Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Полша ще стане основата на антируска коалиция, предвиждат от „Стратфор”

25 февруари 2015, 12:31 часа • 46204 прочитания

Глобалната карта ще претърпи основни метаморфози в следващите десет години. Нови държави ще се превърнат в лидери в различните ключови световни регион. Полша ще стане новият геостратегически патньор на САЩ в Европа. Турция ще се превърне в доминант в Близкия Изток, а Русия ще отстъпи позиции през Китай и Япония в Източна Азия. Това са предвижданията в Петата прогноза за десетилетието (2015 - 2025 г.) на консултантите от „Стратфор” .

Полша ще води антируската коалиция в Европа

Полша ще диверсифицира своите собствени търговски взаимоотношения, за да се очертае като доминираща сила на стратегическо ниво в Северна Европа. Тя ще се превърне и в лидер на антируската коалиция, към която ще се включи и Румъния през първата половина на това десетилетие. През втората половина на десетилетието, този съюз ще играе основна роля в промяната на руските граници и извличане на изгубени територии чрез неформални и формални средства. С отслабването на Москва, този съюз ще оказва доминиращо влияние не само в Беларус и Украйна, но и далеч на изток. Това ще засили допълнително икономическите и политическите позиции на Полша и нейните съюзници.

Поляците, както и румънците, ще извлекат полза от стратегическо партньорство със САЩ, чиито интереси в региона са очевидни.

Европейският съюз няма да успее да се справи с основния си проблем, който е не еврозоната, а зоната за свободна търговия. Германия е гравитационният център на ЕС и произвежда 50 процента от общия БВП. Половината от него е предназначен за останалите страни-членки. Германия е създала своите производствени мощности, които значително изпреварват способността за тяхната консумация, дори при стимулиране на националната икономика.

От износа основно на Германия зависи поддържането на икономически растеж, пълна заетост и социална стабилност в еврозоната. Структурите на Европейския съюз, включително ценообразуването на еврото и многото европейски регулаторни органи, са предназначени, за да улеснят тази зависимост от износа.  

Тези фактори са разделили Европа на две части. Средиземноморска Европа и държави като Германия и Австрия имат коренно различни модели на поведение и нужди, а нито една политика не може да пасне за цяла Европа. Това е и основен проблем, тъй като каквото е необходимо за една част от Стария континент, оказва негативно влияние в друга.

Национализмът се развива осезаемо

Усложенинето в Украинската криза кара източноевропейските държави да се концентрират върху риска от заплаха от Русия. Те са обезпокоени, че в момента Москва преначертава европейската карта. С увеличаването на партиите-евроскептици от левия и десния спектър, нарастващото недоверие в основните партии и набиращите популярност сепаратистки формирования, разделението и национализма, прогнозирани през 2005 г. вече ще са факт.

ЕС може да оцелее, но европейската икономика, политическите и военните връзки ще бъдат пренасочени в двустранни и многостранни отношения, които ще са малко по обхват и необвързващи. Някои държави вероятно ще поддържат символично членството си в силно модифицирания ЕС, но това няма вече да е лицето на Европа.

През следващото десетилетие в Европа ще се наблюдава повторната поява на

националната държава като основна политическа единица

на континента. Броят на националните държави вероятно ще се увеличи в различни течения, които благоприятстват разделението на обособени щати, което ще увеличава техните правомощия. Това ще бъде особено забележимо през следващите няколко години, тъй като икономическият и политически натиск се засилват на фона на кризата в Европа.

Германия се очертава като икономически и политически най-влиятелна от тези национални държави. Тя е и особено уязвима, защото въпреки че е четвъртата световна икономическа сила, тя зависи изключително от износа. Германия зависи от това потенциалните клиенти да изберат да пазаруват именно нейна продукция. Нейната икономика е заложник на икономическото благополучие и конкурентната среда, в която работи.

