Полша увеличи публичния си дълг през първата половина на годината с 36,2 милиарда евро, Чехия с 16,2 милиарда, Румъния с 11,1 милиарда, Словакия с 9,6 милиарда и Хърватия с 4,2 милиарда евро, пише хърватският вестник "Слободна Далмация".
Въпреки изгледите, че става дума за безмилостно харчене и ръстът на публичния дълг на Хърватия от 33 милиарда куни за седем месеца тази година е висок, съседните държави харчат повече, за да помогнат на икономиките си, посочва изданието.
Вестникът добавя, че нарастването на публичния дълг от 4,2 милиарда евро през първата половина на годината до 43,5 милиарда евро, в неудобна комбинация с 15 процента спад в икономиката през второто тримесечие, поставя Хърватия в горещата зона в европейското съюз. С дела на публичния дълг в БВП, който тази година се е увеличил с цели 12,1 процента, от 73,2 на 85,3%, Хърватия, както и миналата година, държи осмо място в ЕС, отбелязва „Слободна Далмация“.
Има седем държави пред Хърватия по отношение на дела на публичния дълг в брутния вътрешен продукт. Лидер е Гърция, чийто публичен дълг е 187 процента от БВП, следван от Италия със 149 процента и Португалия със 126 процента, следват Белгия, Франция, Кипър и Испания.
Има и други „отличници“ в негативен план – начело в Евросъюза е Франция с 2,6 трилиона евро публичен дълг, Италия с 2,5 трилиона и Германия с 2,2 трилиона евро, което е 67 процента от БВП на Германия.
Също така се посочва, че само за половин година шестгодишното усилие на Хърватия да намали дела на публичния дълг в БВП е заличено.
Посочва се също така, че според данните на Евростат публичният дълг на Словения през споменатия период е достигнал 78 процента от БВП, Унгария 70 процента, докато най-малко задлъжняла е България с едва 21 процента дял от публичния дълг в БВП и Чехия с 39, 9 процента.
По-голям публичен дълг в номинален размер от хърватските 43,5 милиарда евро, през първата половина на годината има Полша 281,8 милиарда евро, Унгария 93 милиарда, Румъния 89 милиарда, Чехия 84,6 милиарда и Словакия 55 милиарда евро.
"Да добавим към това, че страните, с които можем да се сравним, са нараснали през последните 17 години със средни нива далеч над хърватските," пише още „Слободна Далмация“, цитирано от БГНЕС.
Като пример се посочва, че в Полша и Румъния средните темпове на растеж на БВП са били по четири процента, което е с 135 процента по-високо от средния темп на растеж на хърватската икономика от 1,7 процента.
А как се готвим да управляваме държавния дълг в България, прочетете в този материал.
