Остават само няколко дни до следващата среща на Доналд Тръмп и Владимир Путин в Осака, но Белия дом е в пълно мълчание за това, какво ще се постигне по време на Г-20, пише Андрю Вайс в анализ за изданието Politico, цитиран от БГНЕС.
Междувременно трима високопоставени представители на властта, които имат опит в работата с Русия - генерал Джоузеф Дънфорд, председател на обединения съвет на началник-щабовете, и Фиона Хил, експерт по Русия за Съвета по национална сигурност и, според някои информации, посланикът на САЩ в Русия Джон Хънтсман скоро ще напуснат постовете си. Тези събития не са свързани по никакъв начин, но ни казват много за това как в действителност действа политиката към Русия в администрацията на Тръмп.
Отдавна вече е разпространено мнението, че странната политика на Тръмп по отношение на Русия (която той неизменно нарича „стремеж да се разбираме с Русия“) няма особено значение, доколкото останалите представители на властите в САЩ заемат по-твърда линия поради неприемливото поведение на Кремъл. При това се твърди, че що се отнася до санкциите, военното сътрудничество с Украйна или кибероперациите срещу руската критична инфраструктура, се взимат като цяло разумни решения.
Опитните специалисти като посланик Хънтсман, генерал Данфорд и политологът Хил придаваха първостепенно значение на възстановяването на надеждните канали за свръзка с руските им колеги, които може да се използват за вършене на работа в отделни сфери. В случая с Данфорд благодарение на надеждната линия за спешна връзка с началника на генералния щаб на Русия Валерий Герасимов успешно беше намален (но не и отстранен) рискът от непреднамерени военни сблъсъци в Сирия, в бойно пространство с голям брой участници. И тримата с удивително търпение и твърдост се опитваха да насочат неотслабващия стремеж на своя шеф да сключи с Путин грандиозна сделка в по-реалистично русло и да насочат неговата енергия към борба с Кремъл, който не търси способ за сключване на ново споразумение, а продължава да засилва натиска.
Но независимо от това, както и преди е очевидно, че не е изработена главна комплексна стратегия по отношение на Русия, да не говорим за реализирането ѝ на практика. Днешната всекидневна политика на администрацията по отношение на Русия е реактивна и, може да се каже, непоследователна. Разбира се, много внимание се отделя на външната страна на противодействието срещу враждебната дейност на Кремъл. Но недостатъчно внимание се отделя на това как най-добре да се поддържат враждебни отношения с Москва в дългосрочна перспектива. Твърдата реторика по такива въпроси като Венецуела или намесата в изборите в САЩ едва ли е изменила начина, по който Кремъл анализира рисковете. Когато различни членове на екипа на президента вървят в различни посоки, се стига до бъркотия от алтернативни подходи,които не допринасят за ефективна политика.
Да разгледаме следния пример. Не минава и седмица, без Белия дом да не направи необоснована с нищо крачка, настройвайки срещу себе си Германия, която по-рано беше единственият, най-важният партньор на Америка при поддържане на отношенията с Русия. Честите нападки и оскърбления от страна на Тръмп по адрес на НАТО и другите съюзници на САЩ – това са подаръци за Кремъл, който непрекъснато се радва на това. Решението да разполагане на допълнителен контингент американски войски в Полша не способства за сдържане на Русия и служи основно за това да се изрази презрение към германците и при това да удовлетвори самолюбието на Тръмп, че е възможно той да създаде „форт Тръмп“.
Ситуацията се усложнява от склонността на влиятелните фигури да провеждат любимата си политик дори ако това очевидно не съответства на заявените от президента приоритети. В случая със съветника по националната сигурност Джон Болтън става дума за опити за разрушаване на каквото е останало от руско-американската система за контрол на въоръженията. Съдейки по всичко следващата му „мишена“ е договорът СТАРТ-3 за съкращаване и ограничение на стратегическите нападателни оръжия, чийто срок на действие изтича в началото на 2021 г. През последните месеци Болтън и неговият екип от скептици към контрола на въоръженията (в това число Тим Морисън), който ще замени Фиона Хил, говори за това, че ще бъдат поканени за участие в новите инициативи страни като Китай. Но изглежда, че това е само екран, зад който те се опитват да блокират споразумение с Москва за продължаване на новия договор за СНО.
