Това приключи или приключва, ако трябва да бъдем честни. От друга страна в триъгълника Китай-Русия-САЩ американският елит правилно смята, че е Русия. Но проблем има в това, че Китай все още не е военно сравним със САЩ, а Русия е.
Прочетете книгата на Клаус Шваб, последната му книга. Аз лично се съмнявам, че той я е написал, но това е друга тема. И там ще видите всъщност, че един от възможните сценарии, разбира се, за развитие на света – елиминиране на националните държави като отживели времето си, концентриране на ресурса в буквално букет от транснационални корпорации, които имат не физиономията дори на корпоративни, на икономически субекти, по-скоро на политико-военно-икономически субекти, както едно време е било с Индийската компания да речем в Индия, която е превзела Индия, а не Англия, Британия. Тя много по-късно с въстание налага своя доминитет в Индия.
Тоест, ние се връщаме, макар че историята никога не се връща, към един свят бих го нарекъл на няколко исторически скорости. Ще има опит да бъде консолидирано едно ядро на развития Западен свят с всичките възможни кошмари, които описваме от „1984“ на Оруел, около него гравитират някакви светове, които са по-скоро в предисторията, в една вторична архаичност, в каквато попада Африка, попадат огромни територии от Латински Америка, част от Югоизточна Азия, и ще има централизирани военни империи, каквито представляват тези да речем в Китай, в Русия и т.н. Това ще бъде един изключително опасен свят, по-скоро свят, в който едновременно съжителстват няколко исторически епохи."
Още: Проф. Иво Христов: Няма да се върнем към живота преди март 2020 г.
