Докато турската армия разширява настъплението си в Африн, представители на сирийските (и не само сирийски) кюрди все по-често говорят да предателство. При това обвиненията са насочени, както по адрес на Запада, така и на Русия. Това пише в свой анализ за руското издание "Коммерсант" Максим Юсин.
Москва е упреквана в това, че зад гърба на кюрдите се е договорила с турския президент Реджеп Ердоган, като дава зелена светилна на операцията "Маслинова клонка" в Африн. Като цяло това не е далече от истината. В навечерието на операцията на посещение в Русия бяха началниците на Генералния щаб и разузнаването на Турция – едва ли това е било просто съвпадение.
Освен това руските войски, разположени в Сирия, бяха изведени от местата за дислокация само няколко часа преди районите да бъдат подложени на ударите на турската авиация. Която, естествено, нямаше да се чувства толкова добре в небето над Сирия, ако Русия беше задействала своята ПВО система с ракети C-400, намираща се в базата "Хмеймим".
Всичко това е така, но предателство няма. За разлика от сирийския президент Башар Асан, кюрдите не се смятат за съюзници на Русия. Да, Москва се опита да разиграе кюрдската карта в момент на противостояние с Ердоган след унищожението на бомбардировача СУ-24, но това не доведе до никакви конкретни договорености или съдружия. А след руското примирение с Анкара потребността от какъвто и да било алианс отпадна. Независимо от цялата специфика на Ердоган, неговата политика и маниер на поведение, партньорските отношения с Турция за Русия сега са много по-важни от съюз с кюрдите – поради редица геополитически и икономически причини. Освен това сирийските кюрди се отказаха от предложението на Москва да преминат под юрисдикцията на Дамаск, което теоретично би могло да предотврати турската операция.
От другата страна е коалицията, оглавявана от САЩ. В хода на бойните действия срещу терористичната групировка "Ислямска държава" именно кюрдите бяха за американците незаменим съюзник, а в някои момент и пушечно месо. Така при щурма на столицата на "Ислямска държава" Ракка отрядите на сирийските кюрди загубиха 650 души, докато загубите на "антитерористичната коалиция" бяха минимални. Това не попречи на американския президент Доналд Тръмп да припише триумфът в Ракка най-вече на американците, без да си спомни за кюрдските съюзници.
Всъщност тези съюзници до последно се снабдяваха стабилно с американско оръжие и се обучаваха от инструктори от САЩ. Алиансът изглеждаше силен, перспективен, в региона кюрдите започнаха да се възприемат "агенти на влияние" на Вашингтон. Именно с проамериканските кюрдски отряди правителствената армия на Сирия (и стоящата зад нея Москва) водеха в миналото ожесточен спор за територията на левия бряг на Ефрат.
Но ето че настана моментът на истината за кюрдско-американския алианс. И той не издържа изпитанието на Ердоган. САЩ си измиха ръцете, като се ограничиха с дежурни и доста вяли призиви за мирно разрешаване на конфликта. Т.е. принесоха кюрдите в жертва на турския лидер. Явно, не можеше да бъде по друг начин. За Вашингтон е немислимо да се поставя на границата на въоръжен конфликт с Турция (ключова държава в региона и съюзник на НАТО) заради кюрдите. Освен това кюрдите изпълниха главната си мисия, "халифатът" е победен, няма нужда повече от тях.
Това сякаш е естествено и неизбежно. Напълно в рамките на реалната политика. Но горчивото чувство остава.
