Венецуела е страната в хаос, но ЕС и неговите членове не успяха да подредят посланията си по отношение на случващото се. Това пише Давид Херсценхорн за изданието Politico в материал, цитиран от БГНЕС.
Много страни от ЕС, включително големите сили на Блока като Франция, Германия и Великобритания, официално признаха Хуан Гуайдо в понеделник като временен президент на Венецуела, след като президентът Николас Мадуро пренебрегна искането за обявяване на нови избори. Но други страни от ЕС, включително Белгия, Финландия и Швеция, не признаха Гуайдо, председателя на парламента, и излязоха само със съобщения за подкрепа за него.
А Италия блокира съвместното изявление на ЕС - оставяйки висшия представител по външните работи Федерика Могерини да не е съвсем с вързан език, но беше принудена да излезе с изненадващо сложно изявление. Тя започна с доста неубедително деклариране: "Има обща позиция на Европейския съюз по отношение на Венецуела и ние го изразихме много ясно и заедно, всичките 28".
Почти, но не съвсем. На моменти Могерини, която е италианка, явно си противоречи. "Европейският съюз и неговите държави членки никога не са признавали за легитимни президентските избори, проведени миналата година", каза тя в отговор на въпрос за Венецуела на пресконференция с лидерите на Арабската лига. "Ние не присъствахме, никой от нас, на встъпването в длъжност на Мадуро на 10 януари и признаваме за легитимна институция на страната парламента и признаваме ролята на неговия председател. Това е ясно. Това е обща позиция".
Но след това Могерини обясни, че не е работа на ЕС да признава държави или техните институции. "Що се отнася до признаването или на държави, или на институции - не е в компетенциите на Европейския съюз да признава нито държави, нито институции в държавите", каза тя. "Ние имаме консолидирана позиция по въпроса. Тя е в компетенциите и в прерогативите на държавите членки, така че в тези часове виждате, че страните, които използват тези национални прерогативи и обявяват признанието си за институционалната роля на президента - това е сред националните правомощия, а не сред прерогативите на Европейския съюз.
Венецуела не беше единствената проблемна точка за външната политика на ЕС, която от дълго дълго време се мъчи заради необходимостта от единодушие при издаването на изявления и решения.
В понеделник изявление за разпадането на Договора за ракетите със среден и по-малък обсег на действие бе блокирано от страни, които не членуват в НАТО, включително от Кипър, защото очевидно беше твърде твърдо за Русия. Освен това Унгария и Полша блокираха предложените заключения за предстоящата среща на върха между ЕС и Арабската лига поради спор за разпоредба относно миграцията.
Но безпорядъкът около Венецуела беше най-фрапантен. И това позволи на Русия, непоколебим съюзник на Мадуро, да укорява Брюксел и европейските столици за обърканите им съобщения и да постави под въпрос мотивите на ЕС да служи като международна "контактна група", насочена към разрешаване на кризата.
"Всички инициативи за посредничество трябва да бъдат безпристрастни и бъдещият им формат трябва да бъде балансиран", заяви руският външен министър Сергей Лавров в Москва. "Убедени сме, че единствената му цел трябва да бъде създаването на условия, които ще подтикнат венецуелските партии да се споразумеят. Ако инициативите за посредничество първоначално са предназначени да предотвратят подобни разговори, форматът на медиацията едва ли ще бъде полезен и добре дошъл".
Лавров продължи: "Имам предвид въпроса, който бихме искали да анализираме по време на контактите си с ЕС. По-специално, става въпрос за инициативата за създаване на контактна група за посредничество, успоредно с която някои страни от ЕС, включително влиятелни, излязоха с ултиматум към венецуелското правителство. Искаме да разберем колкото се може по-скоро кой говори и за какво”.
В изказването си Могерини подчерта позицията, по която всички страни от ЕС са съгласни: че трябва да има "демократично и мирно решение на кризата във Венецуела". ЕС призова за нови избори, но само някои страни от ЕС са склонни да наложат неделя като краен срок за Мадуро да направи това. Във всеки случай той пренебрегна този срок.
Това накара няколко сили в ЕС да излязат със силни изявления, осъждащи Мадуро и признавайки Гуайдо. "Обединеното кралство сега признава Хуан Гуайдо за конституционен временен президент на Венецуела, докато се проведат надеждни президентски избори", се казва в изявление на британския външен министър Джереми Хънт. „Хората на Венецуела са пострадали достатъчно. Време е за ново начало, със свободни и честни избори в съответствие с международните демократични стандарти. Потискането от страна на незаконния, клептократичен режим Мадуро трябва да приключи”.
Германският канцлер Ангела Меркел обяви признаването на Гуайдо от собствената си страна по време на посещението си в Токио. По-късно нейният външен министър Хайко Маас обяви хуманитарна помощ. "Оставаме загрижени за хората във Венецуела, които страдат в резултат на тежък недостиг", каза Маас. "Германия ще осигури финансиране от 5 млн. евро за хуманитарна помощ във Венецуела веднага щом политическите условия в страната позволят това".
Добавяйки към непоследователността, излизаща от Брюксел, Европейският парламент миналата седмица призна Гуайдо с приемането на резолюция с 439 “за“, 104 “против“ и 88 гласа "въздържал се", която изрази "пълна подкрепа на парламента, единственото легитимно демократично тяло на Венецуела, чиито правомощия трябва да бъдат възстановени и уважавани, включително правата и безопасността на неговите членове".
Представители на ЕС заявиха, че се обмислят допълнителни икономически санкции, но те са загрижени да се гарантира, че активите на страната не са ограбени на фона на хаоса.
За чуждестранните политици в Брюксел в понеделник имаше лъч светлина: страните от ЕС най-накрая се съгласиха на съвместни заключения относно Иран, които бяха задържани от вътрешни спорове, включително яростта на Испания от това, че е изключена от дипломатическите преговори за Иран и Йемен.
Но борбата за приемане на съвместни изявления за Венецуела, Договора за ракетите и Арабската лига вероятно ще подновят призивите ЕС да използва договорна разпоредба, позволяваща някои външнополитически решения да се вземат с квалифицирано мнозинство, без единодушие на всички страни членки, пише още изданието Politico.
