Шест десетилетия след като обяви, че историята ще го оправдае, Фидел Кастро почина и неговото проблемно наследство с човешките права може да бъде осмислено. Американските кубинци излязоха по улиците на Малката Хавана в събота, обявявайки, че смъртта на един човек може да е началото на надежда за мнозина, страдали при управлението му.
„Лошият диктатор, държал Куба под репресии и подтисничество почти шест десетилетия, вече не е сред нас и това ще даде възможност на кубинския народ да започне пътуване за свобода и демокрация“, каза пред VOA американецът от кубински произход Хосе Санчес празнувайки със стотици други като него в Маями.
При управлението на Кастро три поколения кубинци бяха лишени от почти всякакви основни права и политически свободи, включително правото на изразяване, събиране и асоцииране. Комунистическото правителство рутинно задържаше журналисти и дисиденти, докато отказваше достъп в страната на независимо организации за мониторинг на човешките права.
„Това е човек, дълбоко почитан в останалата част от региона, заради противопоставянето му на Съединените щати“, каза Едуардо Гамара, професор по политически и международни отношения в Международния университет на Флорида. „Но в същото време, и това е важно да се помни, той също така председателстваше репресивен режим, режим отговорен за смърт чрез разстрел на стотици хора и хвърлил в затвора хората, заради политическите им убеждения“, допълва той.
Отношенията САЩ - Куба
Дори възстановяването на отношенията със Съединените щати, започнало през декември 2014 г., не разклати ограниченията върху свободите.
Според доклад за 2016 г. на „Хюман райтс уоч“, достъпът до интернет в Куба е силно ограничен въпреки пускането на 35 Wi-Fi точки в цялата страна и правителството продължава да контролира почти всички медии. Броят на осъжданите на затвор дисиденти остава постоянен, между осем и девет хиляди затворника всяка година.
Сега от Раул Кастро, постепенно поел контрола в комунистическата островна държава от 2006 г. насам, ще зависи да реши дали смъртта на брат му бележи края на една ера.
„Символът е мъртъв.“ Така коментира смъртта на Фидел Кастро Гуадалупе Корера Кабрера, професор по обществени дела и изследвания на сигурността в Университета на Тексас.
Кабрера отбелязва, че контролът на Раул Кастро над страната вече е отворил вратата за нормализиране на отношенията със Съединените щати, а след като със смъртта на Фидел се бележи краят на една ера, то дори може да се появят още повече възможности.
„Той трябва да промени подхода си и да позволи страната да бъде по-открита“, заключава Кабрера.
Човешките права
Безпокойството за човешките права отдавна формира американските отношения с Куба, играейки дори критично важна роля в президентските политики. В часовете след смъртта на Кастро много американски законодатели използваха „Туитър“ да припомнят наследството на Кастро и да изразят надежда,че кончината му ще даде началото на нова страница за страната.
„Докато някои желаят да обрисуват розова картина на комунизма и управлението на този диктатор, всяко описание отричащо неговите кървави жестокости и нарушения на човешките права, икономическа репресия и подкрепа на тероризма в чужбина не е справедливо към оцелелите и жертвите от неговото наследство“, каза конгресмен Джеф Дънкънм от Южна Каролина, председател на подкомисията по външните работи.
И дори остаряващият лидер да се отдалечи от обществения живот, споменът за неговото управление остава жив в умовете на белязаните от него поколения – психологически дан, който може да има много последствия за нацията в бъдеще.
„Ние знаехме, че докато диктаторът основал кубинската революция е жив и в Куба, промяната ще е много трудна. Но сета това представлява възможност – особено за тези борци за свобода в Куба, опозиционните лидери, които рискували своя живот, своята сигурност, своето съществуване за години борба за по-добра държава. Сега те ще са по-силни“, каза американският конгресмен Карлос Курнело от Флорида пред VOA.
Но промяната в резултат смъртта на Кастро може да струва скъпо, като комунистическото правителство все още е на власт.
„Основната задача пред кубинския режим днес е запазването на властта възможно най-дълго, и макар дисидентите все още да имат потенциала да предизвикат нещо като безредици, които да свалят кубинското ръководство, то ще продължи да репресира“, каза Брайън Фонсека, директор на Института за публични изследвания в Международния университет на Флорида.
Създаване на „пукнатини“
„Ако социалните пукнатини някак започнат да се проявяват поради промените в емоционалния темперамент на кубинския народ, и ако това се случи, имайки предвид, че запазването на властта е най-важно за кубинския политически елит, тогава смятам, че може да се наблюдава покачване на политическото потъпкване, поне в краткосрочен период“, казва още Фонсека.
Обратно пол улиците на Малката Хавана мнозина разбират, че краят на ерата Кастро е само началото.
„Ние сме тук, почитайки всички наши деди и това цяло поколение, което не е тук да усети това днес, но ние сме тук и за тях, и се надяваме това да е началото на свободата за Куба“, каза Лидете Калдерон - американска от кубински произход, която никога не е стъпвала на острова, но е довела децата си да станат свидетели на този исторически момент.
„Народът на Куба няма свободни избори, няма демокрация. Смятам, че ние няма да се откажем, докато не видим свобода за народа на Куба“, допълва тя.
Voice of America
