Левите и десни демократи ще е добре да се спрат и да се замислят. Защото докато се зъбят едни на други, идеята за свобода е поставена под опасност, пише Жоао Карлуш Ешпада от португалското издание Publicо.
Докато дискурса на левите продължава своята атака към "десния неолиберализъм", старите десни, известни със своята авторитарност, ксенофобия и антилиберали възгледи, отново се появяват на хоризонта в редица европейски държави. Не е изключено през следващата седмица, по време на изборите във Франция Националният фронт на Марин льо Пен, който вече има 30% от потенциалните гласове, да излезе победител. А от там и до президентските избори има само една ръка разстояние.
Но Франция съвсем не е единственият случай. В Гърция, Италия, Австрия, Унгария, Холандия и в по-малка степен – Германия, нараства броят на партиите, възкресяващи в паметта антилибералния дискурс на старите европейски десни от 30-те години на миналия век. Това се случва в момент, когато демокрацията на европейския континент е временно „затворена за ремонт.“
Това явление е интересно поради няколко причини. Преди всичко, защото съвпада с радикализацията на дискурса на левите срещу т.нар. „десен неолиберализъм“. Не само десните, начело с Мари Льо Пен, не приемат свободата в никаква форма – била тя лява или дясно, неолиберална или социалистическа, социалдемократична, консервативна или християндемократична.
Тези стари десни, нека ги наречем така, са срещу пазарите, конкуренцията, свободната търговия. Те искат държавна намеса в икономиката, защита на родната продукция от чуждестранната конкуренция… и дори гаранции за пенсионното осигуряване. После следват речи срещу имигрантите, като се започне от ислямистите и се приключи с неизменните нападки срещу „евреите-капиталисти“.
Друга доста показателна черта е одобрението на путинска Русия. Партия на Льо Пен получи кредит от 9 млн. евро от една руска банка, за която се смята, че е свързана с Путин. Да, и често може да се чуят похвали за Путин. Като крайно лявата СИРИЗА, така и ултрадесните начело с Льо Пен и други присъединили се – в Унгария, например споделят широката обществена възхита от авторитарността на сегашния руски управник.
Отчитайки тези доста тревожни симптоми, десните и левите демократи би трябвало да се спрат и да се замислят. И вместо да се зъбят един на друг, не би попречило да си спомнят за общата им привързаност към свободата и демокрацията. Те биха могли да поразмишляват за причините на ръста на радикалните партии в Европа - ултрадесните във Франция и крайнолевите в Гърция и Испания, например.
Според мен един от тези източници се крие в културата, друг – в икономиката, но и двата възникват от излишъка на жестокост, смята Ешпада.
В културно отношение, повсеместно разпространената политическа коректност подчертава равенството на каквито и да било културни, политически, религиозни, естетични и прочие традиции. Това е новата догма на мултикултуризма. В своята здрава интепретация мултикултуризмът може да означава само критичен и свободен диалог между различните култури и вероизповедания. Но доминиращото авторитарно разбиране за него подразбира обратното: потискане на критичния диалог в името на абсолютното равенство и еквивалентност на т.нар. „особени идентичности“ – особено ако те принадлежат към култури, които политическата коректност описва, като „угнетени или колонизирани, или експлоатирани от Запада".
.А когато тези политически коректни догми се разпространяват надлъж и шир от централизираната държавна система на образованието, което отказва на семействата избор на училище и образователни проекти; когато същите тези догми се повтарят на ниво университет и провежданите изследвания, също така дълбоко централизирани; когато в същото време значително се повишава присъствието на имигрантите, имащи ярко неевропейска култура; когато всичко това се случва едновременно, се създават условия за възникването на недоволство от страна на изконните общества – особено в по-малко благополучните райони, където присъствието на имигранти става все по-очевидно.
В тези обстоятелства радикалните партии, особено десните, ще имат благодатна почва за ръст, обявявайки себе си за единствен защитник на европейските корени на населението. Това ще стане в резултат на политически коректна жестокост, което препятства свободното и мирно дишане на различните традиции.
Друга строга мярка произтича от стандартизирания проект на единната европейска валута – еврото. Вместо да бъде представено като едно от няколко варианта в рамките на Европейския съюз, еврото бе въведено като единна валута. Накрая на всички страни от ЕС ще им се наложи да се присъединят към нея, а това изисква единна финансова политика, утвърждавана от центъра. Порядъчен изход от еврото в договорите не беше предвиден.
И отново се създаде подходяща среда за радикални виждания. В южните страни крайнолевите започнаха да твърдят, че еврото им е било натрапено от неолибералите от северно-европейските страни. Докато на Север крайните десни казваха, че еврото е било хитър капан за преливане на средства в южните страни.
Съществува ли, все още, възможност да се забави този процес на взаимна радикализация? Мисля, че да, убеден е Ешпада. Първото условие е в необходимостта да се осъзнае това, че причината за радикализация не е в свободата, а в прилагането на строги мерки: от една страна, хипертрофираната политическа коректност, и от друга – жестокостта на бюджетната политика, която по очевиден начин, трябва да бъде доброволна за всяка национална демокрация.