През вековете чак до XX век, Европа изглеждаше център на световната история. След това дойде Великата гражданска война на Запада, нашата Тридесетгодишна война (1914-1945), в която всички големи европейски сили се сблъскаха в най-големите битки в историята - Великобритания, Франция, Германия, Италия, Русия, а с тях почти всички останали.
В крайна сметка: всички най-велики народи в Европа се обезкръвиха до смърт. Всички европейски империи паднаха. Всички колониални народи се освободиха в голяма степен и започнаха голямото преселение в метрополията. А Европа се раздели на Запад, начело със САЩ, и съветски блок, доминиран от Москва.
Въпреки това, дори през четирите десетилетия на Студената война, Европа се смяташе за основен трофей. По времето, когато Студената война приключи с триумфа на Свободния свят, Европейският съюз, моделиран по подобие на американския, нарастваше и набираше сила и почти всички новоосвободени държави в Европа се присъединиха към алианса на НАТО.
Днес обаче впечатлението е, че ролята на Европа в световната история отминава, че въртенето на Америка към Китай и Индо-Тихоокеанския регион е едновременно историческо и постоянно и че на Европа принадлежи миналото, а бъдещето на Азия.
В крайна сметка Азия е дом на най-многолюдните страни в света (Китай и Индия), шест от деветте ядрени сили, почти всички големи мюсюлмански държави (Индонезия, Индия, Пакистан, Бангладеш, Турция и Иран), както и най-големите икономики в света след американските (Китай и Япония).
А какво да кажем за Европа?
През 2016 г. Великобритания гласува за напускане на ЕС. А това лято британците се присъединиха към австралийците и САЩ в пакта AUKUS, който осуети желаната сделка с Франция за изграждане на дузина дизелови подводници и замяната им с ядрени, построени от Великобритания и Америка. Париж смята това за „предателство“ и „забиване на нож в гърба“ от съюзниците, които генерал Шарл дьо Гол презрително нарича „англосаксонци“. AUKUS обаче е недвусмислено ясно заявление за това къде австралийците виждат своето бъдеще: не с Франция, а със САЩ.
Това беше най-тежката обида за нашите френски съюзници от страна на САЩ, откакто президентът Дуайт Д. Айзенхауер нареди на британците и французите да напуснат Суец. Но тогава, през 1956 г., Айк можа поне да каже, че не е бил предупреден за британско-френското нашествие в Египет и че нашите партньори по НАТО са действали без негово знание или съгласие.
В знак на протест срещу унижението на Франция от сделката за подводници, президентът Еманюел Макрон отзова посланика си от САЩ - което не се е случвало откакто Франция призна американските колонии и се притече на помощ по време на нашата война за независимост.
Споразумението за подводниците доведе до отмяна на грандиозно събитие във френското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, за отбелязване на 240-годишнината от битката при Чесапийк.
В тази решителна британско-френска морска битка в устието на Чесапийк през 1781 г. френският флот победи, осигурявайки прикритие за армията на генерал Джордж Вашингтон, докато тя обкръжава, обстрелва и в крайна сметка налага капитулацията на войската на лорд генерал Корнуолис в Йорктаун.
И ако британците напуснаха ЕС, а французите се отдалечават от съюзниците си в НАТО, то в Германия бяха проведени избори, на които Християндемократическият съюз на Конрад Аденауер, Хелмут Кол и Ангела Меркел се сви до една четвърт от гласовете за първи път в историята.
След месеци преговори Германия може да бъде ръководена от социалдемократически лидер в коалиция със Зелените. Но дори такова правителство не е факт, който ще бъде възможно да се сътвори за Коледа. Нито един от потенциалните канцлери - нито от Християндемократическия съюз, нито от Социалдемократическата партия - няма статута на Меркел, която ръководи Германия през последното десетилетие и половина, като същевременно бе фактически лидер на Европа.
И накрая, помислете за настоящото състояние на НАТО, някога процъфтяваща като най-успешния съюз в историята и успешно сдържащ съветското нашествие в Европа през Студената война.
През 2001 г., позовавайки се на член V, по силата на който нападението срещу един се смята за нападение срещу целия съюз, НАТО подкрепи американците в Афганистан, за да се справи с извършителите на атентатите от 11 септември. През август тази година, 20 години по-късно, всички наши съюзници в НАТО напуснаха, когато афганистанската армия се разпадна и престана да съществува, а афганистанският режим рухна. По този начин нашите съюзници от НАТО споделят срама от американското отстъпление и поражението.
Не само, че центърът на политическата гравитация се измества от Европа към Азия, изглежда, че европейското единство също остава в миналото.
Ако Великобритания напусна ЕС, то Шотландия се замисли да се отцепи от Англия. Каталуния иска независимост от Испания. Сардиния - от Италия. Полша и Унгария са в противоречие с ЕС по отношение на вътрешнополитическите реформи, които изглежда противоречат на исканията на бюрократите в Брюксел.
Що се отнася до южните членове на ЕС и НАТО, Испания, Италия и Гърция, те са притеснени не толкова от натиска на Русия, колкото от продължаващата инвазия от Африка и Близкия изток през Средиземноморието.
…………………..
Коментарът е от уебсайта на Пат Бюканън, известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.
