Сенатът прие законопроект за подпомагане на съюзническите страни, предвиждащ доставка на произведени в САЩ оръжия и боеприпаси за Украйна на стойност 60 милиарда долара. Това повдига доста очевидни въпроси. Като се има предвид, че това количество е по-малко от предвиденото за миналогодишното контранастъпление и че Киев ще получи по-малко оръжие, възниква напълно резонен въпрос: Как Съединените щати възнамеряват да използват тази помощ, за да променят ситуацията в Украйна? Може ли някой да каже, че това законодателство ще подобри готовността на американските военни и индустрията, ако Америка навлезе по-дълбоко в конфликт, който изяжда боеприпасите по-бързо, отколкото САЩ може да ги произведе? Този въпрос задава авторът Майкъл Дохърти в материал, публикуван в американското издание National Review. Actualno.com публикува анализа.
Вместо да отговорят на тези въпроси, американските сенатори, които подкрепиха пакета от помощи, наричат опонентите си и всеки, който се съмнява в целесъобразността на отпускането на допълнителна помощ за Украйна, като невежи или жертви на демагози. Или намекват, че тези хора не обичат родината си.
Сенаторът Мит Ромни говори за манипулация: „Провокаторите и онлайн разбойниците разгневиха мнозина от моята партия.“ Проучванията отдавна показват, че мнозинството от гласоподавателите републиканци са против повече помощ за Украйна. А има и още повече избиратели, които често се противопоставят на помощта, като слушат провокатори. Още: Байдън обяви над 500 нови санкции, за да накаже Путин заради Навални
Сенатор Том Тилис отдава липсата на подкрепа от някои републикански сенатори на дълбокото невежество на самите избиратели. „Нашият избирателен район не може да знае какъв е залогът в същата степен, както добре информиран американски сенатор, който разбира последиците от победата на Путин“, каза Тилис. Очевидно той изключва всякаква възможност избрани лидери като него да внесат повече яснота в същата тази база. Как могат републиканските избиратели да се съмняват в брифингите на разузнавателната общност на САЩ, които уверено говореха за огромните запаси от оръжия за масово унищожение на Саддам и че историята за лаптопа на Хънтър Байдън е руска дезинформация?
Лидерът на демократичното малцинство в Сената Мич Макконъл приписва това на присъщите политически ветрове. Той обясни на Ноа Ротман, че това не е нищо повече от влиянието на Тръмп. "Който и да е лидер на партията, той е президент или кандидат за президент и има най-голямо влияние върху избирателите, които симпатизират на тази партия. Но това може да се промени." На Макконъл не му хрумна, че е точно обратното и че Тръмп ръководи партията именно благодарение на интуицията си, защото усеща настроенията на избирателите и тенденциите в обществените настроения.
В резултат на това няма дискусия, няма аргументация. Има само обвинения, че сенатори като Дж. Д. Ванс, Рон Джонсън и Майк Лий са просто страхливи, показващи ирационална съпротива срещу Байдън. Или че представянето на възгледите на мнозинството републикански избиратели е някакъв мръсен трик.
"Да си кажем всичко в очите"
Аргументите срещу предоставянето на още 60 милиарда долара военна помощ на Украйна в борбата ѝ срещу Русия са по същество същите аргументи срещу американското участие в украинската политика. Още: САЩ: Последствията за американския народ ще са тежки, ако не подкрепим Украйна
По географски, исторически и икономически причини Украйна е в периферията на американските интереси, но е много важна за руските интереси. И американците осъзнават тази асиметрия на интересите.
Сигурността и благосъстоянието на Америка никога не са зависели от нашите политически и икономически отношения с Украйна. Да, тя има ресурси и произвежда продукти, които са важни за световния пазар. Но Америка не консумира почти нищо, което е етикетирано „Произведено в Украйна“. Украйна не е Тайван, чието господство в производството на компютърни чипове прави острова важен за нашата икономика и за запазването на нашия начин на живот.
