Конфликтът между САЩ и хутите в Червено море непрекъснато ескалира, констатира Foreign Affairs. На 31 декември малки лодки с хути (хуси) - бунтовническа групировка, която контролира територия, където живее 80% от населението на Йемен, се опитаха да атакуват търговски кораб. След като американски военноморски хеликоптери реагираха на атаката, хусите откриха огън по тях. Американците отвърнаха на огъня, като потопиха три лодки на хусите и убиха 10 души от екипажите им.
След това, на 9 януари, хусите предприеха една от най-големите си атаки досега в Червено море, включваща 18 дрона, две противокорабни крилати ракети и една противокорабна балистична ракета, които бяха прехванати от американските и британските сили.
Този сблъсък е само поредният и най-остър за момента инцидент от поредицата атаки в Червено море. От средата на ноември хусите са извършили повече от 20 атаки срещу търговски кораби в Червено море, стратегическа морска зона, през която минава 15% от световната търговия. Още: "Джинът излиза от бутилката": Ужасяващи сценарии за бъдещето на Червено море
Атаките в Червено море принудиха някои корабни компании временно да спрат транзита през Суецкия канал, вместо да го отклонят около Африканския рог, което удължава пътуванията на корабите с около 10 дни.
В отговор САЩ мобилизираха чуждестранните си партньори, стартирайки международна инициатива, насочена към защита на търговските кораби в Червено море. На 3 януари беше публикувано съвместно изявление, което според американски служители трябваше да послужи като последно предупреждение към хусите, преди Вашингтон да предприеме по-решителни действия. Американски служители сега обмислят възможността за масирани военни атаки срещу цели на хусите.
Тъй като атаките на хусите биха могли да окажат значително въздействие върху световната търговия, САЩ са подложени на значителен натиск да отговорят ефективно с военни средства. Но вместо да отмъщават, Съединените щати трябва да изберат дипломатическо споразумение.
Въпреки че хусите са сравнително нови в световните заглавия, те предизвикват САЩ и техните партньори от Персийския залив от две десетилетия. И когато става въпрос за минала употреба на сила срещу хусите – независимо дали бившият йеменски президент Али Абдула Салех или усилията на водената от Саудитска Арабия коалиция да възстанови режима, който хусите свалиха в средата на 2010 г., успех няма. Използването на сила позволи на групата да укрепи военния си капацитет и да се представи като героично съпротивително движение, укрепвайки позициите си в страната. Още: САЩ към търговските си кораби: Не навлизайте в райони на Червено море
Всъщност групировката се нуждаеше от подкрепа: преди 7 октомври тя се сблъска с нарастваща вътрешна съпротива. Нейният отговор на израелските операции в Ивицата Газа сега изглежда ѝ спечели подкрепа в Йемен. Ответните удари срещу хусите също биха увеличили вероятността войната между Израел и Хамас да се разпространи в целия регион и да възобнови гражданския конфликт в Йемен.
САЩ имат няколко добри възможности за това как да отговорят на атаките на хусите. И най-положителното би било дипломатически тласък за устойчив мир в Йемен, като същевременно продължават усилията с международните партньори за ограничаване на атаките на хусите.
Изблик на съпротива
Движението Хуси започва през 90-те години на миналия век, когато групата, тогава наричаща себе си Ансар Аллах (Поддръжници на Всемогъщия), започва да се съпротивлява на саудитското проникване в уахабизма и религиозните практики в Йемен.
След като движението зае позиция срещу корупцията, характеризираща режима на Салех, и партньорството му със Съединените щати в глобалната „война срещу тероризма“, то спечели последователи в Йемен. Медийните съобщения понякога представят проточилия се граждански конфликт в Йемен като сектантска борба между сунити и шиити. Всъщност в първите години на 21-ви век, движението Ансар Аллах се разрасна и стана катализатор, способен да обедини всички онези в Северен Йемен, които се чувстваха икономически потиснати, политически остракирани и религиозно маргинализирани.
В отговор на нарастващата популярност на движението правителството на Салех проведе 6 жестоки битки, започващи през 2004 г., по време на които харизматичният лидер на групата Хюсеин Бадредин ал-Хути беше убит. Но тези военни усилия не успяха да изкоренят движението Ансар Аллах. Вместо това то печели нови поддръжници и провъзгласи членове на семействата на своите основатели за свои водачи.
