След три години и половина от редуваща се некомпетентност и враждебност от Вашингтон, САЩ и Европа сега са на ръба на стратегическото отделяне.
Ако президентът на САЩ Доналд Тръмп спечели още един мандат през ноември, безмилостната атака на администрацията му върху институциите, които поддържат трансатлантическата общност мирна и просперираща през последните 75 години, ще има пагубни и потенциално дълготрайни последици от двете страни на Атлантическия океан.
Щетите, нанесени през мандата на Тръмп, са тежки. Президентът потъпква основните демократични принципи на трансатлантическата общност, като атакува свободната преса, използва правоприлагащи, дипломатически и разузнавателни агенции за партизански цели и злоупотребява с длъжност за лична изгода.
Той подкопава принципа на колективната отбрана като открито поставя под въпрос ангажимента на Америка да защитава своите съюзници и обмисля оттегляне на САЩ от НАТО. И обърна гръб на съюзника на Америка, като нарече Европейския съюз „враг“ и започна търговска война срещу него.
Както каза бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск : "С такива приятели кой се нуждае от врагове?"
Пропастта през Атлантическия океан никога не е била по-широка по ключови въпроси като търговия, климат, контрол върху оръжията, демокрация и върховенство на закона. Разликите, възникнали по тези въпроси, са не само дребни тактически разногласия, но и дълбоки стратегически разриви, отразяващи различими ценности и цели.
Може би този разширяващ се разрив е пряка заплаха за националната сигурност на Америка. Казано по-просто, без подкрепата на своите съюзници и партньори в Европа, Вашингтон не може ефективно да развие своите геополитически интереси. Авторитарни държави като Русия и Китай разбират това отлично, поради което и двете активно се стремят да задълбочат разделенията, предизвикани от Тръмп.
Не е късно обаче да се поправи връзката. За целта следващата администрация на САЩ ще трябва спешно да възстанови общата стратегическа визия с европейските си партньори и да започне бързо сътрудничество в пет ключови области.
Първо, икономическите отношения трябва да бъдат фиксирани. В допълнение към прекратяването на търговската война на Тръмп, това може да стане чрез премахване на трансатлантическите мита, инвестиране заедно с нашите европейски партньори в устойчива, зелена и стабилна инфраструктура и обезпечаване на вериги на общи стойности.
Самото премахване на митата би довело до огромни ползи за 3,8 милиарда долара стоки и услуги, които преминават всеки ден Атлантическия океан. Сътрудничеството за инвестиции в инфраструктура - например чрез разширяване и засилване на Инициативата на три морета с по-строги антикорупционни стандарти - би довело до бърз растеж и създаване на трансатлантическа алтернатива на китайския „Един пояс, един път“, като по този начин би помогнала на по-малките европейски държави да избегнат дълговите капани на Пекин и придобиването на техните стратегически активи.
Съвместната работа за преместване на уязвимото производство в райони с по-нисък геополитически риск също би помогнала на САЩ и Европа да засилят устойчивостта на споделените глобални вериги на стойност, като същевременно поставят основите за по-устойчив растеж.
Второ, Вашингтон трябва да подкрепи отново борбата срещу изменението на климата. Обявяването на споделена цел за нетен въглероден неутралитет до 2050 г. би отворило вратата за обновено партньорство с Европа, което би могло да доведе до съвместно финансиране на изследване и развитие и инвестиции в нови технологии за улавяне на въглерод, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.
Това също ще даде на Вашингтон известен ефект за стимулиране на допълнителни инвестиции в енергийната сигурност на Европа - включително критичната инфраструктура като тръбопроводи терминали за внос на втечнен природен газ - за свързване на „енергийните острови“ на Европа с останалата част от енергийната мрежа на континента и по този начин да намали както уязвимостта им руския диктат, така и тяхното разчитане на „мръсни“ източници на енергия.
