НАТО е виновна за провокирането на "специалната военна операция", както Владимир Путин нарича войната в Украйна. Вашингтон помогна на Киев да изгради тайни лаборатории за биологични оръжия. Киев е защитаван от нацисти, а светът подкрепя усилията на Москва да освободи страната от фашисткия режим.
Тези фалшиви твърдения и конспиративни теории, създадени да подсилят подкрепата за войната на Путин, могат да се очакват само от Русия и от прокремълските тролове в интернет. Но както знаем, заплахата от фалшивите новини е глобална и България се превърна в територия, благоприятна за разпространението на дезинформация относно войната. Ето как Кремъл прокара пропагандата си в ЕС и тя продължава почти без никакъв контрол, пише Боряна Джамбазова в свой анализ за Politico.
ОЩЕ: 1/3 от българите споделят опорките на Русия за Украйна, над 15% следят войната през руски медии
Солиден поток от проруски възгледи в България заема водеща роля в дебата за войната. Тезите на Москва се повтарят както от политици, така и от водещи медии и експерти. В резултат на това инвазията разедини общественото мнение, подхранвайки опасенията, че демократичните ценности са застрашени в най-бедната страна в ЕС.
"България е обект на системни кампании за дезинформация от години и тези усилия сега дават резултат", казва пред брюкселското издание Горан Георгиев - анализатор от базирания в София Център за изследване на демокрацията. "Някои българи недвусмислено вярват в конспиративни теории и са загубили доверие в традиционните медии“.
Това тревожи не само борците за демокрация, но и правителството, сформирано миналата година под ръководството на Кирил Петков, чиято основна битка е срещу корупцията.
Конспиративните истории и проникването на пропутински възгледи са шокиращи за западноевропейските очи. Малко след като Русия нахлу в Украйна в края на февруари, Петков трябваше да уволни собствения си министър на отбраната Стефан Янев, който продължаваше да нарича незаконната инвазия "специална операция“, припомня Politico.
Популярни обществени фигури и медии в България разпространяват проруски истории. Да вземем за пример случая със стоманодобивния завод "Азовстал" в Мариупол, където сравнително малка група украински войници устояваше на руската обсада в продължение на седмици, докато накрая се предаде. Прокремълският руски таблоид "Комсомолская правда" публикува версия за събитията, в която украинските войски са представени като нацисти. След това статията е преведена и препечатана в българския "Труд", или както европейското издание го нарича – „популярен таблоид, симпатизиращ на Москва“.
В статията им се твърди, че предалите се украински войници са били покрити с татуировки със свастики и цитати от Хитлер. Това се възприема като доказателство, че Путин е имал право да нахлуе в Украйна, като се повтарят вече неколкократно опроверганите твърдения, че украинските военни са съставени от фашисти.
Лошо скроената история обаче попадна в полезрението на българския журналист и телевизионен водещ Мартин Карбовски, който я сподели със своите 530 000 последователи във Facebook. През април един от коалиционните партньори на правителството на Петков (б.а. – ИТН, които вече не са част от коалицията) номинира Карбовски за член на медийния регулатор СЕМ. Кандидатурата предизвика възмущение сред журналистическата общност в България и в рамките на няколко часа журналистът я оттегли.
Според министъра на електронното управление Божидар Божанов проблемът е трудно поправим. Все пак България изпитва системна слабост към руската пропаганда много преди началото на войната. "Кремъл използва фабрики за тролове, анонимни сайтове и местни медии, които контролира по един или друг начин", казва Божанов пред Politico. "Подобно на други източноевропейски държави, ние не можем просто да затворим няколко контролирани от Русия медии и да решим проблема с дезинформацията“.
Многократните усилия на правителството да принуди Facebook и други социални мрежи да предприемат повече стъпки за изчистване на руската пропаганда от платформите си, също до голяма степен останаха без резултат.
Полша и Унгария също изпитват трудности да се справят с прокремълската пропаганда. Но защо България е толкова уязвима? Отговорът се свързва отчасти с културно-историческите фактори. Историческите връзки между България и Русия са дълбоки. Много българи говорят руски език и поради това имат лесен достъп до версията на Кремъл за събитията в Украйна. Преди инвазията мнозина гледаха на Москва като на съюзник, обяснява Боряна Джамбазова и припомня 1878 г. и Освобождението.