Икономиките на Русия и Украйна са тясно свързани. Украйна получава газ от Русия. Милиони руснаци в Украйна имат роднини и семейни корени и обратното. Сигурността на Русия отдавна се определя от достъпа й до Черно море през кримския пристанищен град Севастопол. Армиите на Наполеон и Хитлер нахлуват в Русия през украинска територия. Руското ръководство, и не само в лицето на Владимир Путин, счита присъствието на вражеска армия на руската граница за напълно недопустимо. Още: Военната стратегия на Украйна: Оцелей през 2024, победи през 2025 г.
Поради тази асиметрия на интересите американците вече ясно очертаха границите на това, което са готови да направят като част от помощта за Украйна. Разговорите, че американците или европейците ще въведат забранена за полети зона бързо секнаха. Президентът Байдън и поддръжниците на републиканците за Украйна са под натиск непрекъснато да уверяват американците, че Вашингтон не възнамерява да застрашава американските войски, за да защитават териториалната цялост на Украйна. Но Русия няма такива ограничения.
Подобни строги ограничения, същите предвидени в нашата конституция, трябваше да предупредят американските политици да не ескалират този конфликт до такава степен, че сега да постави под въпрос доверието и надеждността на Америка и НАТО, както и бъдещето на целия свободен свят.
Тук трябва да се отбележи, че желанието на клонящите към Запада украински националисти да преориентират икономическите и политическите отношения на Украйна е напълно разбираемо. Руско-украинските икономически отношения може да изглеждат хищнически за Украйна. Милиони украинци работят в Полша и виждат какво могат да направят годините на икономически растеж в Европейския съюз за бившата държава от Източния блок - това, което в Русия не се случва. Там има Цар!
Всичко или нищо
От 2008 г. Запада и Русия, говорейки за ориентацията на Украйна, все по-често заемат позицията „всичко или нищо“. Това увеличи вътрешното разделение в украинската политика, доведе страната до Майдана, до забраната на Партията на регионите (бел. ред. - бившата партия на Виктор Янукович).
Дори украинската армия да започне да действа изключително успешно и да изтласка руските войски обратно на позициите, които са заемали преди февруари 2022 г., западните спонсори на Киев ще трябва да помислят за много трудни последващи действия. Ще бъдат ли готови да продължат да финансират военни усилия, насочени към прогонването на голямата част от сегашното му население от Крим? Ще подкрепят ли украинските действия за изгонване на руснаците от тяхната военноморска база в Севастопол, която те държат от много десетилетия и за която са се борили с векове? Още: 13-ият пакет санкции срещу Русия е приет: Удар по отговорните за отвличане на украински деца
По-нататък: политическото, икономическото и военното отделяне на Украйна от Русия с последващото ѝ включване в западни институции като НАТО и ЕС е най-малкото много съмнителен проект.
По дефиниция всяка държава, която има неразрешен граничен спор, не може да бъде член на НАТО. Това означава, че за да се присъедини към Алианса, Украйна ще трябва да се откаже от всичките си настоящи териториални претенции към Русия. Може ли избраното правителство на Украйна, след всички жертви, дадени на олтара на военните действия, завинаги и доброволно да изостави Крим? Твърденията на Запада, че Украйна трябва да стане член на НАТО, дават на Русия погрешен стимул да поддържа граничните райони на тази страна в състояние на постоянен конфликт, за да предотврати подобен изход.
Помислете също така, че за да се отслаби или напълно елиминира руското влияние върху украинската политика, ще бъде необходимо да се възстанови нейната енергийна инфраструктура. Дори преди избухването на военните действия през 2022 г., след 8 години на сериозен конфликт прекъсващ енергийните доставки, за да окаже натиск върху правителството в Киев, Украйна получава почти 50% от енергийното си потребление от Беларус и Русия. През десетилетията ЕС не успя да изгради нова енергийна инфраструктура за своите членове Унгария, Чехия и Словакия, което често създава политически трудности за блока като цяло. Тези членове сега бързат да подпишат договори за втечнен природен газ с Катар, Турция и Полша. Още: Кога Украйна ще рухне: Оценки и предупреждения от САЩ (ВИДЕО)
В яростния спор между Полша и Украйна за търговията със зърно виждаме само намек за трудностите с интеграцията на Украйна в ЕС. Дори Полша, която е най-приятелската страна в ЕС за Украйна и неин пламенен поддръжник, я вижда като сериозен икономически конкурент, способен значително да подкопае нейните позиции. Членството на Украйна в ЕС ще създаде проблеми и предизвикателства в областта на селското стопанство за почти всички страни членки: Foreign Policy: Украйна в ЕС ще е трагедия за еврофондовете за Източна Европа
Освен това приемането на Украйна ще засили евроскептичните настроения в самия блок, тъй като мащабът на вътрешната миграция там ще се увеличи. С присъединяването към ЕС всички граждани на Украйна ще имат право да живеят и работят във всяка страна в Съюза. В миналото тази ситуация създаде сериозни проблеми с изтичането на мозъци от Унгария и Полша. А Украйна на етапа на своето следвоенно възстановяване ще бъде напълно неподготвена за такъв риск.
