При последното изтичане на международните финансови документи се появява свидетелство за едно недвусмислено престъпление, което няма да бъде разследвано – това е кражбата на самите документи от Appleby, международната юридическа фирма, базирана на Бермудските острови.
Пресата се напъва да разиграе ситуацията, при която клиентите, чиито документи са откраднати, сами са виновни за съмнителните си действия. Министърът на търговията (на САЩ) Уилбър Рос, който ръководил частна инвестиционна компания, притежава дял в транспортна фирма, която пък имала руски клиент. От своя страна Юрий Милнер, мениджър на руски фонд, контролиращ дялове във Facebook и Twitter, имал инвеститори, сред които е и държавна руска банка.
Случаят с така наречените Paradise Papers е поредното изтичане на електронни документи, които е получил Международен консорциум за журналистически разследвания. Предишното изтичане, известно като Panama Papers, бе описано без заобикалки от кремълския говорител като пряка атака срещу Владимир Путин.
Не бива да се изключва възможността изтичането да е извършено от искрен информатор или от прословутия подрастващ, който тежи 400 фунта (Доналд Тръмп в едно свое изказване предположи, че хакерът, който е проникнал от леглото си в електронната поща на Националния комитет на Демократическата партия, тежи 400 фунта - 180 кг). И все пак, когато при толкова много изтичания с търговски и политически цели са засегнати играчи на държавно равнище, на ум ти хрумва следният въпрос: разузнаването на коя страна е отговорна за изтичането? И какъв е мотивът? Дали онези многото лица, чиито финансови дела бяха разкрити, са само странична жертва в опита да бъде поразена единствената цел?
Такива мащабни кражби на документи не стават сами по себе си, тук има мотив. Всички статии в пресата тръбят за наличието на информатор, но това не потвърдено от нито един представен факт. Няма дори намек, че съществува въпроса за мотивацията на онзи, които е дал информацията.
Всичко това става във време, когато американците са поощрявани да смятат за шокиращо, ако се познават с руснак. А да правиш бизнес с руснаци излиза извън рамките на благоприличието.
Както в Panama Papers, така и сега в Paradise Papers изрично се намеква, че Путин може да е използвал Милнер, за да скрие собственото си офшорно богатство (в случая с „Панамските документи“ подобни съмнения паднаха върху виолончелиста Сергей Родулгин). Ако пресата благоволи да се позаинтересува от кого са изтекли документите, може би бихме направили по-умни изводи за тяхното значение.
Холмън У. Дженкинс - младши за The Wall Street Journal, цитиран от БГНЕС
