Три страни от Персийския залив (Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства), а също така Египет, Малдивите и Йемен обявиха, че скъсват дипломатически отношения с водещия производител на втечнен природен газ: Катар. Близкоизточното емирство, играещо ключова роля в мюсюлманската политика, беше обвинено в подкрепа на ислямисти и в приятелство с Иран. Сформирана след визитата на американския президент Доналд Тръмп в Саудитска Арабия, антикатарска коалиция има намерение да действа решително: да прекрати сухопътните, морските и въздушните връзки със страната опонент. Готвената блокада стимулира ръста на цените на енергоносителите и заплашва да провали Световното първенство по футбол през 2022 г. в Катар.
Програмата за изолация
Програмата за изолацията на Катар започна от Саудитска Арабия и нейните съюзници в края на май, като първоначално включваше блокирането на телевизионния канал „Ал Джазира“, за който се подозира, че съдейства на групировка „Мюсюлмански братя“. Тогава на сайта на катарската информационна агенция се появи информация за възможното отзоваване на посланика от Саудитска Арабия и прекратяването на дипломатическите отношения. В нощта на 5 юни стана ясно, че от думите бързо се преминава към дела. Шест страни скъсаха дипломатически отношения с Катар. А едновременно с това Саудитска Арабия, която контролира 40% от доставките на хранителни продукти в емирството, затваря сухопътната граница с него.
Пакетът от антикатарските санкции е формиран по такъв начин, че да нанесе максимална вреда на икономиката на тази страна. Освен от износа на въглеводороди бюджетът на Катар е съставен данъците на авиокомпанията „Катар еъруейс“. Затваряйки въздушното си пространство за нейните самолети, Саудитска Арабия засяга несуровинната част от икономиката на „наказаната държава“.
Изложена на риск се оказва и работата по изграждането на инфраструктурата за световното първенство през 2022г. Експертът по страните от Персийския залив Кристиан Улрихсен заяви в интервю с BBC, че ще настъпи „хаос при доставките и сроковете“ за строителство.
Външнополитическа диверсификация
Ръководителят на Центъра за арабски изследвания към Руската академия на науките Александър Филоник обясни, че Катар има двойствена репутация в Близкия Изток, тъй като е „настроил срещу себе си всички останали държави“. Държавите в региона са уверени, че са Катар се намесва във вътрешната им политика, отчасти чрез „Ал Джазира“, отчасти чрез финансирането на едни или други политически групи. През последните десетилетия властите в Катар оказват съдействие на сунитските ислямисти от групировката „Мюсюлмански братя“. Сближаването с Иран през последните месеци потенциално разшири спектъра на поддържаните организации до шиитски, което съществено променя цялото геополитическо положение.
„Саудитска Арабия води борба срещу Иран на два фронта: в Сирия и в Йемен. И в двата случая Катар е на страната на Рияд. Но случващото се скрито движение към Техеран предизвика подозрение за водене на двойна игра. Реакцията последва незабавно“, подчерта политологът от Центъра за политически технологии Алексей Макаркин. Според него особени основания за притеснение има Бахрейн. „В това кралство сунитското малцинство, което управлява, сдържа шиитското мнозинство, подкрепяно от Иран. По време на „арабската пролет“ в Бахрейн имаше сблъсъци. Обръщането на Катар към Иран може съществено да промени баланса в тази страна“, твърди експертът.
Освен това и самата Саудитска Арабия има основания за притеснение. През 2011 г. в страната имаше шиитски вълнения. Общностите от това религиозно малцинство живеят в източните провинции на страната, където са съсредоточени петролните запаси на Рияд. Шиитският метеж може да се случи в самото сърце на Саудитска Арабия.
Макаркин предполага, че обръщането на Катар към Иран и шиитите е „само опит за диверсификация на външнополитическите връзки“ и свързва геополитическия зигзаг с личността на новия емир Тамим Ал-Тани. В същото време Саудитска Арабия се опитва да принуди Доха да се откаже от алианса с техеранската сила.
Намеса на Тръмп или традиционна конкуренция
Едва ли може да се приеме за съвпадение, че кампанията на необичайно радикалните антикатарски санкции стартира след историческата визита на Тръмп в Саудитска Арабия. Сключването на военния договор беше съпроводено от обещания и на двете страни за „сдържане на Иран“. Вашингтон смята да представи противопоставянето срещу Техеран като проект за „арабско НАТО“: коалиция на сунитските държави срещу шиитските. Чувствайки зад себе си подкрепата на Тръмп, Рияд бързо реши да спечели покорството на своя катарски съсед.
Но е напълно вероятно разгърналия се конфликт да се подхранва от традиционните конкурентни отношения между двете държави. Верни на своя съюз с „Мюсюлманските братя“, катарците подкрепят бойците в либийския град Мисурата, а тогава Рияд залага на генерал Хактар. В Сирия Саудитска Арабия и Катар също подкрепя различни ислямистки групировки. Трябва да се добавят също така взаимното раздразнение и информационната политика на „Ал Джазира“, която дава думата на критиците на саудитската кралска фамилия. В крайна сметка Рияд отговаря на това с обвинения в поддържане на тероризъм.
Руските власти отбелязаха, че нямат намерение да се намества в саудитско-катарския конфликт, който може да окаже влияние на хода на войната в Сирия. „Ние не бихме искали да коментираме това“, заяви прессекрертарят на руския президент Дмитрий Песков. За политика на ненамеса потвърди и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.
Според Алексей Макаркин заради конфликта със Саудитска Арабия Катар може да намали финансирането на радикалните сунити в Сирия. „Но към момента за сближаване с Русия не може да става дума, даже независимо от приятелството с Иран“, смята експертът.
РИА Новости
