Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Пет неща, които трябва да знаем за Желязната завеса

19 август 2019, 12:05 часа • 16131 прочитания

„Желязната завеса“ първоначално е идеологически термин, който се превръща във физическо разделение между комунистическа Източна Европа от Запад след края на Втората световна война, пише АФП. Ето и пет неща, които трябва да знаете:

Името

Терминът „желязна завеса“ се популяризира след като е използван за пръв път от бившия британски премиер Уинстън Чърчил в знакова реч в колежа „Уестминстър“ в американския град Фултън през март 1946 година.

„От Шчечин на Балтийско море до Триест на адриатическото крайбрежие – желязната завеса се е спуснала над континента“, обявява Чърчил, който по това време е лидер на опозиционната Консервативна партия.

Коментарът му се смята за първия намек за Студената война, която противопоставя Съветския съюз и Запада над четири десетилетия.

Терминът обаче е измислен доста по-рано. Руският писател Василий Розанов пише в своята книга „Апокалипсисът на нашето време“ от 1918 година: „желязната завеса беше спусната, скърцаща и пукаща, в края на руската история“, цитира БГНЕС. 

Физическа бариера

Идеологическото разделение между контролираната от Съветския съюз Източна Европа и Запада постепенно се превръща във физическа граница, простираща се на хиляди километри.

За да спрат бягството на гражданите си на Запад, доминираните от СССР източни държави, започват да издигат различни форми на бариери – от бодлива тел, канавки и бетонни стени.

Разделителните граници са контролирани посредством сирени, наблюдателни кули, минни полета и въоръжена охрана от войници. Социалистическа Унгария издига първата отсечка от стената през 1949 година – изграждайки 260-километрова ограда от бодлива тел по границата си с Австрия.

Берлинската стена

Берлинската стена е най-известното проявление на Желязната завеса и се превръща в нейн символ. През 1952 година Източна Германия, която е съветски сателит-държава, изгражда буфер с ширина от 10 метра, използвайки бодлива тел, по цялата си граница със Западна Германия.

Гражданите все пак можели да преминават между разделения Берлин, като около 3 милиона души напускат източната част за периода 1952-1961 година. За да се спре масовото преселение Източна Германия започва изграждането на бетонна стена през 1961 година.

Берлинската стена – комбинация от тел и подсилен бетон, се простира на 155 километра и е силно охранявана.

Опити за бягство

На източноевропейските граждани било разрешено да посещават Запада само при строги условия, а тези, които се опитат да преминат без разрешение, били предупредени, че го правят на собствен риск.

Около 600-700 души загиват при опит да избягат от Източна Германия, поне 136 намират смъртта си при Берлинската стена, показват историческите данни.

Около 5000 души обаче успешно преминават, като често използваха иновативни средства.

Мъж използва кабел, изстрелян с лък и стрела от покрива на сграда до жилището на роднина от другата страна на стената

Други бягат преплувайки берлинската река Шпрее, през тунели или с балони с горещ въздух.

Падането на Желязната завеса

През май 1989 г. Унгария решава да отвори границата си с Австрия, което се превръща и в първия пробив в Желязната завеса. На 19 август над 600 източногерманци, дошли на почивка в Унгария, се възползват от отварянето на един контролните пунктове на австрийската граница във връзка с провеждан общоевропейски пикник, за да избягат на Запад - първото подобно масово бягство от 1961 г.

Комунистическите режими в Източна Европа падат един след друг, без да се намеси Съветският съюз, управляван тогава от Михаил Горбачов. Безпрецедентни демонстрации разтърсват Източна Германия.

На 9 ноември високопоставен ръководител на Източна Германия е хванат натясно с въпрос кога ще влязат в сила нови правила, предвиждащи свободно движение за източно германските граждани. "Доколкото зная, веднага", измърморва той пред журналистите. Отговор, който отприщва вълна от хиляди жители на Източен Берлин към контролните пунктове - охраната, объркана, най-накрая вдига бариерите.

Обзети от еуфория, берлинчани празнуват цяла нощ, възседнали стената, после грабват кирки и започват да я рушат. През следващите две години се разпада и Съветският съюз. 

Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Новините днес