Когато Арабската пролет дойде в Йемен през 2011 г., Салех в крайна сметка беше принуден да подаде оставка в полза на своя вицепрезидент Абд-Раб Мансур Хади. Но демократичната консолидация на страната се срина, когато Конференцията за национален диалог, (процес от 2013-2014 г.), който трябваше да договори преход към демокрация, се срина. Виждайки, че в страната вече няма власт и пътят е отворен, хусите превзеха йеменската столица Сана през септември 2014 г. и след това разпространиха влиянието си на юг, като поеха контрол над по-голямата част от страната. Още: Хутите удариха американски търговски кораб в Червено море
Възходът на хусите през 2014 г. предизвика тревога в съседните страни, особено в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. По това време хусите започнаха да получават подкрепа от Иран. През 2015 г. коалиция, водена от Саудитска Арабия и ОАЕ и подкрепена от Съединените щати, Великобритания и Франция, предприе военна намеса в региона, извършвайки въздушни удари в подкрепа на други военни сили, които подкрепяха правителството на Хади.
Но вместо да възстановят мира, въздушните удари само предизвикаха допълнителна ескалация, което доведе до това, което ООН нарече „най-тежката хуманитарна криза в света“. Между 2015 г. и 2022 г. въздушните удари на водената от Саудитска Арабия коалиция, подкрепяна от САЩ, които й предоставиха разузнавателна информация, зареждане с гориво във въздуха и поддръжка на самолетите, убиха около 9000 йеменски цивилни. Сега 4,5 милиона йеменци са вътрешно разселени, а повече от 21 милиона (или 2/3) от населението на Йемен продължават да се нуждаят от хуманитарна помощ и защита.
Възможности за растеж
Тъй като хусите са консолидирали контрола си над голяма част от Северен Йемен, те се стремят да станат по-видими на международната сцена. Техният успешен медиен канал Al Masirah, базиран в Бейрут, произвежда съдържание както на арабски, така и на английски, излъчвайки меката сила на хусите към много широка аудитория. Още: В Брюксел са загрижени за икономиката заради напрежението в Червено море
За да се разберат целите на движението Ансар Аллах, струва си да вземем сериозно това, което лидерите на движението заявяват, че искат. От около 2003 г. „сарха“ на хусите — техният девиз, обикновено отпечатан в зелено и червено — отразява лозунга на революционен Иран и изрично провъзгласява ценностите и целите на хусите: „Всевишният е велик, смърт за Америка”, „Смърт за Израел”, „Проклятие за евреите”, „Победа на исляма." В своите публични изявления лидерите на хусите многократно са описвали настоящите си атаки като отговор на израелските операции в Ивицата Газа. Те изрично заявяват, че целта им е да окажат натиск върху Израел да спре войната срещу Хамас.
Същата тази реторика позволи на хусите да укрепят позициите си в Йемен и по-широкия Близък изток, отклонявайки вниманието от провалите в страната, където популярността им намаля през последните години. Те не успяха да генерират икономически растеж в най-бедната страна в Близкия изток и Северна Африка. Хусите също участват в брутални репресии, измъчват и екзекутират журналисти, арестуват и задържат мирни протестиращи и ограничават правата на жените. Много йеменци все повече вярват, че хусите са мотивирани от желанието да създадат тоталитарна религиозна държава, пише Foreign Affairs.
През септември 2023 г. масови протести срещу хусите заради неплащане на заплати в публичния сектор доведоха до арести, но ръководството на хусите в крайна сметка призна, че има проблеми. През септември 2023 г. те обявиха, че подготвят „радикални промени“ в своето правителство за справяне с проблемите на корупцията. Това се случи преди войната между Израел и Хамас да им даде възможност да укрепят легитимността си в очите на народа на Йемен и в по-широк план на целия арабски свят. Още: Хутите: Нападенията в Червено море ще продължат
В регионален план хусите използваха атаките си в Червено море и срещу Израел, за да демонстрират значението си за „оста на съпротивата“ на Иран, мрежа от държавни и недържавни участници, които Иран използва, за да разпространи влиянието си в целия регион и да изолира своите противници, включително Израел и Саудитска Арабия. Партньорството между Иран и хусите се задълбочи значително по време на гражданската война в Йемен. Иран цени хусите, защото те позволяват на Техеран да действа широко тук, като същевременно е в състояние да опровергае всякакви обвинения за намеса.
