Конфликтът в Сирия навлиза в своята 6 година. За тези години близо 500 000 души загубиха живота си, а други 11 000 000 – или половината от населението на страната – са разселени и загубили домовете си. Няма сигнал за прекратяване на гражданската война, а изследователи на подобен тип конфликти заявиха през последната седмица, че ситуацията в Сирия ще става тепърва по-лоша. Изследването беше публикувано в американското издание "Ню Йорк Таймс" и предизвика редица въпроси и реакции.
Достигането до цивилните е въпрос от първостепенна важност, независимо от страната в конфликта. Когато местното правителство и изобщо враждуващите на терен групи не успяват да осигурят хуманитарни коридори и доставки на помощи, ролята на световните организации е особено важна. Но какво се случва, ако организация като ООН попадне под зависимостта на режим, срещу когото има санкции и заради тези действия милиони цивилни не получават подкрепа?
Журналисти и специалисти разгледаха договори на ООН в Сирия. Техните изводи са обединени в разследване на британското издание „Гардиън“, публикувано на 29 август. Откритията са подкрепени от документ на Кингс Колидж в Лондон, който ще бъде публичен съвсем скоро и според чиито изводи около 1,1 милиарда долара от плана на ООН, са отишли по канали, свързани с режима в Дамаск.
Според данните, от ООН са възлагали договори на стойност десетки милиони долари на хора, тясно свързани със сирийския президент Башар Асад, като част от програма за хуманитарна помощ. Не само това - бизнесмени, чиито фирми попадат под санкции на САЩ и ЕС, са получили суми от мисията на ООН през правителствени служби и благотворителни организации – включително една, създадена от съпругата на президента, Асма Асад, а също и от най-близкия му сътрудник и братовчед, Рами Махлуф.
В своя защита ООН заяви, че са можели да работят само с малък брой партньори, одобрени от Башар Асад, който правил всичко възможно да гарантира, че парите се харчат правилно. „От първостепенно значение е да се достигнат възможно най-много цивилни, колкото е възможно“, заяви говорителят на мисията на ООН. „Нашият избор в Сирия е ограничен от изключително несигурна среда, където намирането на фирми и партньори, работят в обсадени и трудно достъпни райони.“
Критиците, обаче, смятат, че мисията на ООН е в опасност да бъде компрометирана. Те считат, че помощите са отивали приоритетно към държаните от правителството зони, като парите са подпомогнали де факто силите на режима, отговорен за смъртта на стотици хиляди цивилни.
Разследването на „Гардиън“ показва, че от 2011 година насам ООН е платила повече от 13 милиона долара на сирийското правителство за „стимулиране на селското стопанство и земеделието“, въпреки забраната на ЕС за търговия заради опасения как ще се използват печалбите. Също така, от ООН са изплатени над 4 милиона долара на държавната петролна компания, която също е под санкции на ЕС.
Документите показват също, че Световната здравна организация (СЗО) е подписала договори за повече от 5 милиона долара, за да подкрепи националната кръвна банка на Сирия, но се оказва, че тя се контролира от … Министерство на отбраната на Сирия и средствата директно отиват във властите за подпомагане на правителствените сили. Сред донорите има такива от Великобритания – разследването показва, че кръвните банки са отивали за армията, не за цивилните, намиращи се в болниците из Сирия.
Според „Гардиън“, две агенции на ООН са си партнирали с благотворителната сирийска организация Syria Trust, председателствана от съпругата на Башар Асад, Асма. По сметките на фондацията са прехвърлени над 8,5 милиона долара. Самата Асма Асад е в листа със санкции на ЕС и САЩ.
Асоциацията „Ал Бустан“ е собственост на Рами Махлуф – братовчед и приятел на Башар Асад, а също и най-богатият човек в Сирия, известен като „Мистър 10%“ заради участието му с дял в чужди и местни компании. Неговата организация е свързвана с финансирането на про-правителствени милиции в Сирия. Въпреки това, по сметките на „Ал Бустан“ са постъпили 267 933 долара от Уницеф. Самият Махлуф е собственик и на мобилния оператор SyriaTel, по чиито сметки ООН прехвърля 700 000 долара. Махлуф е сред първите, попаднали в списъка със санкции на ЕС и САЩ.
Договорите показват как ООН съвсем тихо и лесно обезпечава сделки с физически лица и фирми, чиито активи са били обект на санкции. Анализът на документите, извършен от „Гардиън“, показва, че през своите агенции ООН е работила с най-малко 258 сирийски компании, плащайки им над 54 милиона долара.
От ООН коментират, че работата в Сирия трябва да минава през режима, ако искат да има възможност за опериране на терен. От организация изтъкват, че са раздадени пари, например, за персонала на луксозния хотел „Четири сезона“ в центъра на Дамаск. Сметките показват, че от световната организация са платили 9 296 325 долара на хотела за периода 2014-2015 година. 1/3 от собствеността на хотела е в Министерството на туризма на Сирия, което е включено в списъка с международни санкции. От самото сирийско правителство настояват, че единственото място, което е безопасно за ООН в Дамаск, е именно този хотел и служителите трябва да се настанят в него на съответните цени. В противен случай, не е сигурно какво можело да стане със служителите на ООН.
„Конфликтът, който навлезе в своята 6 година, принуждава хуманитарните работници да правят трудни избори“, коментират пред „Гардиън“ от мисията на ООН в Сирия. Според говорителя на мисията, ООН не е длъжна да се съобразява със санкции, наложени от САЩ и ЕС, а само с онези, идващи от ООН.
Според служител на световната организация, който работи в Сирия, ситуацията в Сирия с помощите от ООН не се случва никъде другаде и изразява безпокойство относно това къде и как се харчат парите, отишли официално за подпомагане и помощи.
Друг служител на ООН, работил в първите дни на мисията на организацията в Сирия, заявява пред „Гардиън“, че организацията е знаела много добре, че не може да се разчита на правителствените отдели да бъдат неутрални, независими и безпристрастни.
През юни тази година, Syria Campaign публикува доклад от 50 страници, обвиняващ мисията на ООН в Сирия в нарушаване на принципите на организацията и заемане на страна в конфликта. Докладът е подкрепен от 50 хуманитарни и правозащитни организации. През януари пък, списанието Foreign Policy публикува доклад на ООН, свързан със сирийския град Мадая и обсадените от правителствените части райони в Сирия. Град Мадая стана печално известен с обсадата, принудила жителите му да ядат треви и улични животни, за да оцелеят. В Забадани и други райони, подложени на обсада, ООН са забавяли процедурите, избягвайки думата „обсада“, заменяйки я с „трудно достъпни райони“.
Автор: Руслан Трад