Най-трудното е политическата култура на Украйна. "Озападняването" на Украйна ще е придружено от нетолерантно, нелиберално и ултранационалистическо потискане на всички онези елементи в украинското общество, които се считат за изостанали или източно ориентирани. Тези усилия ще включват законни и извънправни борби, забрана на политически партии и опозиционни медии. Рускоезичните публикации ще подлежат на наказателно преследване, а вносът на рускоезични продукти ще е ограничен. Ще се преследва и Украинската православна църква, която, макар публично да скъса с руското политическо ръководство, не удовлетворява напълно украинските власти.
Привържениците на закона за помощта настояват, че той значително ще засили военнопромишления ни потенциал. Но почти цялото му увеличение ще отиде за нуждите на Украйна поради поетите задължения към нея. Тези поддръжници казват, че по-голямата част от парите ще останат в Съединените щати. Но Америка все пак ще понесе алтернативни разходи, тъй като ще трябва да отложи попълването на собствените си запаси от оръжия и военно оборудване.
Моментът отмина
Най-благоприятният момент за преговори е пропуснат. Проект за някакво споразумение имаше след срещите в Турция през пролетта на 2022 година. Генерал Марк Мили вероятно беше прав, когато каза през ноември 2022 г., че тогава Украйна е била в най-силната позиция за преговори, след като устоя в началото, когато беше най-трудно.
В крайна сметка аргументът срещу изпращането на повече помощ на Украйна е прост. Тази помощ допълнително обвързва американските ресурси и потапя Америка в конфликт, в който американският народ не желае да се ангажира за положителен изход. Следователно се увеличава вероятността геостратегическите планове на американската политическа класа отново да се провалят, но цената ще бъде много по-висока. При такива неблагоприятни обстоятелства със сигурност ще трябва да спасяваме репутацията и престижа си, пише National Review.
Геополитическата воля на Америка не е самовъзобновяващ се ресурс, който става по-силен колкото повече го използваме. Нашата мисия за смяна на режима в Ирак не увеличи желанието на американската общественост да направи същото в Сирия. Още: ЕС дава повече от САЩ: Колко струва войната в Украйна на Запада?
Американците се влюбват в национализма на други нации през цялото време. Унгарският националист Лайош Кошут беше прославен в Съединените щати като олицетворение на просветената модерност. Иймън де Валера веднъж привлече тълпи от привърженици на независимостта на Ирландия от Обединеното кралство във Фенуей Парк. Но и в двата случая Съединените щати дори не намекнаха да подкрепят борбата на тези активисти, защото американският народ не можеше да участва във война на тяхната страна.
Защитниците на хуманитарната помощ може да задават трудни въпроси за американската мощ, влияние и ресурси. Защо, за бога, ще хвърляте щедри, но празни обещания и милиарди долари, харчейки ги за конфликт, който няма нищо общо с техните интереси? Морализмът и пристрастните тълкувания не трябва да се бъркат с лидерството в световния ред. Как смеят да прехвърлят вината върху американския народ? Те са били наясно, че американците никога не са искали да преследват тези високи геополитически цели, ако това включва риск и изисква жертви.
Политически лидери сега направиха обратен завой и обвиняват избирателите и техните представители в уж предателство? В симпатии към диктаторите? Както обясни Тилис, избирателите са твърде невежи, за да вярват на брифингите на разузнаването. Но такива политици не са приятели на демокрацията. Те са сериозна заплаха за нея.
Превод: Ганчо Каменарски
