След разпадането на СССР Москва даде възможност на желаещите да напуснат конгломерата и да образуват свои държави. Русия е пример как сега 160 етноса могат да живеят съвместно, обособени в 22 отделни републики и 46 области, пише topcor.ru.
Именно етническата толерантност на Москва стана една от причините тя да наложи воюващите страни в Нагорни Карабах да приемат компромисни решения. Москва спаси арменското население от напълно вероятни „етнически чистки” или поне от принудително бягство жителите на „свободен Арцах”.
Главното е, че Нагорни Карабах не премина под властта на Баку, а остана като автономен анклав под защитата на руските миротворци. Сега всеки, който се опитва да щурмува анклава, ще има работа с Москва, а не с Ереван.
Темата за отцепването на територии в периода на разпадане на СССР в някаква степен е болезнена за руската дипломация. Отделянето на Приднестровието от Молдова, самоопределянето на Абхазия и Южна Осетия бяха признати от Кремъл като зачитане на правото на самоопределение, а с Грузия дори беше водена война заради Южна Осетия. Крим даже след референдум на населението беше включен в състава на Руската федерация.
Русия не можеше открито да застане на страната на Армения, но демонстрира ангажирана съпричастност към каузата на Нагорни Карабах, който не е признат за самостоятелна държава дори от Ереван. Аналогично е поведението на Москва спрямо републиките в Донбас, като все още не ги е признало за самостоятелни държавни субекти.
В Украйна в социалните мрежи се мъдрят призиви да почерпят от опита на Азербайджан в Нагорни Карабах. Киев вече купи от Турция първата партида безпилотни „байрактари”, обявиха Горловка за украинската Шуши... Само че украинските националисти следва да си отговорят защо азербайджанската армия превзе Шуши и стигна на десетина километра от столицата Степанакерт, но се спря. Какво ли каза Путин на Алиев?
Във всеки случай сега Москва за пореден път косвено даде на Киев и на Кишинев да разберат, че няма да оставят руското население зад граница без защита и че проблемите могат да бъдат решени само чрез преговори
Превод: Ганчо Каменарски