Иранските сили на IRGC помогнаха на хусите да натрупат съвременни оръжия, включително дронове и ракети. От 2016 г. Иран помага на хусите в собственото им производство на оръжия. Фактът, че хусите вече могат да изстрелват ракети, насочени към Израел и търговски кораби, със сигурност демонстрира стратегическата стойност на групировката за Иран. През последните дни Иран сподели с хусите разузнавателна информация за ситуацията в Червено море и разположи военен кораб в тези води.
Избор
Водещите държави в света трябва да отговорят на атаките на хусите, както за да запазят корабоплаването в Червено море, така и за да предотвратят по-нататъшна ескалация в региона. САЩ могат да предложат само лоши и много лоши варианти как да стане това. Някои политици и анализатори твърдят, че най-добрият начин за противодействие на агресията на хусите е чрез военна ескалация за „възстановяване на възпирането“. От тази гледна точка решението на САЩ от 2021 г. да настояват за мирни преговори в Йемен сега се разглежда като неуспешна политика на успокоение. Още: Ще доведе ли затварянето на Суецкия канал до двойно повишаване цените на стоките?
Тези, които вярват, че въздушните удари трябва да бъдат извършени срещу хусите, не могат да предоставят никакви надеждни сценарии за бъдещето. Трудно е да си представим как въздушните удари ще възпрат атаките на хусите сега, когато подобни въздушни удари не успяха да направят това през последното десетилетие.
Въздушните атаки срещу цели на хусите биха могли леко да подкопаят способността им да изстрелват ракети и дронове. Но ще бъде много по-трудно ефективно да се унищожат малките и евтини бойни лодки с екипаж и без екипаж на хусите.
Определянето на хусите като чуждестранна терористична организация, както направи администрацията на Тръмп през 2020 г., вероятно също няма да има голям ефект. Техните лидери отдавна са под санкции на САЩ и без съмнение ще използват това решение като допълнително доказателство за пропагандни цели срещу мощните си противници. Но обявяването на хусите за терористи със сигурност ще затрудни хуманитарната помощ да достигне до Йемен.
Международната общност в момента не е склонна да реагира военно. Дори Саудитска Арабия, която ръководи военната интервенция срещу хусите през 2015 г., сега призовава САЩ да действат дипломатично и сдържано.
Вашингтон не може да разчита на обществена подкрепа и на своите партньори в Персийския залив. Въпреки че някои от търговските кораби, които хусите нападнаха, нямат очевидна връзка с Израел, фактът, че хусите многократно описват атаките си като опит да подкрепят палестинците, ограничава степента, до която арабските държави могат да отговорят на тяхната агресия, дори ако са склонни към това. Държавите от Персийския залив нямат голям стимул да поемат рискове по въпроси, които могат да разгневят обществеността им. С изключение на Бахрейн, арабските държави не са склонни да подкрепят публично международната операция, обявена от Пентагона в средата на декември. Още: Риши Сунак се закани на хутите
Подобна операция би могла да бъде полезна първа стъпка в демонстрирането на международно противопоставяне на агресията на хусите и в пресичането и възпирането на техните атаки. САЩ обаче трябва да продължат да подкрепят усилията на ООН за преговори за устойчив мир в Йемен. Споразумението за прекратяване на огъня от 2022 г. вече е повече или по-малко в сила и страните са близо до споразумение, което ще направи примирието постоянно и ще формира основата на преговорите за дългосрочното бъдеще на управлението на Йемен.
За да се справят със заплахата, представлявана от хусите, САЩ трябва да сложат край на войната между Израел и Хамас, както и на израелско-палестинския конфликт. В края на краищата, хусите свързаха агресията си с израелските военни операции в Ивицата Газа и си осигуриха вътрешна и регионална подкрепа за това. Намирането на устойчив, дългосрочен подход към двата конфликта ще бъде от решаващо значение за намаляване на напрежението в целия регион и за това хусите да спрат да атакуват търговското корабоплаване. С избледняването на конфликтите около Израел, ползата от подобни атаки ще бъде много ограничена за хусите.
Тези мерки не могат напълно да премахнат заплахата, която хусите представляват за интересите на САЩ и стабилността в региона като цяло. Но ще прибягнат до тях - най-добрият вариант сред лошите варианти. А САЩ имат ограничени възможности поради неуспешната си политика спрямо Йемен през последните 20 години. Вашингтон не трябва да повтаря грешките си. Десетилетия опит показаха, че военните усилия за изтласкването на хусите едва ли ще бъдат ефективни.
Автор: Александра Старк
Превод: Ганчо Каменарски