От години свободата на медиите в страната е подкопана. В последния индекс за свобода на печата на "Репортери без граници" България заема 91-о място, като миналата година беше на 112-о. А неправителствената организация все още определя състоянието на медийната свобода у нас като "крехко и нестабилно". Малкото останали независими издания се борят за оцеляване.
Едва 10% от българите смятат, че медиите в страната са независими, но мнозина очевидно все още са склонни да вярват на това, което четат. "Един от големите проблеми на българското общество е липсата на критично мислене", казва главният редактор на „Дневник“ Велислава Попова. "Българите сме по-склонни да се доверяваме на фалшиви новини и манипулации, защото не умеем да различаваме дезинформацията“.
По време на пандемията любителите на конспирацията сееха лъжи по целия свят и намериха особено възприемчива аудитория в България, където процентът на колебаещите се за ваксините беше и все още е доста висок. Партия "Възраждане" се възползва от заговорите за Covid-19 по време на изборите миналата есен и се превърна от маргинален глас в политическа сила, представена в парламента. Сега партията насочва вниманието си към войната, пише Politico.
Тя организира "мирни" митинги, на които се излагат вижданията на Кремъл за войната и се развяват руски знамена. Кадри от събитията на "Възраждане" бяха взети от руски медии и представени като доказателство за българската подкрепа за нахлуването в Украйна.
Лидерът на партията Костадин Костадинов има около 270 000 последователи във Facebook и доминира политическите дебати в мрежата. Facebook все още е най-популярната социална мрежа в България, което е много важно, тъй като според доклада за цифровите новини през 2021 г. на института "Ройтерс" близо 70% от българите научават новините от социалните медии.
През март стартира петиция, призоваваща за повече прозрачност относно начина, по който Facebook модерира съдържанието си. "Забелязахме интересна тенденция - профили, които не казват нищо лошо, бяха блокирани, докато тези, които бяха агресивни и подкрепяха войната в Украйна, дори не можеха да бъдат премахнати", казва Мартин Осиковски - преподавател по история на медиите в Нов български университет, който стои зад петицията.
Според Осиковски едно от възможните обяснения е, че руските тролове таргетират конкретни профили, докладват ги за предполагаемо нарушаване на правилата на социалната мрежа, а алгоритмите на Facebook автоматично ги блокират.
Facebook заяви, че се бори с пропагандата и поддържа връзка с властите в България. Нещо, което Божидар Божанов опроверга в интервю за Actualno.com – четете повече тук.
"Премахваме съдържание, което нарушава нашите политики, и работим с трети страни, които проверяват фактите в региона, за да развенчаем неверни твърдения“, твърди говорител на Facebook, цитиран от брюкселското издание. „Когато те оценят нещо като невярно, ние преместваме това съдържание по-надолу във фийда, така че да го виждат по-малко хора. Също така даваме на хората повече информация, за да решат какво да четат, на какво да се доверяват и какво да споделят, като добавяме предупредителни етикети върху съдържанието, оценено като невярно“.
Според Осиковски подизпълнителите на Facebook за модериране на съдържанието може да работят с "млади, неквалифицирани и неопитни служители, които всъщност не знаят много за медийната етика и вероятно сами са повлияни от проруска пропаганда". Дори когато публикациите, които разпространяват лъжите на Москва, са докладвани на тези модератори, "те всъщност не ги разглеждат като проблемни".
Има едно нещо, което може да промени всичко това - самата война. Въпреки изобилието от пропагандни материали, налице все пак са признаци, че българското обществено мнение се е променило след началото на инвазията на 24 февруари. Според проучване, проведено сред 1000 души през февруари, рейтингът на одобрение на Путин в България бе 32%. До април той спадна до 25 на сто.
"След като Русия започна да обстрелва украинските градове", казва Горан Георгиев, "хората инстинктивно започнаха да се съмняват в лъжите".