Много са факторине, които работят срещу нея

Нарастващата вълна от национализъм в Европа ще доведе до протекционизъм върху отделните капиталови и трудови пазари. По-слабите страни са по-склонни да приемат различни видове капиталов контрол, докато по-силните държави ще ограничат движението на чужденците, включително на гражданите от други страни от ЕС, през границите си. Според изследването съществуващите протекционистки политики в ЕС, в частност в селското стопанство, ще бъдат допълнени в следващите години чрез търговските бариери, създадени от по-слабите южноевропейски икономики, които трябва да възстановят своята икономическа база след сегашната депресия.

На глобално ниво европейският износ ще бъде изправен пред засилена конкуренция и силно променливо търсене. Прогнозира се, че в Германия ще започне

продължителен икономически спад

който ще доведе до вътрешна социална и политическа криза, което ще намали влиянието на страната в Европа през следващите 10 години. В центъра на икономическия растеж и повишаване на политическо влияние ще бъде Полша, която поддържа един от най-впечатляващите растежи извън Германия и Австрия.

Турция ще доминира сред нестабилността в Близкия изток

Близкият изток - особено района между Левант и Иран, както и Северна Африка - преживява национални удари. Националните държави в региона, установени от европейските колонизатори през 19 и 20 век, се сриват до съставните им фракции, определени от родство, религия или променящите се икономически интереси. В страни като Либия, Сирия и Ирак видяхме прехвърлянето на националната държава във фракции, които воюват една срещу друга и които пресичат вече остарели официални държавни граници.

Процесът следва модела на Ливан през 70-те и 80-те години на миналия век, когато ливанското правителство бе сломено от мощта на враждуващите в страната фракции. Основната фракция не можа да победи другите, а самата тя също не може да бъде надвита. Всички те бяха манипулирани и подкрепени от външна страна. Борбата между тези фракции премина в гражданска война, която постепенно утихна, но все още не е приключила. Мощен вакуум съществува в целия регион. Джихадистки групи се развиват, но им пречат вътрешните им разделения. Тази ситуация

не може да бъде подтисната от външни сили

Като се има предвид ситуацията в други части на света, особено в Русия, Съединените щати вече не могат да се съсредоточи изцяло върху този регион.

В същото време, тази еволюция, по-специално в арабските страни южно от Турция, представлява заплаха за регионалната стабилност. САЩ работят за намаляване на заплахата от конкретни фракции, но чрез използването на ограничена сила. Повечето страни в региона все още очакват САЩ да действа като решаващ фактор, въпреки че са били свидетели на провалите им в последното десетилетие.

Поради своето местоположение, само Турция има интерес към стабилизиране на Сирия и Ирак и разполага с необходимите средства, за да се постигне най-малкото ограничен успех в региона. В този момент тя е заобиколена от конфликти в арабския свят, в Кавказ и в басейна на Черно море, но досега избягва поемането на рискове.

Турция ще продължи се нуждае от участието на САЩ

по политически и военни причини. Америка пък в замяна ще иска да „херметизира” Русия. Съединените щати не очакват Турция да участва в бойни действия, но може да бъде увеличена степента на сътрудничество в областта на управлението на Черно море. Турция няма да бъде готова за напълно независима политика в Близкия изток и ще плати цената за връзките си със САЩ. Тази цена ще отвори пътя към разширяване на херметичната линия за Грузия и Азербайджан, смятат от "Стратфор".

Очакванията са нестабилността в арабския свят да продължи в периода 2015 - 2025 година. Вероятно Турция ще бъде ангажирана на юг, тъй като страховете за борба толкова близо до границата ѝ (бел. ред. - в Сирия) и политическите резултати от тази борба ще я принудят да се включи. Турция не може да издържи години на хаос по цялата си граница. Иран и Саудитска Арабия не са в състояние, географски или във военно отношение, да изпълняват функцията на доминант в Близкия изток. Турско-иранското противопоставняе ще нараства с времето, но Турция ще запази своите възможности отворени за работа с Иран и Саудитска Арабия, както е необходимо. Каквато и да е динамиката, Турция ще бъде въвлечена в нея.