Трето, САЩ трябва спешно да възстановят надеждността на гаранцията на член 5 на НАТО и собствения си ангажимент за колективна отбрана. Вашингтон трябва да играе активна роля в подпомагането на НАТО да подобри своите възможности и да бъде в крак с напредналите заплахи от Китай и Русия.
Освен това трябва да се съсредоточи вниманието върху пренебрегвани театри като Арктика и Черно море, където Русия става все по-активна. Също толкова важно е, че САЩ трябва да се насочат към ново партньорство НАТО-ЕС за противодействие на заплахите, които не достигат до въоръжен конфликт, като дезинформация, незаконно финансиране и операции с „активни мероприятия“, които са все по-предпочитаният метод, с който авторитарните държави подкопават демокрациите отвътре.
Четвърто, САЩ и Европа трябва да възстановят чувството за обща цел в противодействието на увеличаването на авторитарната упоритост и агресия. Тръмп унищожи всякакви шансове това да се случи по време на неговия мандат, като действайки меко към Русия, изправяйки се срещу Китай по въпроса на двустранния търговски баланс, като същевременно игнорира принудителните икономически практики на Пекин и едностранно притиска Иран, без да си осигури никаква международна подкрепа.
Що се отнася до Русия, по-последователният трансатлантически подход би бил да се балансира по-силен подход за отбрана и по-големи разходи за нарушенията на суверенитета от страна на Кремъл с по-стабилен диалог за контрол на оръжията, намаляване на риска и управление на кризи. По отношение на Пекин една обща стратегия трябва да бъде съсредоточена върху противодействието на несправедливата технологична и икономическа принуда на Китай. Европа и САЩ биха могли да развият демократичен 5G консорциум, предложен от някои европейски лидери, по-тясно да координират механизмите си за скрининг на инвестициите, да установят обща позиция относно манипулативните търговски практики на Китай и да се възползват от общ подход към реформата на СТО. Що се отнася до Иран, САЩ трябва да се присъединят отново към Съвместния всеобхватен план за действие, след като осигурят връщането на Техеран към задълженията по споразумението.
И накрая, и двете страни на Атлантическия океан трябва отново да се ангажират със защитата на демократичните ценности и да отхвърлят практиката на заглушаване на независими медии, демонтиране на демократични проверки и баланси и политизиране на органите на реда, съдебната система и разузнавателните агенции. Необходимо е още сътрудничество за борба с корупцията чрез координирани усилия за борба с прането на пари, в идеалния случай след като е налице регулатор на ЕС за борба с прането на пари, по-строги мерки за борба с подкупите и ангажимент от двете страни на Атлантическия океан окончателно да забранят анонимните „кухи“ компании.
Държавите, които многократно нарушават демократичните норми или тъпчат върховенството на закона, трябва да бъдат притиснати да променят начина си на действие или да се изправят пред възможността да бъдат замразени в рамките на общите дейности на НАТО или да им бъде отказан достъп до средствата на ЕС. В същото време демократичната реформа трябва да бъде стимулирана извън евроатлантическото пространство, като държи отворена вратата за присъединяване към НАТО и ЕС за амбициозни държави, които отговарят на критериите за членство на тези организации.
Продължаващото американско враждебност към Европа рискува да застраши най-забележителното геополитическо постижение през последните 75 години - създаването на общност от държави, обвързани заедно с колективна отбрана и споделен ангажимент за мир, свобода и просперитет.
Ако обърнем гръб на това единствено постижение, ние не само рискуваме да се върнем назад в епоха на конкуренция в областта на реалната политика, но и да дадем възможност на авторитарните държави да подкопаят демократичните норми. Трансатлантическите отношения са твърде ценни, за да се разпаднат под фалшивата претенция „Америка на първо място“.
* Коментарът в „Politico“ е на Майкъл Карпентър, директор на Центъра за дипломация и глобално ангажиране „Пен Байдън“ и сътрудник в Атлантическия съвет. Превод: БГНЕС.
