Новите санкции от страна на Вашингтон съм Русия доведоха до рязко влошаване на отношенията между двете страни. Такива отношнеия между Вашингтон и Москва не са наблюдавани от времето на края на Студената война.
Двете страни се обвиняват взаимно и заявяват, че искат да подобрят отношенията си, сякаш враждебността е нежелан, краткросрочен етап.
Това пише в свой анализ за PoliticoТомас Греъм, директор на международната консултантска компания Kissinger Associates и бивш директора на руския отдел в Съвета за национална безопасност на САЩ.
Но макар мнозина в САЩ за обвиняват руския президент за влошаването на отношенията, в действителност отношенията между двете страни винаги са били сложни, а периодите им на сътрудничество – непродължителни.
САЩ имат проблем не само с Путин, а с Русия
Страните са в конфликт още от края на XIX век, когато САЩ стават велика сила и започват да конкурират Руската империя за влиянието над Манджурия.
Вероятно глобалните събития са променили спецификата на съперничеството, а техническият прогрес повиши опасността му, но сферите на разногласия останаха предишните: ценностната система, зони на влияние, принципи за уредбата на света.
Дори намесата на Русия във вътрешните дела на САЩ не е нещо ново. Заплахата от това съществуваше непрекъснато в продължение на 74 години от комунистическия режим на управление в СССР.
Вашингтон и Москва трябва да признаят, че в условията на нарастващия световен хаос са необходими балансирани отношения.
Периодите на взаимодействие между Вашингтон и Москва са непродължителни и отношенията никога не са били толкова приятелски, дори по времето на Втората световна война.
Надеждите за подобряване на приятелските отношения след разпадането на СССР бяха по-скоро призрачни. Според САЩ победата им в Студената война означаваше, че Русия нямаше друг избор освен да приеме световния ред, основан на либерално-демократичните принципи и законите на свободния пазар, който осигури на Запада мир и възход .
Русия, обхваната от разрушителни социално-икономическа криза не поддържаше особено проектите на Вашингтон, но все пак ги приемаше, докато при Путин се случи възстановяването на руската икономика и възраждането на традиционните тенденции, историческите разногласия и напрегнатостта се възобновиха. С началото на кризата в Украйна те достигнаха най-високата си точка и доведоха до почти пълен разрив в отношенията.
Като начало Вашингтон трябва да признае суровата истина: Русия скоро, а вероятно и никога, няма да се превърне в либерално-демократична страна, която да се впише в западните структури.
В същото време значителното присъствие на Русия на световната сцена е осигурено от географското ѝ положение в центъра на Евразия, ядрения ѝ арсенал и уникалните ѝ природни ресурси.
Все по-боеспособната ѝ армия, дипломатически корпус от световно ниво, творческо – научно общество, което има сериозен опит в областта на използването на на новите технологии за реализирането на националните задачи, което доказва нивото на майсторство и постиженията на Русия в киберпространството. Независимо от прогнозирания спад Русия ще остане голям играч.
Вашингтон няма избор, освен да взаимодейства с Русия, такава, каквато е
Един от вариантите е политика на сдържаност и изолация, подкрепена от санкции и днес политическата класа в САЩ предпочита тази мярка. Но Вашингтон не може напълно да изолира една от най-големите световни икономики, когато големите незападни страни, които все повече натежават на световната сцена – Индия и Китай – не са готови да следват примера на Америка.
Най-добрият вариант би бил да се поддържат прагматични отношения с Москва и да се съсредоточи на сдържаното геополитическо съперничество, за да се сведе до минимум рискът от мащабен конфликт.
САЩ трябва да отстояват решително свои важни интереси, но при това трябва да са готови на компромиси по други въпроси, ако това не застрашава основните им принципи.
За целта, например, ще трябва да се настоява за пълното възстановяване на териториалната цялост и суверенитет на Украйна, но при това да се даде да се разбере на Москва, че САЩ са готови да разгледат алтернативи на възможното членство на Украйна в НАТО, отчитайки, че Русия решително се изказва срещу това членство и е непреклонна по този въпрос.
Аналогично САЩ трябва да защитават неприкосновеността и репутацията на своите избирателни процеси, но при това им трябва да са готови да обсъдят пределите на допустимото вмешателство във вътрешните работи един на друг, отчитайки, че в съвременният взаимно свързан свят, това вмешателство е неизбежно.
Сериозните и непосредствени глобални заплахи – разпространяването на оръжие за масово унищожение, международният тероризъм, климатичните промени и пандемиите – изискват съвместни действия от страна на всички големи държави, в това число Русия и САЩ.
На Вашингтон и Москва трябва да се признае, че на фона на засилващият се световен безпорядък възниква необходимост от установяване на по-балансирани отношения, което би позволило на двете страни да отстояват интересите си без да скриват историческите си разногласия.
