Внимание от околните, свръхмедийност, извеждане на преден план в социалните мрежи: в очите на някои пациенти коронавирусът е не е свързан само с неприятности, пише журналистката Одри Рено на страниците на Slate.fr.
Марк е на 29 години и през април се е заразил с Covid-19. Докато близките му се притеснявали и го засипвали с послания за подкрепа, младият човек реагира неочаквано:
"Когато лекарят ми каза, че съм лепнал вируса бях много учуден... в добрия смисъл на думата. Не изплаших, не се паникьосах, просто бях поразен, че това се случва на мен. Хванах този знаменит вирус, за който говори целия свят - точно аз! Все едно ми бяха казали, че съм спечелил на лотария, че сред милиони други хора късметът е избрал мен", споделя чувствата си Марк.
Той осъзнава, че се отървал леко. Разбира, че вирусът може да бъде много жесток дори за млади и здрави хора.
"Провървя ми - не отслабнах много. Можех да ставам, да почета, не загубих апетит. Чувствах се добре, но трябваше да стоя вкъщи и да си почивам. Имах редица предимства при липсата на каквито и да било неприятности. Бях център на грижите за моето семейство, приятели, колеги, имах истинска притегателна сила. Всички ми звъняха или пишеха, сякаш бях на смъртно легло, а всъщност бях в отлична форма. Може и да шокирам някого, но това беше много яко, бях звезда!", разказва още Марк.
Други болни също споделят, че са изпитали чувство на повишена значимост по време на излекуването си. 37-годишната Валери се е чувствата "глезена и защитена, както когато бях малка. Обикновено се грижа за децата и всекидневието, но тогава се оказах в ролята на обгрижвания."
Софи Арборио, доцент и доктор по антропология на здравето и болестите в Научния център на Университета в Лотарингия не е учудена от подобни свидетелства:
"Живеем в културата на юдео-християнското наследство. Ние сме длъжни да проявим милосърдия към болния. Когато обществото ни стана светско подобно милосърдие се превърна в съчувствие. Статусът на болния е свързан с неговите задължения - да се грижи за себе си, да слуша лекарите, да следва курса на лечение, да се опитва да оздравее, но той има и права - да не ходи на работа или на училище, да се грижат за него, да се съобразяват с него и в известен период от време да се съобразяват с него."
Обществото ни зависи от отразяването в медиите, което стана образец за знания, разобличения, самоутвърждаване. От коронавирус боледуват звезди. От гледна точка на идентичността - за хората, засегнати от болестта, подобно отразяване неизбежно носи чувство за повече престиж и изключителност, допълва още Арборио.
Това потвърждава и 26-годишната Лаура. Тя слуша за "своята" болест по всички радиостанции, усеща паниката, която постепенно обхваща обкръжението ѝ, живее в безпрецедентни условия на карантина и следи новините за разпространението на вируса всеки ден по телевизията и интернет. "Имах чувството, че съм неотменна част от уникално историческо събитие, все едно ме бяха изпратили на фронта по време на война."
"Болестта е нова и ѝ се приписва изключителен статут. Освен това Covid-19 е непредсказуемо заболяване. Ако сте болни, то вие сте потенциално опасни за обществото и за себе си, но в същото време евентуално сте и носители на имунитет, обяснява проф. Арборио, която също е прекара болестта и си спомня за противоречивото отношение на околните:
"Когато роднините ми идваха на прага, за да оставят продукти те се държаха на разстояние, защото в техните очи аз представлявах опасност. В същото време те ми казваха, че заразяването ми в известен смисъл е добра новина, защото това означава, че повече няма да мога да се заразя и ще имам имунитет."
Гордостта от това, че си прекарал COVID-19 достига и други измерения, като 30-годишният Лукас, който пусна шеговито видео, в което обяснява, че вече е член на много затвореният клуб на "спасилите се от коронавируса" и че е "безкрайно доволен, че най-накрая го е прекарал."
Вижте още: Как пандемията срина психическото здраве на родителите