С отслабването на Русия, европейското влияние ще се придвижва към области, в които Турция има

исторически интереси, като например северния бряг на Черно море

Предвижда се, че Турция ще проектира властта си на север търговски и политически, но и потенциално чрез демонстриране на военна мощ. Освен това, както фрагменти на Европейския съюз и отделните икономики отслабват, а някои нации стават ориентирани към изток, Турция ще увеличи присъствието си на Балканите, тъй като остава единствената сила в региона.

За целта страната трябва да намери вътрешен политически баланс. Тя е едновременно светска и мюсюлманска държава. Сегашното правителство се опитва да запълни празнината, но не се справя. Ново правителство със сигурност ще се появи на хоризонта през следващите години. Подобно на много държави, неговата мощност ще се разшири в разгара на политическа несигурност. Наред с това военните, разузнавателните и дипломатическите служби ще трябва да се развиват по време на следващото десетилетие. Очакваме да видим нарастване на влиянието на Турция като основна регионална сила в следващите 10 години, твърдят от "Стратфор".

Китай и Япония ще спорят за позициите на Русия

Китай вече не е икономиката, бележеща висок растеж с ниски заплати. Процесът на създаване и организиране на икономическата инфраструктура за наемане на хора с ниски заплати ще бъде постепенен. Китай нормализира икономиката си, както преди това Япония, Тайван и Южна Корея направиха преди него.

Проблемите пред Китай през следващото десетилетие са политическите и социалните последици от тази промяна. Крайбрежните райони бележеха високи темпове на растеж и тесни връзки с европейските и американските потребители. Поради техния спад възникват политически и социални предизвикателства пред Поднебесната империя. В същото време очакването за растеж във вътрешността на страната, не се оправда.

Нарастващите диктаторски тенденции

и антикорупционна кампания на Пекин, показващ доминацията над цялата страна, обрисува плановете за управление през следващото десетилетие. Китай ще централизира политически и икономически сили, ще отстоява върховенството на Партията над военните и ще развие отрасли като въгледобив и стоманодобив и прилагането на пазарно-ориентираните реформи в държавните предприятия и в банковия сектор. Вероятно диктаторския тон ще е обвързан с по-скромни икономически резултати.

Въпреки това е възможно политическите интереси по крайбрежието да доведат до вълнения срещу политиката на прехвърляне на богатство във вътрешността на страната. Това не е непознат модел в Китай, но е малко вероятен. Прогнозира се налагането на комунистическата диктатура, висока степен на икономическа и политическа централизация и повишен национализъм.

Национализмът в страната не може лесно да се превърне в активна агресия. Географията на Китай прави такива действия на сушата трудни, дори невъзможни. Единственото изключение може да е опит

да се поеме контрол над морските интереси на Русия

Япония вероятно ще оспорва морската политика. Китай ще строи голям брой кораби, но има малък опит в морските сражения и не разполага с опитни военноморски командири, необходими срещу по-опитни военноморски сили, включително и тези на САЩ.

Япония има ресурси за изграждане на значително по-голям флот и по-съществена военноморска традиция. В допълнение, Япония е силно зависима от вноса на суровини от Югоизточна Азия и Персийския залив. Точно сега тя зависи от Съединените щати, за да си гарантира достъп. Затова японците ще увеличат военноморските си сили през следващите години.

Борбата за малките острови няма да е основният въпрос в региона. Губещата позиции Русия ще е неспособна да защитава морските си интереси. Китай и Япония, които са взаимно заинтересовани, балансирано ще предотвратяват тежки конфликти. Прогнозата на "Стратфор" е спад на влиянието на Русия в региона, както и увеличаване на конкуренцията между Китай и Япония.

Sportline.bg
Sportline.bg Отговорен редактор
Новините днес