Група от европейски компании от различни сектори, свързани с производството и оползотворяването на метали, излезе с предупреждение за катастрофалните последици от недостига на китайски магнезий и призова за спешни действия, за да се предотврати риска от спиране на промишленото производство в Европа.
Тъй като ЕС е почти изцяло (95%) зависим от Китай за своите нужди от магнезий, европейските отрасли, които произвеждат и използват алуминий, желязо и стомана, вече страдат от много сериозен дефицит на суровини. В бъдеще проблемът заплашва да се разпространи по веригата до хиляди други европейски предприятия като по този начин ще застраши милиони работни места, включително в ключови сектори като автомобилостроенето и строителството. Авторите на апела определят сегашните цени на магнезия в Европа, които достигнаха 10-14 хил. долара за тон, като грабителски, тъй като в началото на годината цената им е била едва 2 хил. долара за тон. Тяхната прогноза освен това е, че до края на ноември запасите от магнезий в Европа окончателно ще се изчерпят, което ще доведе ако не до пълен колапс, то със сигурност поне до много сериозен срив на европейската индустрия.
Какво всъщност се случи и кои са причините за това?
Като начало си струва да споменем, че магнезият се използва широко в металургичната промишленост и машиностроенето. Той е най-лекият материал за конструкции, лесно се обработва, а магнезиевите сплави тежат четири пъти по-малко от стоманата. Поради това магнезият намира широко приложение в индустрията, като особено активно се използва в автомобилния и авиационния сектор.
Китай осигурява 80-85% от общото световно производство на магнезий през последните години. Самата Европа, която консумира около 17% от световния магнезий, произвежда минимални количества магнезий. Следователно тя почти изцяло зависи от доставките от Китай. През септември обаче китайското правителство реши да затвори 35 от 50-те си топилни предприятия, а производството на останалите да намали наполовина. Точно това доведе до толкова силен дефицит. Кое накара Китай драстично да намали производството си на магнезий?
Отговорът е: Енергийната криза, породена от зелената програма на Запада. Причината се корени именно в този „зелен преход“ към въглеродна неутралност, който Западът налага на себе си и на останалия свят.
Като част от изпълнението на тези изисквания Китай обеща да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., и не само обеща, но и започна активно да работи в тази посока. През юли Китай въведе нова система за обмен на въглеродни емисии. Но още преди това Китай бе започнал да затваря въглищни мини – през последните няколко години бяха затворени стотици.
Така през септември Китай се изправи пред тежка енергийна криза, която трябваше да бъде преодоляна не само чрез отваряне на по-рано законсервираните мини, но дори и чрез директен режим на потреблението на електроенергия.
Между другото, проблемът с недостига на магнезий вече е достигнал до Северна Америка. Канадската компания за заготовки от алуминиево-магнезиеви сплави Matalco Inc. съобщи на клиентите си миналата седмица, че наличността на магнезий е "пресъхнала" и ако този дефицит продължи, ще трябва да намали производството и доставките през следващата година.
В момента Европейският съюз води преговори с Китай, призовавайки го да увеличи производството на магнезий. Но, разбира се, без да се предлага помощ - предполага се, че китайците трябва сами да намерят начин, за да задоволят европейските нужди.
Но дали единственият проблем е с магнезия?
Миналата година в света се появи недостиг на микросхеми, поради което автомобилната индустрия (а и не само тя) вече претърпя и продължава да търпи загуби, тъй като не беше възможно да се справи с дефицита на чипове. Всеки вече е чул за недостига на въглища и газ в цяла Европа и в Югоизточна Азия. До пролетта се прогнозира също така недостиг на торове в Европа. А освен това целият свят е на ръба и на меден дефицит - акциите на медта на Лондонската фондова борса паднаха до рекордно ниско ниво за половин век докато цената й е нараснала с един и половина пъти за последната година. И това не е всичко, списъкът може да бъде продължен.
Всички тези проблеми не са свързани само с пандемията от COVID-19. Те са предизвикани в много голяма степен от действията на Запада. Първо, чрез опитите за справяне с кризата чрез емитиране на немислими и необезпечени с нищо обеми от световни валути (предимно долари). На второ място, чрез вдъхновеният от Запада „зелен преход“, който в своята популярна форма е не толкова грижа за природата, колкото грижа за поддържане на икономическото му превъзходство за сметка на други държави.
На фона на тези действия инфлацията, ситуационният недостиг на различни стоки и перманентните прояви на енергийната криза в целия свят ще стават все по-често срещани. Както ще стават все по-чести и снимките на полупразни рафтове в американските супермаркети, напомнящи гишетата на съветските магазини през 80-те и 90-те години на XX век.
Анализът е на Валерий Михайлов, РИА Новости
