Хаосът на турско-гръцката граница с мигрантите е резултат от невъзможността на Брюксел да изпълни своята част от сделката с Турция от 2016 година.
Когато турският президент Реджеп Ердоган отвори границата на страната си с Гърция, причинявайки хаос в региона, след като хиляди уязвими хора се опитаха да преминат в Европа, ЕС отговори по предсказуем начин. Тя бурно осъди Ердоган за нарушаване на условията на споразумението за миграция между ЕС и Турция, постигнато през 2016 г., което помогна за спиране на потока от мигранти и бежанци (бел. ред. - основата на споразумението е 6 млрд. евро помощ за Турция специално само за сирийски бежанци и прием от ЕС на сирийски бежанци, регистрирани в Турция на следния принцип - 1 такъв бежанец срещу 1 върнат нелегален мигрант, влязъл в ЕС от Турция)
Вменяването на вина на турския президент просто е твърде лесно. Ако сделката между ЕС и Турция пропадна, това се дължи и на факта, че ЕС беше най-малкото небрежен да изпълни своята част от нея.
Да, ходът на Ердоган е равносилен на изнудване. Той е превърнал в оръжие уязвими хора - хиляди от които сега са заседнали при ужасни условия в буферната зона между Гърция и Турция. Той знае, че най-бързият начин да се получи от столиците на ЕС подкрепа за своите военни и политически цели в сирийската провинция Идлиб е да подклажда страховете от нова миграционна криза.
Но също така е вярно, че Турция от години носи голяма тежест вместо Европа, получавайки много малко в замяна.
Внимавайки да не застраши сделката за мигрантите, ЕС замълча за нарушаването на основни права и свободи от страна на Ердоган, губейки цялото доверие сред демократичните сили в Турция. Споразумението, подписано от Анкара през 2016 година, гарантираше, че милиони сирийски бежанци ще останат в Турция и няма да преминат в Европа. В замяна европейските лидери предложиха редица обещания, които уж биха били от полза не само за бежанците, но и за турските граждани.
По това време около 1,1 милиона търсещи убежище бяха преминали на гръцка територия през Турция. Европейските правителства бяха готови да подпишат всяка сделка, която би прекратила притока на мигранти.
За да сложи край на кризата, ЕС сложи всичко на масата - дори мерки, които от години преценяваше като политически неподходящи. Те включваха безвизово пътуване за турските граждани, надграждане на митническия съюз ЕС - Турция и отваряне на нови глави в отдавна застоялия процес на присъединяване на страната към ЕС.
За да останат сирийците в Турция, ЕС се съгласи да предостави помощ в размер на 6 милиарда евро за 3 години и обеща да създаде мащабна схема за презаселване в страните от ЕС за най-уязвимите бежанци. Това бяха нереалистични обещания, които не можеше и нямаше да бъдат спазени. През последните четири години само около 25 000 бежанци бяха презаселени в страните-членки на ЕС – капка в окена от мигранти в Турция, която приюти близо 4 милиона сирийци, което я прави страната с най-голямото население от бежанци в света. Турските граждани все още не са забелязали нито една от ползите, които им бяха обещани.
Влошаването на ситуацията с правата на човека и върховенството на закона в Турция обаче сложи прът в плановете за напредък с либерализацията на визите и модернизиран митнически съюз. Преговорите за присъединяване на практика отново бяха прекратени.
Единствената част от сделката, която действително проработи, беше финансовата помощ на ЕС в размер на 6 милиарда евро, която предостави на бежанците мрежа за социална сигурност, образование, заетост и здравеопазване. Механизмът на ЕС за бежанци в Турция (FRiT) се превърна във водещ пример за това как да се осигури ефективна, иновативна и смислена подкрепа от ЕС на бежанците в трета страна. Това прави още по-трудно да се разбере защо нито Европейската комисия, нито националните правителства не са включили финансиране за програмата в следващия седемгодишен бюджет на ЕС.
Без пряка заплаха за криза на границите на съюза, лидерите на ЕС очевидно не сметнаха за необходимо - или политически подходящо - да се справят с необходимостта от нови финансови ангажименти към Турция.
До края на лятото няма да има повече финансиране от ЕС за образованието на 500 000 сирийски деца. През следващите 12 месеца изтича програма за парична помощ, от която в момента се възползват общо 1,7 милиона получатели.
Липсата на ангажимент от страна на ЕС по отношение на изпълнението на споразумението с Турция е точно толкова отговорно за ситуацията, в която се намираме днес.
ЕС не може да продължава да държи главата си в пясъка. Хиляди мигранти се събират на границата между Турция и Гърция, без намерение да се връщат обратно. Междувременно в бунтовническата сирийска крепост Идлиб се разгръща истински ад – армия от около 950 000 бежанци са хванати в капан в Сирия на турската граница и се нуждаят от спешна хуманитарна помощ.
Тъй като не сме готови да приемем милиони бежанци в Европа, нямаме друг вариант освен да постигнем ново споразумение с Турция. Този път трябва да сме сигурни, че ще избягваме решението да даваме празни обещания, спиращи моментно кризата и ще поемем реалистични ангажименти, по които можем да изпълним.
Автор: Кати Пири, Politico. Пири е евродепутат от Нидерландия и вицепрезидент на Групата на социалистите и демократите. Тя беше докладчик на Европейския парламент относно членството на Турция в ЕС от 2014 до 2019 година. Превод: БГНЕС
