Германският канцлер Ангела Меркел заяви на пресконференция по повод оттеглянето си от ръководни постове в страната, че няма тя лично да определи своя наследник като ръководител на Християндемократическия съюз (ХДС), когато напусне през декември. "Ще приема всяко демократично решение, взето от моята партия", каза Меркел, цитирана от агенция France Presse (AFP).
Припомняме, че по-рано стана ясно, че Меркел няма да се кандидатира за канцлер след като мандатът ѝ приключи през 2021 г. Освен това тя няма да се бори и за лидерския пост в своята партия, претърпяла серия от политически трусове през последно време.
Често приветствана като най-могъщата жена в света и де факто лидер на Европа, поради отслабените си позиции, Меркел е изправена пред нарастващи призиви за изясняване на плановете за това кой ще я наследи след 13 години на власт като канцлер и 18 като лидер на ХДС. Досега Меркел винаги настояваше, че позицията на партиен ръководител и канцлер в най-добре развитата икономика на Европа трябва да се държи от един и същ човек.
Сега обаче Меркел е в последния етап на похода си като лидер на европейската икономика. Ето защо AFP, цитирана от БГНЕС, припомня пет ключови момента в кариерата на германския канцлер.
"Момичето" на Кол се осланя на своя ментор
Меркел, дъщеря на пастор и учен, израснала зад Желязната завеса, стартира своята политическа дейност едва през 1989 г. - годината, в която пада Берлинската стена. За кратко тя е официален говорител на първото демократично избрано източногерманско правителство, преди да спечели изборите през 1990 г. в обединения германски парламент като член на партията Християндемократически съюз (ХДС).
След това канцлерът Хелмут Кол, който дава на Меркел снизходителното прозвище "das Maedchen" (момичето), я назначи за министър по въпросите на жените и младежите през 1991 г., поставяйки началото на истинската ѝ кариера. Когато Кол затъна в скандал с източване на фондове, именно Меркел беше тази, която му каза, че е време да си тръгне. Тя бе избрана за лидер на партията през 2000 г. с повече от 95% от гласовете и през 2005 г. стана първата жена канцлер на Германия.
Ядрена енергия? Найн, данке!
Меркел изуми света, когато след срива на ядрената централа „Фукушима“ в Япония през 2011 г. преобърна тотално проядрената си позиция и обяви, че германските атомни реактори ще бъдат извадени от употреба до 2022 г. Дълго наричана "климатичен канцлер", тя също така тласна Германия към енергиен преход, който доведе до скок на вятърната и слънчевата енергия, възнамерявайки да покрие 80% от търсенето с възобновяеми източници до 2050 г.
Зелените акредитиви на Меркел обаче „посиняха“, тъй като продължаващото силно упование на Германия на употребата на мръсни въглища означава, че ще пропусне целите си за редуциране до 2020 г. на емисиите на парникови газове.
Меркел е наричана също "автомобилен канцлер" – прозвище, дължащо се на силното ѝ лобиране за мощния автомобилен сектор в Германия, след като беше засегнат от „дизелгейт“ - скандала за измами с вредни емисии и вълната от забрани за дизелови автомобили в градовете.
"Мадам Нон" на еврозоната
Всички очи се обърнаха към Меркел, когато вследствие на глобалната финансова криза през 2010 г. Гърция потъна в проблеми с държавния дълг, а оцеляването ѝ в самата еврозона изглеждаше под въпрос. Меркел и нейният тогавашен финансов министър Волфганг Шойбле поискаха болезнени бюджетни съкращения и увеличения на данъците в Гърция в замяна на подкрепата от три международни спасителни пакета на стойност над 320 милиарда евро. Твърдата ѝ позиция ѝ спечели славата на безсърдечна непреклонна кралица на Европа и дори беше окарикатурена в униформа на СС. Меркел се противопостави на призивите да опрости огромния дълг на Атина - позиция, която във Франция ѝ спечели прозвището "Мадам Нон".
Бежанска криза? „Можем да го направим!“
Ако мнозина я смятаха за безсърдечна по време на кризата в еврозоната, сега те я осъдиха като прекалено мека, наивна и морална в бежанската и мигрантската криза. В разгара на притока от мигранти, през септември 2015 г., Меркел се обяви против затварянето на германско-австрийската граница за хиляди, пресичащи териториите за ден - около половината, бягащи от разрушените от войните Сирия, Ирак и Афганистан.
Масовият приток с изгледи да доведе в страната до един милион души започна да обезпокоява много германци, но Меркел продължаваше да настоява: "Можем да го направим!" Впоследствие Меркел подкрепи усилията за затягане на правилата за убежище и затваряне на външните граници на ЕС. Но крайнодясната и антимиграционна партия, която се появи, "Алтернатива за Германия" (АзГ), оттогава настоява Меркел да си тръгне.
2017-2018: Политически здрач?
Постепенно "Алтернатива за Германия" влезе в германския парламент и всички държавни институции, заглушавайки тона на германската политика от опозиционните си скамейки.
Христиандемократическият съюз на Меркел, както и другите основни партии, загубиха милиони гласове, отишли за АзГ през септември 2017 г., значително усложнявайки усилията за съставяне на коалиция. На консерваторите на Меркел отне половин година, за да съставят една нещастна "велика коалиция" със социалдемократите (СДП), притежаваща малко мнозинство, а Съюзът бе разтърсен от борбите.
Счепкванията по въпроса за миграцията между Меркел и нейния баварски вътрешен министър Хорст Зеехофер два пъти доведоха Съюза до ръба на колапса. Противоречията в Берлин на свой ред навредиха на основните партии в регионалните избори през октомври в Бавария и в Хесен.
До днес, когато в Германия се заражда нова ситуация - без Меркел и като лидер на ХДС, и като канцлер на страната.
Снимки: Getty images/Guliver