Освен това съществува слабо прикрито напрежение между водещите играчи в националния съвет по сигурност, държавния департамент и Пентагона във връзка с това дали въобще има смисъл от взаимодействие с руснаците. Държавният секретар Майк Помпео сведе до минимум своите отношения с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров и пренасочи голяма част от работата по такива въпроси като Северна Корея, Сирия и Афганистан на специални посланици.
От своя страна Болтън активно се стреми към предразполагане на Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия, в това число и чрез необичайни тристранни преговори в Йерусалим на 25 юни със своите израелски колеги.
Това навежда на мисълта за съмнителната целесъобразност от срещата на двамата президенти в Осака. Тръмп продължава настойчиво да заявява, че публикуването на доклада на специалния прокурор Робърт Мълър означава, че в крайна сметка той ще може да пристъпи към управляване на процесите с Путин. Но какво точно има той предвид? Тръмп никога не е давал ясно обяснение защо Русия е така важна за неговото виждане по отношение на външната политика на САЩ. Заедно с това той се ограничи основно до радостни разговори, в които несръчно поддържа отричането на Путин на намеса в президентските избори през 2016 г. А също и с ужасните изявления, които направи, стоейки до Путин по време на тяхната среща в Хелзинки през лятото на миналата година.
След предишните срещи на Тръмп с Путин дори се появиха шеги за това, че най-добрият способ за избягване на по-нататъшно влошаване на руско-американските отношения е просто да не се допуска нова среща на двамата президенти. Путин без усилие заблуди доста по-неопитния си колега, който, както е известно, се отнася с пренебрежение към подготвителната работа и материалите от брифингите. Все някой помни как Тръмп подкрепи предложението на Путин за принудително репатриране на сирийските бежанци под егидата на режима на Асад, нали? Или предложението за създаване на „непристъпна кибергрупа“ да борба с хакерските атаки при избори, направено от Путин, на срещата на върха в Хамбург през юли 2017 г. (Последната грешка доведе до почти единодушното гласуване в Конгреса за нов Закон за санкции срещу Русия).
Останалата част от дневния ред на срещата в Осака изглежда празна и без съдържание. На фона на отменените в четвъртък въздушни удари от САЩ, руските власти подложиха на рязка критика действията на Вашингтон към Иран, заявявайки, че Тръмп умишлено тласка региона към война. И сравниха твърдата риторика на САЩ по отношение на Иран, с „флакона бял прах“, използван от администрацията на Буш, като оправдание за нахлуването си в Ирак. Администрацията между другото обвинява Русия, че не е успяла да организира бързото отстраняване от власт и извеждане от страната на президента на Венецуела Николас Мадуро, макар че това преувеличава степента на руското влияние в Латинска Америка. Руснаците засилиха натиска върху новоизбрания президент на Украйна Владимир Зеленски, започвайки издаването на руски паспорти на жителите на Донбас. Суетният опит на Тръмп да постави като условие за всички бъдещи срещи с Путин освобождаването на 24-та украински моряци и три кораба, заловени в края на миналата година, благополучно беше забравен.
Дори в най-добрите времена, не би било лесно справянето с тези проблеми, да не говорим въобще за тяхното разрешаване. Но те се задълбочават от това, че Тръмп като ръководител извършва вопиющи грешки и както преди е неспособен по необходимия начин да окомплектова своя екип за национална сигурност. При тези условия по-скоро руско-американските отношения ще останат в задънена улица, независимо от каквито и да било красиви жестове от страна на Тръмп, насочени към превръщането на Путин в негов „най-добър приятел“. И ,за съжаление, екипът на Тръмп и по-нататък ще продължава да се отнася към такива контакти – като към срещата в Осака – не като към прекрасна възможност за прокарване на националните интереси на САЩ, а като към ритуал, провеждан с цел вредите да бъдат намалени до минимум.
